Постинг
07.05.2017 23:58 -
Разкази за една компания - Тъпослава прави мокра поръчка
Минаха няколко дни. Слугинчето се беше баракадирало в Ванишора и не излизаше от тях. Ужасът който преживя беше огромен. Награди не отговаряше на нейните съобщения и не вдигаше телефона. Онова гнусно съобщение от онази горила с огромната глава както тя нарече Спешо явно беше обидило Награди. Изведнъж някой позвъни на вратата.
- Пак са те, този път сигурно ще ме убият - помисли си ужасеното Слугинче и бавно погледна през шпионката. Бяха Награди и Гепи и тя бързо им отвори.
- НЕБЛАГОДАРНИЦА прааас - извика Награди и заби звучен шамар на Слугони.
- Не е това което си мислиш Награди, моля те ....
- Не го очаквахме от теб Слугони, как можа?!? - Гепи я гледаше с укор.
Награди влезе и взе да разглежда наоколо.
- Така значи готвиш а? На домакиня се правиш. Сигурно има нов мъж в живота ти, и той явно пак не е като нас - съскаше ядосаната Тъпослава Нихайлова.
- Няма такова нещо, нека ти обясна Наградии - Слугони ревеше с крокодилски сълзи.
Гепи се насочи към хладилнкиа, после към празната холна маса.
- Има нещо тук. Няма ядене, пиене. Тук е замесен мъж. Колко жалко Слугони.
- Черна неблагодарност праас - Награди удари още един звучен шамар на Слугони и заедно с Гепи седнаха в хола. Слугони стоеше като наказана и ревеше.
- Награди не аз написах това съобщение. Тук нахлуха горилите на Злодеят и мистър Хил. Една от горилата беше онзи Морги..
- Не познавам никакъв Морги, лъжеш.
- Онзи дето седеше на една маса в университета с Злодеят и мистър Хил и онзи с очилцата мазният Мони.
- Мазният Мони имаше вкусна бонбона помня го, а да Морги сетих се.
- Шефе нима си имала нещо и с този как го нарече...
- Не Гепи, веднъж ме черпи с една бонбона, много мръсно подсъзнание имаш. Но няма да отрека, че Злодеят бе голям палавник на времето. Сваляше ми месечини.
- И заради този ли кръстихме така страницата, хуахухуаа - взе да се смее Гепи, а Слугони плачеше и изглеждаше като напикано дете.
- Нее той е Злодей. Точкаа и какво стана разправяй Слугони.
Слугинчето разказа цялата история, а Тъпослава се кокореше, чудеше и маяше.
- Не знам дали да ти вярвам. Повече няма да те взимам на събития.
- Нее Награди това, сега ако разбере, че те слушам и съм ти вярна, ще ни убие всички - Слугони продължаваше да циври с всичка сила.
- Слугони ти веднъж ни разочарова. Иборът да имаш гадже което не е като нас, което не можеш да командваш, не харесва Награди и е в комбина с някакъв Ляолински злодей ни нанесе тежък удар. Спаси те твоята лоялност, но вече не знам- Гепи беше твърде сериозен.
- Казвам Ви истинатааа, Наградии моля тееее уааааа - Слугони клекна и не спираше да плаче. Понечи да целуне ръката на Тъпослава, но тя се дръпна.
- Гепи какво е твоето мнение. Да я изхвърлим ли от живота си?
- Гепии ти майка ти баща, моля теее само вас имам - Слугони пак понечи да целува ръце този път обаче на Гепи.
- Виж брат ми. За мен Слугони е момичето което търси и намира много събития в сураттефтера. Изпълнява всичко което кажеш. Не вярвам, че би си намерила друго слугинче като нея. В този свят на плеймейтки и всякакви мацки ти имаш огромна конкуренция..
- Моляяя?!?
- Не ислушай ме хуахуах, имаш нужда от слугинче, виж ти за нея си идол. Повече от майка. Тя дори родната си майка не слуша. Нека и дадем шанс. Не ни лъже според мен.
- Гепи ти майка ти баща, благодаря ти - Слугони му се метна на врата.
- Е добре. Оставаш в нашия екип.
- Наградиии - Слугони засия и се метна този път на врата на Награди като взе да целува ту нея, ту Гепи. Доста инфантилна картинка.
- Хуахуахуа а сега иди и купи чипс.
- Аз ще сложа край на това!!! Не може някакъв си да прави интриги между мен и Слугони и да заплашва с пушки моята довереница.
- Какво ще правим Награди. Той знае за Кашо, за Гепи. Познава цялата компания и каза, че ще ни избие - Слугони се вайкаше.
- Ще сложим край. Не обичам насилието, но ще го отстраним!
- Ооо ще направим престъпление, не бива, не бива да се бие човек - Слугони взе да расъждава като момиченце в втора група на ДГ "Пчеличка".
- Ще се обадя на Песо. Държи ми услуга. Вкарах го преди време на едно събитие и се снима с всички звезди. Той работи в охранителна фирма Игуана. Ще го пратя в Ляо Лин да даде урок на този мерзавец.
- Дано да успее. Това трябва да спре - съгласи се Слугони. Да внимава, горилите на Злодеят са опасни.
- Аз съм Тъпослава Нихайлова и нищо не може да ме спре. Много екшън, много страсти чакат нащо Здрасти. Смятай Злодеят за унищожен. Награди грабна телефона и последва дълъг разговор с Песо.
- ... да Песо в Ляо Лин. Има офис на видно място. Какво?!? А да не отивай сам. Колеги от Игуана? Чудесно. Да, да искам го отстранем. Набийте го. Чао
- Какво стана?!? Какво каза - кокореше се Слугони
- Смятай Злодеят от Ляо Лин за отстранен. Песо заедно с един колега и неговите приятели ще организират незабравимо събитие за Злодея.
- Ехааа, супееер - Слугони се успокои
- Хайде сега по този повод с мен и Гепи на кафе в МОЛ-а
- Да, Награди.
- Хууахуахуа браво брат ми. Ние сме непобедими - взе да пляска и Гепи.
Няколко дни по късно Злодеят от Ляо Лин подреждаше един огромен сейф пълен с папки.
- Такааа я да видим какво имаме тук. А да бях забравил за тази.
Взе една папка, седна на мекия кожен стол, сипа си питие и се зачете.
- " Мими Гюзелева родена в Айтос, живяла в Бургас. Студентка втори курс в УНСС.. дам чудесно досие. Ще го пребера.
Злодеят имаше много досиета на редица хора. Проучваше, следеше, знаеше. Смяташе знанието за сила. За силен кос който може да потрябва. Почука се на вратата.
- Влез - каза спокойно той като продължаваше да чете досието на въпросната Мими която в нашата история няма никакво значение и роля - просто един стар случай.
В помещението влязоха двама души облечени в охранителна униформа. Единият беше нелепо облечен в нея. Това беше Песо заедно със свой колега който гледаше лошо и беше малко по набит от него.
- Кви сте вие бе? Какво правите в моя офис.
- Заплашвал си нещо жени отворко. Тук сме да ти дадем урок. Я чакай теб не познавам. Веднъж не те пуснах в университета без карта и нещо се репчеше.
- Ей мишок в униформа. Никой не говори така на Злоедят от Лао Лин, и аз те помня, имаме стари сметки да управяме. Ще си чудесна кучешка храна за моите питомци - Злодеят се изправи от стола си видимо ядосан и съблече сакото си.
- Не говори така на моя колега. Награди каза да ти предам, че с теб е свършено.
- Моля?!? Ей грозник знам те теб? Ти си педалчето Песо ловецът на месечини. Също толкова психично болен колкото Награди.
- Хей от къде ме познаваш - изписка с гейско гласче Песо
- Няма да ти давам обяснение посерко. И така клоуни с какво да ви почерпя. Обикновен бой или чупене на кокали.
- Млък, ще те размажа - размаха палка колегата на Песо. - Като видях кой е въпросният "злодей" съм амбициран да ти причиня болка.
- Ти на мен болка ха-ха-ха уаха-ха - Злодеят взе да се смее
- Не се смей! Офисът ти е наобиколен от моите момчета. Свършено е с теб. - Песо отново изписка с гейско гласче.
Песо и Отворения колега взеха да пристъпват бавно към Злодеят докато зад тях не чуха глас.
- Не мърдайте цигани! Ще стрелям!
- Давай Морка!
Бяха Мопето и Спешо. Мопете се целеше в Отворкото, а Спешо държеше своята сгъваема стоманена палка.
- Но ние не сме цигани. Как така минахте през моите момчета?!
- Какви момчета бе тиквоч. Ядоха пердаха, както ще го ядете и вие.
Отворкото се обърна рязко и изби пушката от ръцете на Мопето. Спешо му удари една глава и го повали. След това заби юмрук и в лицето на Песо който изпадна в бесъзнание.
- Този тук е мой. Бързо момчета навън и бой по педалчетата.
- Слушаме шефе - Спешо и Морката бързо излязоха и започнаха люта сватка с хората на Песо гея.
Злодеят и Отворкото също започнаха здрав бой в кабинета. Песо беше на пода в нокдаун. Как ли щяха да се радвият нещата. Предстоеше огромен екшън.
... Следва продължение.
- Пак са те, този път сигурно ще ме убият - помисли си ужасеното Слугинче и бавно погледна през шпионката. Бяха Награди и Гепи и тя бързо им отвори.
- НЕБЛАГОДАРНИЦА прааас - извика Награди и заби звучен шамар на Слугони.
- Не е това което си мислиш Награди, моля те ....
- Не го очаквахме от теб Слугони, как можа?!? - Гепи я гледаше с укор.
Награди влезе и взе да разглежда наоколо.
- Така значи готвиш а? На домакиня се правиш. Сигурно има нов мъж в живота ти, и той явно пак не е като нас - съскаше ядосаната Тъпослава Нихайлова.
- Няма такова нещо, нека ти обясна Наградии - Слугони ревеше с крокодилски сълзи.
Гепи се насочи към хладилнкиа, после към празната холна маса.
- Има нещо тук. Няма ядене, пиене. Тук е замесен мъж. Колко жалко Слугони.
- Черна неблагодарност праас - Награди удари още един звучен шамар на Слугони и заедно с Гепи седнаха в хола. Слугони стоеше като наказана и ревеше.
- Награди не аз написах това съобщение. Тук нахлуха горилите на Злодеят и мистър Хил. Една от горилата беше онзи Морги..
- Не познавам никакъв Морги, лъжеш.
- Онзи дето седеше на една маса в университета с Злодеят и мистър Хил и онзи с очилцата мазният Мони.
- Мазният Мони имаше вкусна бонбона помня го, а да Морги сетих се.
- Шефе нима си имала нещо и с този как го нарече...
- Не Гепи, веднъж ме черпи с една бонбона, много мръсно подсъзнание имаш. Но няма да отрека, че Злодеят бе голям палавник на времето. Сваляше ми месечини.
- И заради този ли кръстихме така страницата, хуахухуаа - взе да се смее Гепи, а Слугони плачеше и изглеждаше като напикано дете.
- Нее той е Злодей. Точкаа и какво стана разправяй Слугони.
Слугинчето разказа цялата история, а Тъпослава се кокореше, чудеше и маяше.
- Не знам дали да ти вярвам. Повече няма да те взимам на събития.
- Нее Награди това, сега ако разбере, че те слушам и съм ти вярна, ще ни убие всички - Слугони продължаваше да циври с всичка сила.
- Слугони ти веднъж ни разочарова. Иборът да имаш гадже което не е като нас, което не можеш да командваш, не харесва Награди и е в комбина с някакъв Ляолински злодей ни нанесе тежък удар. Спаси те твоята лоялност, но вече не знам- Гепи беше твърде сериозен.
- Казвам Ви истинатааа, Наградии моля тееее уааааа - Слугони клекна и не спираше да плаче. Понечи да целуне ръката на Тъпослава, но тя се дръпна.
- Гепи какво е твоето мнение. Да я изхвърлим ли от живота си?
- Гепии ти майка ти баща, моля теее само вас имам - Слугони пак понечи да целува ръце този път обаче на Гепи.
- Виж брат ми. За мен Слугони е момичето което търси и намира много събития в сураттефтера. Изпълнява всичко което кажеш. Не вярвам, че би си намерила друго слугинче като нея. В този свят на плеймейтки и всякакви мацки ти имаш огромна конкуренция..
- Моляяя?!?
- Не ислушай ме хуахуах, имаш нужда от слугинче, виж ти за нея си идол. Повече от майка. Тя дори родната си майка не слуша. Нека и дадем шанс. Не ни лъже според мен.
- Гепи ти майка ти баща, благодаря ти - Слугони му се метна на врата.
- Е добре. Оставаш в нашия екип.
- Наградиии - Слугони засия и се метна този път на врата на Награди като взе да целува ту нея, ту Гепи. Доста инфантилна картинка.
- Хуахуахуа а сега иди и купи чипс.
- Аз ще сложа край на това!!! Не може някакъв си да прави интриги между мен и Слугони и да заплашва с пушки моята довереница.
- Какво ще правим Награди. Той знае за Кашо, за Гепи. Познава цялата компания и каза, че ще ни избие - Слугони се вайкаше.
- Ще сложим край. Не обичам насилието, но ще го отстраним!
- Ооо ще направим престъпление, не бива, не бива да се бие човек - Слугони взе да расъждава като момиченце в втора група на ДГ "Пчеличка".
- Ще се обадя на Песо. Държи ми услуга. Вкарах го преди време на едно събитие и се снима с всички звезди. Той работи в охранителна фирма Игуана. Ще го пратя в Ляо Лин да даде урок на този мерзавец.
- Дано да успее. Това трябва да спре - съгласи се Слугони. Да внимава, горилите на Злодеят са опасни.
- Аз съм Тъпослава Нихайлова и нищо не може да ме спре. Много екшън, много страсти чакат нащо Здрасти. Смятай Злодеят за унищожен. Награди грабна телефона и последва дълъг разговор с Песо.
- ... да Песо в Ляо Лин. Има офис на видно място. Какво?!? А да не отивай сам. Колеги от Игуана? Чудесно. Да, да искам го отстранем. Набийте го. Чао
- Какво стана?!? Какво каза - кокореше се Слугони
- Смятай Злодеят от Ляо Лин за отстранен. Песо заедно с един колега и неговите приятели ще организират незабравимо събитие за Злодея.
- Ехааа, супееер - Слугони се успокои
- Хайде сега по този повод с мен и Гепи на кафе в МОЛ-а
- Да, Награди.
- Хууахуахуа браво брат ми. Ние сме непобедими - взе да пляска и Гепи.
Няколко дни по късно Злодеят от Ляо Лин подреждаше един огромен сейф пълен с папки.
- Такааа я да видим какво имаме тук. А да бях забравил за тази.
Взе една папка, седна на мекия кожен стол, сипа си питие и се зачете.
- " Мими Гюзелева родена в Айтос, живяла в Бургас. Студентка втори курс в УНСС.. дам чудесно досие. Ще го пребера.
Злодеят имаше много досиета на редица хора. Проучваше, следеше, знаеше. Смяташе знанието за сила. За силен кос който може да потрябва. Почука се на вратата.
- Влез - каза спокойно той като продължаваше да чете досието на въпросната Мими която в нашата история няма никакво значение и роля - просто един стар случай.
В помещението влязоха двама души облечени в охранителна униформа. Единият беше нелепо облечен в нея. Това беше Песо заедно със свой колега който гледаше лошо и беше малко по набит от него.
- Кви сте вие бе? Какво правите в моя офис.
- Заплашвал си нещо жени отворко. Тук сме да ти дадем урок. Я чакай теб не познавам. Веднъж не те пуснах в университета без карта и нещо се репчеше.
- Ей мишок в униформа. Никой не говори така на Злоедят от Лао Лин, и аз те помня, имаме стари сметки да управяме. Ще си чудесна кучешка храна за моите питомци - Злодеят се изправи от стола си видимо ядосан и съблече сакото си.
- Не говори така на моя колега. Награди каза да ти предам, че с теб е свършено.
- Моля?!? Ей грозник знам те теб? Ти си педалчето Песо ловецът на месечини. Също толкова психично болен колкото Награди.
- Хей от къде ме познаваш - изписка с гейско гласче Песо
- Няма да ти давам обяснение посерко. И така клоуни с какво да ви почерпя. Обикновен бой или чупене на кокали.
- Млък, ще те размажа - размаха палка колегата на Песо. - Като видях кой е въпросният "злодей" съм амбициран да ти причиня болка.
- Ти на мен болка ха-ха-ха уаха-ха - Злодеят взе да се смее
- Не се смей! Офисът ти е наобиколен от моите момчета. Свършено е с теб. - Песо отново изписка с гейско гласче.
Песо и Отворения колега взеха да пристъпват бавно към Злодеят докато зад тях не чуха глас.
- Не мърдайте цигани! Ще стрелям!
- Давай Морка!
Бяха Мопето и Спешо. Мопете се целеше в Отворкото, а Спешо държеше своята сгъваема стоманена палка.
- Но ние не сме цигани. Как така минахте през моите момчета?!
- Какви момчета бе тиквоч. Ядоха пердаха, както ще го ядете и вие.
Отворкото се обърна рязко и изби пушката от ръцете на Мопето. Спешо му удари една глава и го повали. След това заби юмрук и в лицето на Песо който изпадна в бесъзнание.
- Този тук е мой. Бързо момчета навън и бой по педалчетата.
- Слушаме шефе - Спешо и Морката бързо излязоха и започнаха люта сватка с хората на Песо гея.
Злодеят и Отворкото също започнаха здрав бой в кабинета. Песо беше на пода в нокдаун. Как ли щяха да се радвият нещата. Предстоеше огромен екшън.
... Следва продължение.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1769
Блогрол
