Постинг
11.05.2017 23:55 -
Разкази за една компания - Ответен удар
- Уата дъ факаа, Спешо забравих си пушката в кабинета на Оня с косата.
- Мани пушката, ето ти моята палка и да ги натръшкаме.- отвърна ядосаният Спешо.
На улицата ги чакаха като хиени група педерастични младежи, някой от тях не приличаха на такива, но си личеше че бяха хората на Песо.
- Ей цигани сега ще видите - Мопето отвори сгъваема палка и скочи на бой. Спешо не остана длъжен и настана адко меле. Чуваха се викове, писъци, крясъщи и псувни.
Спешо и Морката взеха да отстъпват назад докато групата състоящата се от около петнайсетина души стиснали юмруци се насочваше отново към тях. Един да паднеше, друг ставаше и това взимаше от силите на Мопето и Спешо.
- Морка май беше прав за пушката, много са тея смешници.
- Нали това ти казвах бе гъз, до сега да съм направил хетчот.
И точно когато нещата изглеждаха безнадеждни се чу мощен рев на мотор. Една мощна кола спря точно зад Спешо и Мопето. От колата бавно слезе здрав млад мъж с черни очила и извади нещо от багажника си. Сцената наподобяваше филмовата поредица "Бързи и яростни"
- Хей момчета, виждам че купона е започнал без мен, ето ви по една бухалка.
- Е баси якото, мерси Дон Хелипе - зарадва се Спешо, а Мопето беше леко намръщен.
- За теб няма ли бухалка бе мистър Хил? - изненада се Мопето
- За какво ми е бухалка като мога да приключа с тея и с голи ръце.
- Да им дадем урок, хайде Морка, дон Хелипе напред ние след него.
Дон Хелипе събори с един удар един, после с още един втория от кликата на Песо, трети за късмет , а Спешо и Морката направиха любимото си съчетание с бухалки над останалата сволоч и с това си действие заслужиха златен медал за всеки покосен педал!
- Пълни аматьори, кой ги е пратил?
- Нямаме представа, идвахме да си вземем ваучера от Злодея за картофките в Мак Донълдс и видяхме тези..
- Къде е Злодъро мен?!?
- Оуу да забравихме да ти кажем - двама са в кабинета му го заплашват нещо - промълви Мопето
- Да заплашват Злодъро мен?!? Ха-ха та това са пълни самоубийци, хайде да видим какво е направил с тях...
В кабинета течеше жесток бой. Отвореният охранител се оказа кораво копеле. Песо се бе съвзел, и беше взел в треперещите си нежни ръце пушката на Мопето докато Отворкото и Злодеят се налага едих друг.
- Е вече ми писна нещастник - каза Злодеят и взе палката на охранителя.
- Дай ми палката бе, ще те смажааа
- Защо да ти дам, да си я навреш отзад ли? С твоите камъни по твоята глава! - поредната мъдрост от Злодея, след което с всичка сила стовари палката върху главата на Отворкото който падна и повече не стана. Тежък нокдаун.
- Тии уби моя колега, ти уби моя колегаа - цивреше Песо и насочи с трепереща ръка пушката.
- Не съм го убил, остава за десерт, сега е твой ред.
Вратата се отвори и нахлуха Спешо и Морката. Бухалките отново влязоха в действие, Песо беше безпомощен. Сви се на земята и понясаше тежките удари от двете огромни бухалки.
- Достатъчно Спешо.
Спешо и Морката не спираха обаче, бяха червени като домати и ядосани.
- Ти ще нападаш шефа а педерастичен наакан задник, ще те пречукаме
- Казах Достатъчно! - извика силно Злодеят и Спешо и Морката спряха.
Дон Хелипе също влезе в обърнатия наопаки кабинет на Злодеят.
- Злодъро мен, виждам, че се забавляваш а не си ме поканил на купона.
- Дон Хелипеее каква приятна изненада в този ден.
Двамата се поздравиха братски, а домакинът направи знак на Спешо и Морката да подредят падналите столове наоколо, за да има къде да седнат.
- Спешо, Морка почистете. Този тук го хвърлете в близката кофа - каза Злодеят посочвайки пребитият Отворен охранител.
- Yep - каза Мопето и заедно с Спешо изнесоха пребитият охранител.
- Много е тежък Морка, трябваше ти да го хванеш за краката, да се сменим?
- Мълчи и носи бе гъз, цял ден ще имаме да чистим тука тези торби с фашкии.
- Дон Хелипе извинявай за бъркотията която заварваш в моя скромен кабинет.
- Няма нищо брат, само не разбирам кой ги е пратил тези?
- Тъпослава!
- Ха-ха. Шегуваш се?!? От къде мозък в нейната глава да измисли такова нещо?
- И аз едвам порявах, но фактите говорят че, тя е изпратила ей тоя дето лежи там и останалите тъпаци в моя офис.
- Не е за вярване.. - Дон Хелипе още не можеше да повярва, че тази наглост е родена в скромната мозъчна кутия на Тъпослава Нихайлова.
- Готово шефове - върнаха се Мопето и Спешо
- Дръжте тези ключове, от мазето долу са и внимателно. Този го свалете там и го завържете на специалния стол. Ще се занимавам с него по късно, а и да вземете му телефона. По късно ще поговоря с "моята убийца" уахахахахаа
- И сега какво ще правиш?
- Ще измисля нещо, тепърва Компанията ги чакат доста неприятности, но всяко нещо с времето си. Слугони не ме послуша и това е доста неприятно. Да те черпя едно Уменско пиво? Знам, че ти е едно от любимите питиета.
- Благодаря Злодъро мен, но съм с колата. Друг път ще пийнем.
- Ее добре, аз обаче ще си сипя едно малко джони, че напрежението ми дойде в повече. Как е бат Купойко? Изчезна нещо?
- Ааа чух се него. Връща се днес от Марна. Тъй че скоро трябва да се съберем.
- Разбира се приятелю. Та такаа я да си подредя бюрото. Но трябваше поне кола да пиеш. Като дойдат момчетата ще им поръчам. Много се бавят нещо.
Идвенъж нахлу Спешо, а след него и Мопето.
- Имаме проблем.
- Чакай малко, къде ти е възпитанието Спешо, не са ли те учили на чукаш, как така нахлуваш в кабинето ми без да почукаш. - Злодеят явно бе още ядосан, понеже стана докачлив.
- Мани това сега, бързо да направим нещо. От горната улица се задава цяла колона от коли на Фирма Игуана. Нападат ни..
- Меххх, нови ходещи торби с фашкии - отвърна Мопето който взе в ръка своята любима въздушна пушка.
- Тези вече прекалиха - удари с юмрук по масата Злодеят.
- Да им дадем урок - смигна му дон Хелипе.
Злодеят се замисли за миг, но беше повече от категоричен.
- Мопе остави тази детска играчка и елате с мен.
Злодеят отново взе някакъв ключ заведе бойната група в една друга тайна стая и с специално дистанционо отвори тайник в който имаше две бойни пушки и две базуки.
- Ихаа какво е крил тук шефа, пу за мене - Спешо понечи да пипме едната базука, но Злодеят го удари по ръката.
- Това не е за малки деца моето момче, ти взимаш едната бойна пушка, другата е за Мопето. А аз и дон Хелипе с тези бебчета ще направим клиентела на близката автоморга.
- И не само на автоморгата ама и на другата - засмя се дон Хелипе
- Еми да, ей го нашия човек Морги Кримков, той е по тоа част - пусна майтап Злодеят.
- Никой не ме нарича Морги!... - Мопето беше кисел.
- Стига приказки господа. Време е служителите на Игуана да заиграят казачок. Спешо на покрива, Мопето с мен и дон Хелипе.
- Да им сритаме задниците - извика Спешо
Мопето, дон Хелипе и Злодеят излязоха на вън. Колоната наближаваше е караше бавно.
- Все едно са на погребение - възкликна Хелипе
- Да приютелю, на своето собствено - каза Злодеят и се прецели. След секунда първата кола литна във въздуха в пламъци. Дон Хелипе се прецели във втората и тя излетя в небесата оставяйки огнена диря.
Останалите спряха и излязоха въоражени и маскирани служители на Игуана.
- Хетчооот - извика Мопето след като повали един.
- Аз го оцелих Моркааа, не тии на-на-на-нанааа - извика от покрива Спешо.
- Fuck you - показа среден пръст Мопето и продължи на стреля.
От страна на Игуана също имаше базука и покрива беше оцелен.
- Спешо слизай от там, трябваш ни вече тук, че става напечено - заповадя Злодеят.
- Остави го, нека му опекат топките като се прави на точен - каза Мопето който смени настроението си и беше весел.
- Много са тези бе Злодъро мен. И всичко това заради Тъпослава. Нима е пускала на всички тези?!?
- Ако беше Тъпослава приятелю тези да са измрели от трипер или сифилис, по скоро е гейлобито на Песо. На кой ли не си е давал задника явно. Да стреляме!
- Що за име на охранителна фирма е Игуана и защо охранителите им са женчовци? - питаше се дон Хелипе
- Утки с пишки са меххх - каза Мопето и се прецели и към него се присъедини слезлият от покрива Спешо.
Стрелбата бе дълга, а колоната не свършваше.
- От цялата ли страна дойдоха тези бе, тиквочии - Мопето пак беше кисел.
- Няма да им се дадем пичове, няма да доставя радост на Тъпослава Нихайлова и на няколко педали.
- Уота дъъ фака танк, тези имат танк!!! - Мопете пусна пушката и се хвана за главата.
- Морка сънуваш, къде видя танк бе
- Не сънува, наистина идва танк! - Злодеят стана сериозен и изражението му предоби каменен израз. И наистина в далечинана след последната кола на Игуана се движеше огромен верижен танк с оръдие.
- Да бягаме - извика Спешо
- Аз оставам с Злодъро мен до края - каза дон Хелипе
- Вие ако искате бягайте, крийте се като мишоци. Няма да се дам без бой. С мен ли сте, или сте девочки в мензис?! А? - Злодеят ги гледаше с укор
- Мехх е добре, да си умрем заедно.
- Стига Морка, няма да мреш... Поне докато не те гръмна през три блока в четвърти в квартал Манежда.
Изведнъж се чу преближаващ хеликоптер.
- Май това беше, сега ще ти изтрепят от хеликоптер - Спешо взе да си казва молитвата.
- Нее това е Купойко!
В ниско летящия хеликоптер идващ от Марна летеше бат Купойко, а някаква мацка го пилотираше.
Видимо усмихнат и весел бат Купойко предържаше огромна картечница и се насочи към колоната и танка.
- Сбогом тиквочи йеааа - Мопето отново бе весел, а дон Хилипе и Злодеят изстреляха последните си муниции от базуката.
Бат Купойко метна огромна граната върху танка и бързо се отделичи със своя хеликоптер. Мощен взрив разстресе Ляо Лин. Фирма Игуана или поне част от нея беше унищожена и победена.
- Е това ли беше? Къде отиде бат Купойко. Няма ли да слезе да пием питие - каза Злодият видимо изненадан.
- Има други задачки, явно ще пиеш питието сам
- Благодаря приятел. Разбихме ги. Благодаря и на вас момчета. Специални поздрави на Купойко като го видиш, реши мача както се казва - Злодеят беше доволен. Последва приятелско ракостискане, а Дон Хелипе потегли към своето имение и даде мръсна газ на мощния си автомобил.
- Ай да си ходим, Морка. Чао шефе..
- Чакайте малко, имаме още работа момчета. С мен в мазето да видим нашият педерастичен "приятел" какво прави.
Песо беше завързан на един стол който беше свързан с жици.
Мопето изля кофа студена вода върху него.
- Уууу студено, уууу - Песо трепереше
- Сега ще ти стане топло. Спешо минимален волтаж - чу се сериозният глас на Злодея.
Песо започна да се тресе на стола. Както сами разбирате той бе електрически и влизаше в употреба в краен случай.
Светна една крушка и Злодият се появи облечен в бяла престилка, ръкавици и маска. В стил като хирург или в най лошия случай като доктор Менгеле. На една масичка отвори куварче с инструменти.
- Доктор Морги асистирайте ми.
- Не ми викай така шефе
- Е добре доктор Морки.
- Доктор Поркиии хаха - обади се Спешо
- Ей ще ви гръмна - Мопето пак бе кисел.
- Е добре, ще ми асистираш. А сега към нашия пациент.- Злодеят нареди инструментите си и извади едно малко чукче което бе точно до малките клещи.
- Помощ, какво искате от мен, моите колеги ще ви разбият. Къде ми е подкрепението.
- Не мисля, че могат да ти помогнат. Всички ги излекувахме и отидоха на едно по добро място. Сега е твой ред. Кое пръстче да счупя, да почнем с това. Злодият удари с всичко сила по единият пръст на Песо и той изрева от болка.
- Среден волтаж Спешо!
Песо отново взе да се тресе от силния токов удар.
- Милоост, милоост.
- Кой ти поръча да организираш нападение над мен? Внимавай с отговора.
- Незнам, незнам, една жена...
- Спешо максимален волтаж докато не спре да се тресе..
- Чакайте, чакайте, нее е добре ще кажа, ще кажа, милостт - пискаше Песо.
- Добрее, почвай да пееш
- "От утре ще е другоо, голям е бате Тоце"...
- Ти подиграваш ли се с мен бе? Като казах да пееш имах предвид да говориш. Прааас
Злодият отново смаза пръст на Песо, Мопето изля студена кофа, а Спешо пусна средния волтаж.
- Милост, милост. Не ви познавам господине. Награди беше, тя ме накара. Дължах и стара услуга. Милост, милост.
- И какво те накара?
- Говори бе женчо, няма да стоя в това мазе цял ден - изрева Спешо и заби юмрук в лицето на Песо в следствие на което окото му стана синьо
- Спешо тук командвам аз, владей се. Срещу теб в този кашон има водка. Пийни си.
- И аз искам
- Няма да ти дам гъз
- Тишинаа! И така Песо казваш, че Тъпослава ти е поръчала да ме пребиеш.
- Дааа милооооостт, не ви познавам господине. Не знаех кой сте. Милооостт.
- Слушай ме добре педалче. Ще те пусна и ще ти дам шанс. Ако разбера, че си се срещал с Награди и нейната компания ще стане лошо. Забравяш за тях, а и за мен. Видя ли те втори път в Ляо Лин или където и да е ще се погрижа да станеш закуска на лъвовете и тигрите в Столичния зоопарк. Момчета взимайте го тоя и го закарайте в Перник и му ударете бой с бухалки та да помни кой е Злодеят от Ляо Лин.
- Слушаме. Аз ще карам микробуса - каза Спешо
- Не знам дали имаш книжка но внимавай ей, по живоо, махнете тая утайка от мазето ми- Злодият прибра инструментите, съблече престилката, взе телефона на Песо и се качи в кабинета си.
- Да видим какво прави госпожица Нихайлова! - каза и взе да набира номера...
През това време Награди, Гепи и Слугони бяха в някакво кафене с техните приятели Мени и Манката. Говореха нещо за кодиране, програмиране и прочие неща по които Мени беше запалена. Награди зяпаше, Манката беше недоволен и замислено почесваше козята си брадичка, а Слугони и Гепи водеха някакъв безмислен разговор от който както предполагате се чуваше - хуахуахуахуаа. Телефонът на Награди позвъня.
- Песо е. Сигурно е пречукал Злодеят както ми наредих.
- Дано! - Слугони се усмихваше.
- Алоо Песо какво става, свърши ли работата.
- Песо е неразположен. Дойде му!
- Кой се обажда от телефона на Песо? Къде е той?
- Тъпославааа май не се сещаш с кой разговоряш. Помниш ли шестичката по английскии, уахахах
- Ужассс, Злодеят ми се обажда от номера на Песо
Слугони пребледня.
- Включи високоговорителя Награди, не трябваше ли да отстранен - Слугони взе да писка и да се вайка.
- Слугониии не ме послуша - чу се зловещ глас от слушалката.- Днес заради вас "дами" много хора плакаха, страдоха..
- Какво си направил с Песо?
- Няма да закачаш Слугони и брат ми, ще дойда с колелото - нещо измънка Гепи
- Млък свински котлет - отново се чу гласът на Злодея.
- Мени не разбирам какво е това и какво става, нека да си ходим - каза Манката
- Награди ще ни се разсърди, стой и слушай, стана интересно - размаха пръст Мени.
- Предстои ви много страдание.Много болка и мъки, ако не вярвате, тези дни идете на свиждане на бедния Песо. Остана с 8 пръста на ръката.
- Злодеейй, сприии това е кошмар, мразя те! Мразя те!!! - ревеше Слугони , а хората от останалите маси в кафенето се споглеждаха.
- И аз ви обичам. Чаоо - каза Злодеят и затвори.
-Страх ме е Награди, тази вечер искам да спя у вас.
- Не ние ще дойдем, а Гепи ще ни пази.
- Хуахуахуа ще взема старата пушка на баща ми.
- "Родната полиция ни пазиии"" - нашите герои запяха и продължиха със своето нищоправене.
А вечерта Гепи застана на пост с пушка в ръка пред апартамента на Слугони когато тя и Награди си бяха легнали... да пак в едно легло.
След тежкия ден, Злодеят реши да си почине като изгледа един филм. Към 21 и нещо звънна телефонъм му.
- Алоо Помаганич, затвори и ме набери ти - траас телефона
- Къв беше тоя бе, ей човек не може да си почине като хората.
След половин час отново телефона звънна и отново мазен гласец:
- Помаганиич не знам дали ме помниш.. помагай
- Не те помня, къв си ти бе? Алооо
- Обиждаш ме, аз съм Мазню Използванич, как не ме помниш, четири години те използвах, взимах ти тетрадките, взимах изпити. Черпих те с вафла от 40 стотинки, помагай.
- Нее само не и този сега, какъв ден. Не и Мазния Мони!....
ОЧАКАЙВЕ ИСТОРИЯТА С МАЗНИЯ МОНИ....
- Мани пушката, ето ти моята палка и да ги натръшкаме.- отвърна ядосаният Спешо.
На улицата ги чакаха като хиени група педерастични младежи, някой от тях не приличаха на такива, но си личеше че бяха хората на Песо.
- Ей цигани сега ще видите - Мопето отвори сгъваема палка и скочи на бой. Спешо не остана длъжен и настана адко меле. Чуваха се викове, писъци, крясъщи и псувни.
Спешо и Морката взеха да отстъпват назад докато групата състоящата се от около петнайсетина души стиснали юмруци се насочваше отново към тях. Един да паднеше, друг ставаше и това взимаше от силите на Мопето и Спешо.
- Морка май беше прав за пушката, много са тея смешници.
- Нали това ти казвах бе гъз, до сега да съм направил хетчот.
И точно когато нещата изглеждаха безнадеждни се чу мощен рев на мотор. Една мощна кола спря точно зад Спешо и Мопето. От колата бавно слезе здрав млад мъж с черни очила и извади нещо от багажника си. Сцената наподобяваше филмовата поредица "Бързи и яростни"
- Хей момчета, виждам че купона е започнал без мен, ето ви по една бухалка.
- Е баси якото, мерси Дон Хелипе - зарадва се Спешо, а Мопето беше леко намръщен.
- За теб няма ли бухалка бе мистър Хил? - изненада се Мопето
- За какво ми е бухалка като мога да приключа с тея и с голи ръце.
- Да им дадем урок, хайде Морка, дон Хелипе напред ние след него.
Дон Хелипе събори с един удар един, после с още един втория от кликата на Песо, трети за късмет , а Спешо и Морката направиха любимото си съчетание с бухалки над останалата сволоч и с това си действие заслужиха златен медал за всеки покосен педал!
- Пълни аматьори, кой ги е пратил?
- Нямаме представа, идвахме да си вземем ваучера от Злодея за картофките в Мак Донълдс и видяхме тези..
- Къде е Злодъро мен?!?
- Оуу да забравихме да ти кажем - двама са в кабинета му го заплашват нещо - промълви Мопето
- Да заплашват Злодъро мен?!? Ха-ха та това са пълни самоубийци, хайде да видим какво е направил с тях...
В кабинета течеше жесток бой. Отвореният охранител се оказа кораво копеле. Песо се бе съвзел, и беше взел в треперещите си нежни ръце пушката на Мопето докато Отворкото и Злодеят се налага едих друг.
- Е вече ми писна нещастник - каза Злодеят и взе палката на охранителя.
- Дай ми палката бе, ще те смажааа
- Защо да ти дам, да си я навреш отзад ли? С твоите камъни по твоята глава! - поредната мъдрост от Злодея, след което с всичка сила стовари палката върху главата на Отворкото който падна и повече не стана. Тежък нокдаун.
- Тии уби моя колега, ти уби моя колегаа - цивреше Песо и насочи с трепереща ръка пушката.
- Не съм го убил, остава за десерт, сега е твой ред.
Вратата се отвори и нахлуха Спешо и Морката. Бухалките отново влязоха в действие, Песо беше безпомощен. Сви се на земята и понясаше тежките удари от двете огромни бухалки.
- Достатъчно Спешо.
Спешо и Морката не спираха обаче, бяха червени като домати и ядосани.
- Ти ще нападаш шефа а педерастичен наакан задник, ще те пречукаме
- Казах Достатъчно! - извика силно Злодеят и Спешо и Морката спряха.
Дон Хелипе също влезе в обърнатия наопаки кабинет на Злодеят.
- Злодъро мен, виждам, че се забавляваш а не си ме поканил на купона.
- Дон Хелипеее каква приятна изненада в този ден.
Двамата се поздравиха братски, а домакинът направи знак на Спешо и Морката да подредят падналите столове наоколо, за да има къде да седнат.
- Спешо, Морка почистете. Този тук го хвърлете в близката кофа - каза Злодеят посочвайки пребитият Отворен охранител.
- Yep - каза Мопето и заедно с Спешо изнесоха пребитият охранител.
- Много е тежък Морка, трябваше ти да го хванеш за краката, да се сменим?
- Мълчи и носи бе гъз, цял ден ще имаме да чистим тука тези торби с фашкии.
- Дон Хелипе извинявай за бъркотията която заварваш в моя скромен кабинет.
- Няма нищо брат, само не разбирам кой ги е пратил тези?
- Тъпослава!
- Ха-ха. Шегуваш се?!? От къде мозък в нейната глава да измисли такова нещо?
- И аз едвам порявах, но фактите говорят че, тя е изпратила ей тоя дето лежи там и останалите тъпаци в моя офис.
- Не е за вярване.. - Дон Хелипе още не можеше да повярва, че тази наглост е родена в скромната мозъчна кутия на Тъпослава Нихайлова.
- Готово шефове - върнаха се Мопето и Спешо
- Дръжте тези ключове, от мазето долу са и внимателно. Този го свалете там и го завържете на специалния стол. Ще се занимавам с него по късно, а и да вземете му телефона. По късно ще поговоря с "моята убийца" уахахахахаа
- И сега какво ще правиш?
- Ще измисля нещо, тепърва Компанията ги чакат доста неприятности, но всяко нещо с времето си. Слугони не ме послуша и това е доста неприятно. Да те черпя едно Уменско пиво? Знам, че ти е едно от любимите питиета.
- Благодаря Злодъро мен, но съм с колата. Друг път ще пийнем.
- Ее добре, аз обаче ще си сипя едно малко джони, че напрежението ми дойде в повече. Как е бат Купойко? Изчезна нещо?
- Ааа чух се него. Връща се днес от Марна. Тъй че скоро трябва да се съберем.
- Разбира се приятелю. Та такаа я да си подредя бюрото. Но трябваше поне кола да пиеш. Като дойдат момчетата ще им поръчам. Много се бавят нещо.
Идвенъж нахлу Спешо, а след него и Мопето.
- Имаме проблем.
- Чакай малко, къде ти е възпитанието Спешо, не са ли те учили на чукаш, как така нахлуваш в кабинето ми без да почукаш. - Злодеят явно бе още ядосан, понеже стана докачлив.
- Мани това сега, бързо да направим нещо. От горната улица се задава цяла колона от коли на Фирма Игуана. Нападат ни..
- Меххх, нови ходещи торби с фашкии - отвърна Мопето който взе в ръка своята любима въздушна пушка.
- Тези вече прекалиха - удари с юмрук по масата Злодеят.
- Да им дадем урок - смигна му дон Хелипе.
Злодеят се замисли за миг, но беше повече от категоричен.
- Мопе остави тази детска играчка и елате с мен.
Злодеят отново взе някакъв ключ заведе бойната група в една друга тайна стая и с специално дистанционо отвори тайник в който имаше две бойни пушки и две базуки.
- Ихаа какво е крил тук шефа, пу за мене - Спешо понечи да пипме едната базука, но Злодеят го удари по ръката.
- Това не е за малки деца моето момче, ти взимаш едната бойна пушка, другата е за Мопето. А аз и дон Хелипе с тези бебчета ще направим клиентела на близката автоморга.
- И не само на автоморгата ама и на другата - засмя се дон Хелипе
- Еми да, ей го нашия човек Морги Кримков, той е по тоа част - пусна майтап Злодеят.
- Никой не ме нарича Морги!... - Мопето беше кисел.
- Стига приказки господа. Време е служителите на Игуана да заиграят казачок. Спешо на покрива, Мопето с мен и дон Хелипе.
- Да им сритаме задниците - извика Спешо
Мопето, дон Хелипе и Злодеят излязоха на вън. Колоната наближаваше е караше бавно.
- Все едно са на погребение - възкликна Хелипе
- Да приютелю, на своето собствено - каза Злодеят и се прецели. След секунда първата кола литна във въздуха в пламъци. Дон Хелипе се прецели във втората и тя излетя в небесата оставяйки огнена диря.
Останалите спряха и излязоха въоражени и маскирани служители на Игуана.
- Хетчооот - извика Мопето след като повали един.
- Аз го оцелих Моркааа, не тии на-на-на-нанааа - извика от покрива Спешо.
- Fuck you - показа среден пръст Мопето и продължи на стреля.
От страна на Игуана също имаше базука и покрива беше оцелен.
- Спешо слизай от там, трябваш ни вече тук, че става напечено - заповадя Злодеят.
- Остави го, нека му опекат топките като се прави на точен - каза Мопето който смени настроението си и беше весел.
- Много са тези бе Злодъро мен. И всичко това заради Тъпослава. Нима е пускала на всички тези?!?
- Ако беше Тъпослава приятелю тези да са измрели от трипер или сифилис, по скоро е гейлобито на Песо. На кой ли не си е давал задника явно. Да стреляме!
- Що за име на охранителна фирма е Игуана и защо охранителите им са женчовци? - питаше се дон Хелипе
- Утки с пишки са меххх - каза Мопето и се прецели и към него се присъедини слезлият от покрива Спешо.
Стрелбата бе дълга, а колоната не свършваше.
- От цялата ли страна дойдоха тези бе, тиквочии - Мопето пак беше кисел.
- Няма да им се дадем пичове, няма да доставя радост на Тъпослава Нихайлова и на няколко педали.
- Уота дъъ фака танк, тези имат танк!!! - Мопете пусна пушката и се хвана за главата.
- Морка сънуваш, къде видя танк бе
- Не сънува, наистина идва танк! - Злодеят стана сериозен и изражението му предоби каменен израз. И наистина в далечинана след последната кола на Игуана се движеше огромен верижен танк с оръдие.
- Да бягаме - извика Спешо
- Аз оставам с Злодъро мен до края - каза дон Хелипе
- Вие ако искате бягайте, крийте се като мишоци. Няма да се дам без бой. С мен ли сте, или сте девочки в мензис?! А? - Злодеят ги гледаше с укор
- Мехх е добре, да си умрем заедно.
- Стига Морка, няма да мреш... Поне докато не те гръмна през три блока в четвърти в квартал Манежда.
Изведнъж се чу преближаващ хеликоптер.
- Май това беше, сега ще ти изтрепят от хеликоптер - Спешо взе да си казва молитвата.
- Нее това е Купойко!
В ниско летящия хеликоптер идващ от Марна летеше бат Купойко, а някаква мацка го пилотираше.
Видимо усмихнат и весел бат Купойко предържаше огромна картечница и се насочи към колоната и танка.
- Сбогом тиквочи йеааа - Мопето отново бе весел, а дон Хилипе и Злодеят изстреляха последните си муниции от базуката.
Бат Купойко метна огромна граната върху танка и бързо се отделичи със своя хеликоптер. Мощен взрив разстресе Ляо Лин. Фирма Игуана или поне част от нея беше унищожена и победена.
- Е това ли беше? Къде отиде бат Купойко. Няма ли да слезе да пием питие - каза Злодият видимо изненадан.
- Има други задачки, явно ще пиеш питието сам
- Благодаря приятел. Разбихме ги. Благодаря и на вас момчета. Специални поздрави на Купойко като го видиш, реши мача както се казва - Злодеят беше доволен. Последва приятелско ракостискане, а Дон Хелипе потегли към своето имение и даде мръсна газ на мощния си автомобил.
- Ай да си ходим, Морка. Чао шефе..
- Чакайте малко, имаме още работа момчета. С мен в мазето да видим нашият педерастичен "приятел" какво прави.
Песо беше завързан на един стол който беше свързан с жици.
Мопето изля кофа студена вода върху него.
- Уууу студено, уууу - Песо трепереше
- Сега ще ти стане топло. Спешо минимален волтаж - чу се сериозният глас на Злодея.
Песо започна да се тресе на стола. Както сами разбирате той бе електрически и влизаше в употреба в краен случай.
Светна една крушка и Злодият се появи облечен в бяла престилка, ръкавици и маска. В стил като хирург или в най лошия случай като доктор Менгеле. На една масичка отвори куварче с инструменти.
- Доктор Морги асистирайте ми.
- Не ми викай така шефе
- Е добре доктор Морки.
- Доктор Поркиии хаха - обади се Спешо
- Ей ще ви гръмна - Мопето пак бе кисел.
- Е добре, ще ми асистираш. А сега към нашия пациент.- Злодеят нареди инструментите си и извади едно малко чукче което бе точно до малките клещи.
- Помощ, какво искате от мен, моите колеги ще ви разбият. Къде ми е подкрепението.
- Не мисля, че могат да ти помогнат. Всички ги излекувахме и отидоха на едно по добро място. Сега е твой ред. Кое пръстче да счупя, да почнем с това. Злодият удари с всичко сила по единият пръст на Песо и той изрева от болка.
- Среден волтаж Спешо!
Песо отново взе да се тресе от силния токов удар.
- Милоост, милоост.
- Кой ти поръча да организираш нападение над мен? Внимавай с отговора.
- Незнам, незнам, една жена...
- Спешо максимален волтаж докато не спре да се тресе..
- Чакайте, чакайте, нее е добре ще кажа, ще кажа, милостт - пискаше Песо.
- Добрее, почвай да пееш
- "От утре ще е другоо, голям е бате Тоце"...
- Ти подиграваш ли се с мен бе? Като казах да пееш имах предвид да говориш. Прааас
Злодият отново смаза пръст на Песо, Мопето изля студена кофа, а Спешо пусна средния волтаж.
- Милост, милост. Не ви познавам господине. Награди беше, тя ме накара. Дължах и стара услуга. Милост, милост.
- И какво те накара?
- Говори бе женчо, няма да стоя в това мазе цял ден - изрева Спешо и заби юмрук в лицето на Песо в следствие на което окото му стана синьо
- Спешо тук командвам аз, владей се. Срещу теб в този кашон има водка. Пийни си.
- И аз искам
- Няма да ти дам гъз
- Тишинаа! И така Песо казваш, че Тъпослава ти е поръчала да ме пребиеш.
- Дааа милооооостт, не ви познавам господине. Не знаех кой сте. Милооостт.
- Слушай ме добре педалче. Ще те пусна и ще ти дам шанс. Ако разбера, че си се срещал с Награди и нейната компания ще стане лошо. Забравяш за тях, а и за мен. Видя ли те втори път в Ляо Лин или където и да е ще се погрижа да станеш закуска на лъвовете и тигрите в Столичния зоопарк. Момчета взимайте го тоя и го закарайте в Перник и му ударете бой с бухалки та да помни кой е Злодеят от Ляо Лин.
- Слушаме. Аз ще карам микробуса - каза Спешо
- Не знам дали имаш книжка но внимавай ей, по живоо, махнете тая утайка от мазето ми- Злодият прибра инструментите, съблече престилката, взе телефона на Песо и се качи в кабинета си.
- Да видим какво прави госпожица Нихайлова! - каза и взе да набира номера...
През това време Награди, Гепи и Слугони бяха в някакво кафене с техните приятели Мени и Манката. Говореха нещо за кодиране, програмиране и прочие неща по които Мени беше запалена. Награди зяпаше, Манката беше недоволен и замислено почесваше козята си брадичка, а Слугони и Гепи водеха някакъв безмислен разговор от който както предполагате се чуваше - хуахуахуахуаа. Телефонът на Награди позвъня.
- Песо е. Сигурно е пречукал Злодеят както ми наредих.
- Дано! - Слугони се усмихваше.
- Алоо Песо какво става, свърши ли работата.
- Песо е неразположен. Дойде му!
- Кой се обажда от телефона на Песо? Къде е той?
- Тъпославааа май не се сещаш с кой разговоряш. Помниш ли шестичката по английскии, уахахах
- Ужассс, Злодеят ми се обажда от номера на Песо
Слугони пребледня.
- Включи високоговорителя Награди, не трябваше ли да отстранен - Слугони взе да писка и да се вайка.
- Слугониии не ме послуша - чу се зловещ глас от слушалката.- Днес заради вас "дами" много хора плакаха, страдоха..
- Какво си направил с Песо?
- Няма да закачаш Слугони и брат ми, ще дойда с колелото - нещо измънка Гепи
- Млък свински котлет - отново се чу гласът на Злодея.
- Мени не разбирам какво е това и какво става, нека да си ходим - каза Манката
- Награди ще ни се разсърди, стой и слушай, стана интересно - размаха пръст Мени.
- Предстои ви много страдание.Много болка и мъки, ако не вярвате, тези дни идете на свиждане на бедния Песо. Остана с 8 пръста на ръката.
- Злодеейй, сприии това е кошмар, мразя те! Мразя те!!! - ревеше Слугони , а хората от останалите маси в кафенето се споглеждаха.
- И аз ви обичам. Чаоо - каза Злодеят и затвори.
-Страх ме е Награди, тази вечер искам да спя у вас.
- Не ние ще дойдем, а Гепи ще ни пази.
- Хуахуахуа ще взема старата пушка на баща ми.
- "Родната полиция ни пазиии"" - нашите герои запяха и продължиха със своето нищоправене.
А вечерта Гепи застана на пост с пушка в ръка пред апартамента на Слугони когато тя и Награди си бяха легнали... да пак в едно легло.
След тежкия ден, Злодеят реши да си почине като изгледа един филм. Към 21 и нещо звънна телефонъм му.
- Алоо Помаганич, затвори и ме набери ти - траас телефона
- Къв беше тоя бе, ей човек не може да си почине като хората.
След половин час отново телефона звънна и отново мазен гласец:
- Помаганиич не знам дали ме помниш.. помагай
- Не те помня, къв си ти бе? Алооо
- Обиждаш ме, аз съм Мазню Използванич, как не ме помниш, четири години те използвах, взимах ти тетрадките, взимах изпити. Черпих те с вафла от 40 стотинки, помагай.
- Нее само не и този сега, какъв ден. Не и Мазния Мони!....
ОЧАКАЙВЕ ИСТОРИЯТА С МАЗНИЯ МОНИ....
БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА УТИГУРИ И КУТРИГУРИ ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1769
Блогрол