Постинг
27.04.2017 22:22 -
Спешо и Морката - мократа поръчка
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2017 08:57
Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 28.04.2017 08:57
Беше събота. Леко мрачен ден. Слугинчето си беше останало у дома за да учи за изпит - нещо изключително рядко за нея. Награди и Гепи бяха заминали в провинцията. Щеше да си прави аграрна фотосесия на един Трактор облечена по блузка и анцунг, а Гепи щеше да снима. Лехата с доматите също щеше да бъде снимана където Тъпослава щеше да позира пред обектива на фотограф Гетко-Гепи. Други години взимаха със себе си и Слугинчето, но сега направиха груба... доста груба грешка както сами ще разберете ако останете докрая на тази история.
В посока нейното жилещо в Ванишора вървяха две млади момчета които се бутаха едно друго.
- Ей гъз, сега аз ще стрелям с въздушната.
- Мех глупак мой ред е. Тъй каза Онзи с косата, а ти уй сплескан ми изяде картофките в Макдоналъдс.
- Ама Морка ти почна да ме целиш с едно картофче и аз ти ги взеах, оказаха се доста вкусни хихихи...
Започна боричкане, обиди и псувни. Двамата бяха Мопето и Спешо. Приятели от години провели не една и две мисии. Отскоро работеха за Злодеят от Ляо Лин и за дон Хелипе познат още като мистър Хил.
Спешо Смешев или Смешо Спешев зависимо от ситуацията менкаше името и фамилията си беше изявен фитнес манияк. Мопето също прихвана от него и от години ходеха на фитнес в квартал Тружба. В тази мрачна събота също искаха да ходят, но бяха наети от шефовете да свършат една мокра поръчка. Мопето наричан от Спешо - Морката беше видимо слаб и нон-стоп оправяше перчема си. Всъщност видът му лъжеше. Беше най добрият служител на Оня с косата - стар прякор на Злодеят когато имаше интересна прическа преди години, и на дон Хелипе. Действаше бързо и винаги почистваше след себе си като един добър моп и от там Мопето. Спешо пък беше много дебел преди с дебела глава на успя да отслабне, но пак си беше по едър от Морката. Двамата бяха опасен тандем, опасна комбинация която можеше да избухне във всеки един момент като развален реактор на АЕЦ. Нецензурният език, грубите шеги и леко инфантилното им поведения бяха тяхна запазена марка. Често пъти не се подчиняваха на шефовете, но парите бяха добри. За тях нямаше по голямо удоволствие след добре свършена работа да похарчат кинтите за картофки в Макдоналдс или хубав нов филм в някое кино без значение екшън или анимация.
Озоваха се най накрая пред ново блокче с няколка магазинчета в Ванишора.
- Уота да факааа, тук съм бил, това е адреса. - забеляза Мопето
- Не ми се обяснявай Морка, а извади от този калъф въздушната пушка, посочи ми прозореца и ще стрелям.
- Калъф си ти бе гъз, аз ще стрелям
- Дай пушкатаа! Мога да улича мишена през три блока.Аз съм по добър от теб.
Настана боричкане докато не звъна старият джиесем на Мопето. Злодеят им бе наредил да използват стари телефони за по сигурно.
- Алоо, йоо какво става.
- Кой ти се обажда бе? - попита Спешо
- Оня с косата е, шефа.
- Мопе включи високоговорителя та да чува и Спешо.
- Yep, готово
- Изпълнихте ли поръчката?
- Още не тука пред адреса сме....
- Шефе тоя посерко не ми дава да стрелям с въздушната пушка..
- Тишина!!! Трябваше да изпълните задачата още преди час, какво се мотаете. Дон Хелипе няма да е доволен.
- Но шефе, Морката е виновен.
- Спешо ти си дебел и ни забави...
- Стига сте се карали като малки дечица. Свършете задача и за Бога каква е тази въздушна пушка?!? Ясно казахме бухалки. Бу-хал-ки какво не разбрахте?!?
- Сгънал съм метална палка и може да послужи, но искаме с въдушна пушка.
- Никакви пушки. Сега затварям и ще проведа консултация с дон Хелипе. Тежко ви ей. Влизате в входа, качвате се, звъните и знаете какво да правише. Хайде живо.
- Затвори, шефа е гъз!
- Да но ще ни плати добре и може да пробваме новия фитнес в Тружба 2.
- Къв кур, какви кинти, давай да вършиме задачата - Мопето беше изнервен и вече гледаше доста лошо и намръщено.
- Бързо излиза някаква лелка, да влизаме, крий пушката в калъфа.
Успяха да влязът. В този вход се влизаше доста трудно.
- Последният етаж до колкото знам
- Давай по стълбите.
- По бързо бе Морка, баси флегмата си
- Млъквай бе дебел че ще те гръмна с пушката.
Телефонът пак звънна.
- Къде сте? Вътре ли сте? Ей да не падне косъм от главата на Слугони, не се престаравайте.
- По етажите сме, но тоя женчо ме нерви вече, ще го набия.
- Кого наричаш женчо бе дебелано в критическата!
- Млък!! - злодеят изкрещя - На вълка му е дебел врата защото сам си върши работата. Аз ли трябва да идвам до Ванишора за да свърша нещо елементарно. Дон Хелипе е ядосан. Каза, че ако не се справите ще ви накаже. Сами ще белите няколко чувала с картофи от Самоков, сами ще си ги режете и ще си ги пържите.
- Ще ме плаши той, Морката ще ги обели и ще ги пържи, да не съм ви готвачка тука
- Тишина докато говоря. Дон Хелипе е твърде милостив. Моята идея е да ви заведа в метрото, а знаете какво става като заведа някой там.
Спешо и Мопето пребледняха. Злодеят беше причинил много болка и страдание на редица отворковци именно в метрото.
- Такаа, виждам че млъкнахте. Сега действайте и знайте - Сговорна дружине планина повдига. Да няма наказание - белене на кортофи, рязане на уши, счупени малки дебели пръстчета...
- Добре шефе, слушаме. Само не и метрото.
- Няма няма, хайде и умната ще затварям.
- До колкота знам тая не е много умна, хайде Спешо
- Добре глист, аз с палката ти с пушката.
- Yep!
Стиснаха си ръцете и продължиха към апартамента на Слугони. Интересното тепърва предстоеше.
- Ето тука е адреса Спепи.
- Остави на мен и не ми пречи, гледай - каза Спешо и извади сгъваемата метална палка. Разгъна е бавно и започна да чука с нея по вратата. Дран-дран-дран
Слугинчето погледна пред шпионката.
- Кои сте вие, няма ли звънец за вас.
- Госпожа ние сме техници от Хемтел - каза Спешо като смигна на Мопето.
- Не съм госпожа, а госпожица. Не съм викала техници.
- Госпожица друг път. Госпожица само в ушите сигурно - измърмори Мопето.
- Тихо Морка! Отворете госпожице, трябва да сменим вашия приемник.
- А с какво чукахте по вратата ми?!?
- С гаечният ключ 13-ка за вашата антена
- Но аз нямам антена!
- Е нали за това идваме, да ви сложим такава - намеси се Мопето и допълни- хайде, че имаме много адреси днес.
- Антена! Ехаа супееел, каза Слугинчето ухилено им отвори вратата.
Мопето извади пушката и я насочи
- Не мърдай Разпадащ се фейс, влизай вътре и мълчи
- Но какво, крадци, убийци, помощ - Слугинчето записка ужасена, а мъжът с пушката и неговия спътник нахлуха.
- Отивай в кухнята до прозореца, а тъй. Странно защо ми приличаш на Конска усмивка.
Слугони ужасена взе нож и го размаха.
- Ще се защитавам, крадци, убийци.
- Не мърдай, виждаш ли пушката ми. Ще те направя на решето. Стрелям добре - Мопето държеше на мушка треперещата като лист Слугони.
- Писах ти преди няколко дни ако помниш, разбрах че си непослушна - Спешо се хилеше
-Ооооонзиии смс е от вассс? - Слугони взе да заеква.
- Поздрави от дон Хелипе и Ляолински.
- Не ги познавам! Имате грешка!! Аз съм Слугония Танкова - трепереше като лист бедното слугинче.
- Я пак?!? Не чух. Спешо разгъна палката и я размаха. Кое да оправим сега с това а?
- Предлагам да извадиш тези зъбки, че много, ама много прилича на Конска усмивка - настоя Мопето като не спираше да държи мишената на мушка.
Конска усмивка или още Конски зъби беше прякор измислен от Мопето преди години за Награди, а Разпадащ се фейс за Слугони много преди двете да станат като една.
- Чакай теб те познавам!!! Тии ти си моят необщителен състудент Морги!! Приятел на мистър Хил и Злодият от Лао Лин. Те стоят за това.
- Я не обиждай шефовете, че като те ударя с палката...
- Спешо, шефа каза да не падне косъм от главата и, така е поръчал дон Хелипе.
- Виж, че блъфирам бе Морка, защо проваляш всичко винаги?!?
- Не мърдай, държа те на мушка. Никой не ме нарича Морги! Аз съм Мопето.
- Какво искате?!? Да ме убиете?!? Давайте!! Аз ще умря за Награди!! - Слугинчето ронеше крокодилски сълзи си спомняше като на лента хубавите според нея моменти с Награди. Останалите спомени преди нея нямаше, Награди успешно и проми мозъка.
- В хола има чипс, отивам да хапна - Спешо забеляза купа пълна с чипс и се насочи към нея.
- Остави и на мен бе гъз, и после ела да ме смениш в държенето на пушката.
- Не пипайте вещите ми мръсници, помощ помощ - Слугинчето изпусна ножа и трепереше като човек болен от паркинсон.
- Хрус, хрус хрус, колко вкусен чипс, няма ли бира?
- Сигурно има в хладилника, ей на тая маса веднъж рязох Луканка, беше много добра, а ей там - посочкайви дивана,- бат Купойко се напи с водка, а Оня с косата пи само бира.
- Кой е Купойко, не го познавам?
- Приятел на дон Хелипе. Обича да ходи до Марна. Свестен пич!
- Тии си бил тук в моя дом?!? И... злодеят?!? - писък огласи целият апартамент. Слугони мислеше, че сънува. Че като се събуди до нея ще е Награди и ще се гушкат. Твърде лесбийско, но е имало такива моменти между двете преди време в същото това жилеще.
- Шефа звъни, включвам високоговорителя.
- Какво става бе мушмороци? Какви са тези писъци и охкания?
- Държа я на мушка, шефе. Само кажи и бум.
- До колкото помня преди кухнята има дървета маса. Сложи телефона и продължавай да се целиш. Да си поговорим с мадам Слугони.
- Мръснииик. Сприииии, престании злодейй. Остави мен и Награди. Злодейй, ти си размътил главата на мистър Хил и той сната като теб. Остави нашата компания намира. - Слугинчето ревеше с цяло гърло.
- Слугониии, драга моя от кога не сме виждали и чували, колко години минаха ехее. Надявам се, че си посрещната топло моите момчета.
- Хрус, хрус. Да с чипс и бира - обади се от хола Спешо който дори пусна музикалния канал за фон.
- Ехх какво времена имаше Слугони. Каква беше а каква стана. Същинска Тъпослава номер 2.
- Няма да обиждаш моите приятели и Награди злодей! Ще извикам полиция!
- Телефона ти е тука бе, ще посърфирам с него хрус-хрус - пак се обади Спешо който всякаш беше на почивка.
- Не ме прекъсвай Слугони. Припомням старите времена. Кафето долу преди лекции, ти и Вожи.. Момичета за пример бяхте, а каква стана- къде е Вожи, къде си ти.
- Нямам представа за какво говориш, не познавам никаква Вожи.
- Разбира се, как ще познаваш сериозно момиче с мъж и дете. Награди ти каза, че тя е скучна, че не трябва да си като нея, че трябва цял живот да ходиш по тъпи купони, събития а ти само кимаше и се съгласяваше с твоето - Да Награди, права си!
- От къде знаеш това?!? Ти си ни подслушвал, сигурно в цялата къща има бръмбари!
- Бръмбари, Морка да се махаме, страх ме е от буболечки - Спешо скокна.
- Спешоо, вашата любезна домакиня говори за друго, седни и мълчи докато си говорим толкова сладко с нея.
- Какво искаш, защо говориш с мен. Защо просто тези горили да не ме застрелят. Умирам в името на Награди.
- Стига с тази Награди! Награди това, Гепи онова...
- От къде знаеш за Гепи, той не те познава злодей!
- Аз знам повече за вас, отколкото вие самите за себе си. Знам за флиртовете, за Кашо... а да бедният Кашо, мисля да му пратя момчетата да му наместят кокалите, май имал ломбаго, толкова "млад" а болен.
- Сприии, престаниии, това е кошмар, остави приятелите ми, напусни живота ниии - Слугони отново заплака.
- Шефе много говориш, дай да гръмнем Разпадащ се фейс. Заредил съм пушкалото ей.
- Мопее бъди любезен с нашата домакиня.
- Помощщщ, помощщ - крещеше Слугони.
- Драга моя както виждаш в първо действие имаме пушка, от теб зависи във второ действие какво ще направиш, за да не гръмне в трето както е казал великият Чехов. Едва ли знаеш кой е Чехов? Понеже си заета с събития, концерти, дискотеки и твоята Награди.
- Не ми се подигравай, какво искаш за да ме оставиш на мира?!? Злоодейй!!!!
- Това което искам от теб е следното - спираш да се съгласяваш на Награди. Ще и противоречиш, искам свободна воля от теб.
- Никой мъж не може да ми казва какво да правя. Никога срещу Награди. Гръмни ме тук и сега по добре!
- Колко трогателно, плача, а вие момчета?!?
- Ха-ха-ха-ха - изкикоти се Спешо
- Какво смешно казах Спешо?
- Шефеее гледам тука една комедия, много добра. Вие си говорете.
- Слугони, имам очи, уши и хора навсякъде! Дори и в твоите най ужасни кошмари! Ако не ме послушаш великата Награди ще пострада. В момента Награди е в провицията. Спешо от твоя телефон и твое име ще напише звучна псувня.
- Нее злодеии, не и Награди, нее тя е всичко за мен. Милост, милост - Слугинчето клекна и се молеше.
- Тя ще иска обяснение за този СМС, ти ще кажеш, че си размислила и че тя ти вреди. Тя ще каже, че няма да те търси повече. Тук ще се съгласиш с твоето Да, Награди и ще я пратиш при вашата кака Майна, т.е на майната си и готово.
- Никога, никога! Ще и кажа, че ти стоиш зад това!
- Имаш време да помислиш. Иначе ще се видим в трето действие и бум!
- Пратих СМС-а шефе и добавих в съобщението че тя има пичи въшки
- Уота дъ факаа, колко яко - засмя се Мопето
- Браво маладец! За награда цяла седмица ще има безплатни бургери и картофки за теб и Мопето.
- Неее, искам си Награди, Наградииии - ревеше Слугинчето с цяло гърло.
- Чао чао
- Шефа затвори. Хайде да се омитаме Спешо.
- Чакай да взема свързващия кабел между телевизора и приемника, ще ми послужи.
Слугинчето стоеше клекнало пред мивката и плачеше. Злодеят от Ляо Лин направи най големия си и хитър номер. Вместо да я застреля, застреля отношенията и с Награди.
Мократа поръчка беше изпълнена. Мопето и Спешо напуснаха адреса с пълна торба с бира, чипсове и луканки приготвени именно за Награди и Гепи като се върнат от провинцията. Жесток удар нали?
В посока нейното жилещо в Ванишора вървяха две млади момчета които се бутаха едно друго.
- Ей гъз, сега аз ще стрелям с въздушната.
- Мех глупак мой ред е. Тъй каза Онзи с косата, а ти уй сплескан ми изяде картофките в Макдоналъдс.
- Ама Морка ти почна да ме целиш с едно картофче и аз ти ги взеах, оказаха се доста вкусни хихихи...
Започна боричкане, обиди и псувни. Двамата бяха Мопето и Спешо. Приятели от години провели не една и две мисии. Отскоро работеха за Злодеят от Ляо Лин и за дон Хелипе познат още като мистър Хил.
Спешо Смешев или Смешо Спешев зависимо от ситуацията менкаше името и фамилията си беше изявен фитнес манияк. Мопето също прихвана от него и от години ходеха на фитнес в квартал Тружба. В тази мрачна събота също искаха да ходят, но бяха наети от шефовете да свършат една мокра поръчка. Мопето наричан от Спешо - Морката беше видимо слаб и нон-стоп оправяше перчема си. Всъщност видът му лъжеше. Беше най добрият служител на Оня с косата - стар прякор на Злодеят когато имаше интересна прическа преди години, и на дон Хелипе. Действаше бързо и винаги почистваше след себе си като един добър моп и от там Мопето. Спешо пък беше много дебел преди с дебела глава на успя да отслабне, но пак си беше по едър от Морката. Двамата бяха опасен тандем, опасна комбинация която можеше да избухне във всеки един момент като развален реактор на АЕЦ. Нецензурният език, грубите шеги и леко инфантилното им поведения бяха тяхна запазена марка. Често пъти не се подчиняваха на шефовете, но парите бяха добри. За тях нямаше по голямо удоволствие след добре свършена работа да похарчат кинтите за картофки в Макдоналдс или хубав нов филм в някое кино без значение екшън или анимация.
Озоваха се най накрая пред ново блокче с няколка магазинчета в Ванишора.
- Уота да факааа, тук съм бил, това е адреса. - забеляза Мопето
- Не ми се обяснявай Морка, а извади от този калъф въздушната пушка, посочи ми прозореца и ще стрелям.
- Калъф си ти бе гъз, аз ще стрелям
- Дай пушкатаа! Мога да улича мишена през три блока.Аз съм по добър от теб.
Настана боричкане докато не звъна старият джиесем на Мопето. Злодеят им бе наредил да използват стари телефони за по сигурно.
- Алоо, йоо какво става.
- Кой ти се обажда бе? - попита Спешо
- Оня с косата е, шефа.
- Мопе включи високоговорителя та да чува и Спешо.
- Yep, готово
- Изпълнихте ли поръчката?
- Още не тука пред адреса сме....
- Шефе тоя посерко не ми дава да стрелям с въздушната пушка..
- Тишина!!! Трябваше да изпълните задачата още преди час, какво се мотаете. Дон Хелипе няма да е доволен.
- Но шефе, Морката е виновен.
- Спешо ти си дебел и ни забави...
- Стига сте се карали като малки дечица. Свършете задача и за Бога каква е тази въздушна пушка?!? Ясно казахме бухалки. Бу-хал-ки какво не разбрахте?!?
- Сгънал съм метална палка и може да послужи, но искаме с въдушна пушка.
- Никакви пушки. Сега затварям и ще проведа консултация с дон Хелипе. Тежко ви ей. Влизате в входа, качвате се, звъните и знаете какво да правише. Хайде живо.
- Затвори, шефа е гъз!
- Да но ще ни плати добре и може да пробваме новия фитнес в Тружба 2.
- Къв кур, какви кинти, давай да вършиме задачата - Мопето беше изнервен и вече гледаше доста лошо и намръщено.
- Бързо излиза някаква лелка, да влизаме, крий пушката в калъфа.
Успяха да влязът. В този вход се влизаше доста трудно.
- Последният етаж до колкото знам
- Давай по стълбите.
- По бързо бе Морка, баси флегмата си
- Млъквай бе дебел че ще те гръмна с пушката.
Телефонът пак звънна.
- Къде сте? Вътре ли сте? Ей да не падне косъм от главата на Слугони, не се престаравайте.
- По етажите сме, но тоя женчо ме нерви вече, ще го набия.
- Кого наричаш женчо бе дебелано в критическата!
- Млък!! - злодеят изкрещя - На вълка му е дебел врата защото сам си върши работата. Аз ли трябва да идвам до Ванишора за да свърша нещо елементарно. Дон Хелипе е ядосан. Каза, че ако не се справите ще ви накаже. Сами ще белите няколко чувала с картофи от Самоков, сами ще си ги режете и ще си ги пържите.
- Ще ме плаши той, Морката ще ги обели и ще ги пържи, да не съм ви готвачка тука
- Тишина докато говоря. Дон Хелипе е твърде милостив. Моята идея е да ви заведа в метрото, а знаете какво става като заведа някой там.
Спешо и Мопето пребледняха. Злодеят беше причинил много болка и страдание на редица отворковци именно в метрото.
- Такаа, виждам че млъкнахте. Сега действайте и знайте - Сговорна дружине планина повдига. Да няма наказание - белене на кортофи, рязане на уши, счупени малки дебели пръстчета...
- Добре шефе, слушаме. Само не и метрото.
- Няма няма, хайде и умната ще затварям.
- До колкота знам тая не е много умна, хайде Спешо
- Добре глист, аз с палката ти с пушката.
- Yep!
Стиснаха си ръцете и продължиха към апартамента на Слугони. Интересното тепърва предстоеше.
- Ето тука е адреса Спепи.
- Остави на мен и не ми пречи, гледай - каза Спешо и извади сгъваемата метална палка. Разгъна е бавно и започна да чука с нея по вратата. Дран-дран-дран
Слугинчето погледна пред шпионката.
- Кои сте вие, няма ли звънец за вас.
- Госпожа ние сме техници от Хемтел - каза Спешо като смигна на Мопето.
- Не съм госпожа, а госпожица. Не съм викала техници.
- Госпожица друг път. Госпожица само в ушите сигурно - измърмори Мопето.
- Тихо Морка! Отворете госпожице, трябва да сменим вашия приемник.
- А с какво чукахте по вратата ми?!?
- С гаечният ключ 13-ка за вашата антена
- Но аз нямам антена!
- Е нали за това идваме, да ви сложим такава - намеси се Мопето и допълни- хайде, че имаме много адреси днес.
- Антена! Ехаа супееел, каза Слугинчето ухилено им отвори вратата.
Мопето извади пушката и я насочи
- Не мърдай Разпадащ се фейс, влизай вътре и мълчи
- Но какво, крадци, убийци, помощ - Слугинчето записка ужасена, а мъжът с пушката и неговия спътник нахлуха.
- Отивай в кухнята до прозореца, а тъй. Странно защо ми приличаш на Конска усмивка.
Слугони ужасена взе нож и го размаха.
- Ще се защитавам, крадци, убийци.
- Не мърдай, виждаш ли пушката ми. Ще те направя на решето. Стрелям добре - Мопето държеше на мушка треперещата като лист Слугони.
- Писах ти преди няколко дни ако помниш, разбрах че си непослушна - Спешо се хилеше
-Ооооонзиии смс е от вассс? - Слугони взе да заеква.
- Поздрави от дон Хелипе и Ляолински.
- Не ги познавам! Имате грешка!! Аз съм Слугония Танкова - трепереше като лист бедното слугинче.
- Я пак?!? Не чух. Спешо разгъна палката и я размаха. Кое да оправим сега с това а?
- Предлагам да извадиш тези зъбки, че много, ама много прилича на Конска усмивка - настоя Мопето като не спираше да държи мишената на мушка.
Конска усмивка или още Конски зъби беше прякор измислен от Мопето преди години за Награди, а Разпадащ се фейс за Слугони много преди двете да станат като една.
- Чакай теб те познавам!!! Тии ти си моят необщителен състудент Морги!! Приятел на мистър Хил и Злодият от Лао Лин. Те стоят за това.
- Я не обиждай шефовете, че като те ударя с палката...
- Спешо, шефа каза да не падне косъм от главата и, така е поръчал дон Хелипе.
- Виж, че блъфирам бе Морка, защо проваляш всичко винаги?!?
- Не мърдай, държа те на мушка. Никой не ме нарича Морги! Аз съм Мопето.
- Какво искате?!? Да ме убиете?!? Давайте!! Аз ще умря за Награди!! - Слугинчето ронеше крокодилски сълзи си спомняше като на лента хубавите според нея моменти с Награди. Останалите спомени преди нея нямаше, Награди успешно и проми мозъка.
- В хола има чипс, отивам да хапна - Спешо забеляза купа пълна с чипс и се насочи към нея.
- Остави и на мен бе гъз, и после ела да ме смениш в държенето на пушката.
- Не пипайте вещите ми мръсници, помощ помощ - Слугинчето изпусна ножа и трепереше като човек болен от паркинсон.
- Хрус, хрус хрус, колко вкусен чипс, няма ли бира?
- Сигурно има в хладилника, ей на тая маса веднъж рязох Луканка, беше много добра, а ей там - посочкайви дивана,- бат Купойко се напи с водка, а Оня с косата пи само бира.
- Кой е Купойко, не го познавам?
- Приятел на дон Хелипе. Обича да ходи до Марна. Свестен пич!
- Тии си бил тук в моя дом?!? И... злодеят?!? - писък огласи целият апартамент. Слугони мислеше, че сънува. Че като се събуди до нея ще е Награди и ще се гушкат. Твърде лесбийско, но е имало такива моменти между двете преди време в същото това жилеще.
- Шефа звъни, включвам високоговорителя.
- Какво става бе мушмороци? Какви са тези писъци и охкания?
- Държа я на мушка, шефе. Само кажи и бум.
- До колкото помня преди кухнята има дървета маса. Сложи телефона и продължавай да се целиш. Да си поговорим с мадам Слугони.
- Мръснииик. Сприииии, престании злодейй. Остави мен и Награди. Злодейй, ти си размътил главата на мистър Хил и той сната като теб. Остави нашата компания намира. - Слугинчето ревеше с цяло гърло.
- Слугониии, драга моя от кога не сме виждали и чували, колко години минаха ехее. Надявам се, че си посрещната топло моите момчета.
- Хрус, хрус. Да с чипс и бира - обади се от хола Спешо който дори пусна музикалния канал за фон.
- Ехх какво времена имаше Слугони. Каква беше а каква стана. Същинска Тъпослава номер 2.
- Няма да обиждаш моите приятели и Награди злодей! Ще извикам полиция!
- Телефона ти е тука бе, ще посърфирам с него хрус-хрус - пак се обади Спешо който всякаш беше на почивка.
- Не ме прекъсвай Слугони. Припомням старите времена. Кафето долу преди лекции, ти и Вожи.. Момичета за пример бяхте, а каква стана- къде е Вожи, къде си ти.
- Нямам представа за какво говориш, не познавам никаква Вожи.
- Разбира се, как ще познаваш сериозно момиче с мъж и дете. Награди ти каза, че тя е скучна, че не трябва да си като нея, че трябва цял живот да ходиш по тъпи купони, събития а ти само кимаше и се съгласяваше с твоето - Да Награди, права си!
- От къде знаеш това?!? Ти си ни подслушвал, сигурно в цялата къща има бръмбари!
- Бръмбари, Морка да се махаме, страх ме е от буболечки - Спешо скокна.
- Спешоо, вашата любезна домакиня говори за друго, седни и мълчи докато си говорим толкова сладко с нея.
- Какво искаш, защо говориш с мен. Защо просто тези горили да не ме застрелят. Умирам в името на Награди.
- Стига с тази Награди! Награди това, Гепи онова...
- От къде знаеш за Гепи, той не те познава злодей!
- Аз знам повече за вас, отколкото вие самите за себе си. Знам за флиртовете, за Кашо... а да бедният Кашо, мисля да му пратя момчетата да му наместят кокалите, май имал ломбаго, толкова "млад" а болен.
- Сприии, престаниии, това е кошмар, остави приятелите ми, напусни живота ниии - Слугони отново заплака.
- Шефе много говориш, дай да гръмнем Разпадащ се фейс. Заредил съм пушкалото ей.
- Мопее бъди любезен с нашата домакиня.
- Помощщщ, помощщ - крещеше Слугони.
- Драга моя както виждаш в първо действие имаме пушка, от теб зависи във второ действие какво ще направиш, за да не гръмне в трето както е казал великият Чехов. Едва ли знаеш кой е Чехов? Понеже си заета с събития, концерти, дискотеки и твоята Награди.
- Не ми се подигравай, какво искаш за да ме оставиш на мира?!? Злоодейй!!!!
- Това което искам от теб е следното - спираш да се съгласяваш на Награди. Ще и противоречиш, искам свободна воля от теб.
- Никой мъж не може да ми казва какво да правя. Никога срещу Награди. Гръмни ме тук и сега по добре!
- Колко трогателно, плача, а вие момчета?!?
- Ха-ха-ха-ха - изкикоти се Спешо
- Какво смешно казах Спешо?
- Шефеее гледам тука една комедия, много добра. Вие си говорете.
- Слугони, имам очи, уши и хора навсякъде! Дори и в твоите най ужасни кошмари! Ако не ме послушаш великата Награди ще пострада. В момента Награди е в провицията. Спешо от твоя телефон и твое име ще напише звучна псувня.
- Нее злодеии, не и Награди, нее тя е всичко за мен. Милост, милост - Слугинчето клекна и се молеше.
- Тя ще иска обяснение за този СМС, ти ще кажеш, че си размислила и че тя ти вреди. Тя ще каже, че няма да те търси повече. Тук ще се съгласиш с твоето Да, Награди и ще я пратиш при вашата кака Майна, т.е на майната си и готово.
- Никога, никога! Ще и кажа, че ти стоиш зад това!
- Имаш време да помислиш. Иначе ще се видим в трето действие и бум!
- Пратих СМС-а шефе и добавих в съобщението че тя има пичи въшки
- Уота дъ факаа, колко яко - засмя се Мопето
- Браво маладец! За награда цяла седмица ще има безплатни бургери и картофки за теб и Мопето.
- Неее, искам си Награди, Наградииии - ревеше Слугинчето с цяло гърло.
- Чао чао
- Шефа затвори. Хайде да се омитаме Спешо.
- Чакай да взема свързващия кабел между телевизора и приемника, ще ми послужи.
Слугинчето стоеше клекнало пред мивката и плачеше. Злодеят от Ляо Лин направи най големия си и хитър номер. Вместо да я застреля, застреля отношенията и с Награди.
Мократа поръчка беше изпълнена. Мопето и Спешо напуснаха адреса с пълна торба с бира, чипсове и луканки приготвени именно за Награди и Гепи като се върнат от провинцията. Жесток удар нали?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1769
Блогрол
