Постинг
29.05.2017 23:55 -
Разкази за една компания - Под прикритие
- Брат мии едва не ме убихааа квиии - Гепи се бе проснал в гостната на Слугони с превързано рамо.
- Винаги съм знаела, че Хил е Злодей също като онзи човек от Ляо Лин - възкликна Слугони.
Награди беше безмълвна, просто беше зяпнала и ококорена както винаги.
- Заплаши ме! Каза, че скоро онзи Злодей ще се запознае с мен.
- Ужассс. Гепи това е опит за убийство. Ще ги науча аз тях. Първо Песо, после малкото Тоби, сега стрелят по теб. Няма да оставя нещата така. Аз съм млада и модерна и с моят чар ще наема хора които да ги довършат.
- Това трябва да спреее. Стигаааа, некаа престанааат - вайкаше се Слугони.
Изведнъж на вратата се заудря - дран-дран- дран.
Слугони погледна през шпионката.
- Ужаааассс. Горилата с голямата глава на Злодеят от Ляо Лин. Ще ни убият.
- Няма да го допусна. Ще го гръмна - Гепи извади револвера и се насочи към вратата.
- Гепи внимавай, страх ме е - Слугони беше смъртно уплашена, а Награди блееше в тавана.
- Спокойно ще го науча - закани се Гепи и отвори.
- Махай се от вратата превързан, идвам да говоря с тази госпожица - каза Спешо и посочи Слугони която трепереше зад Гепи
- Кой си ти? Аз съм Гепи хуахуа - Гепи се усмихна мазно и пададе лявата си ръка понеже дясната беше превързана.
- Казвам се Спешо, хайде мърдай че ще стане лошо - Спешо беше заканителен.
- Ти не мърдай - Гепи насочи револвера.
- Я не ме заплашвай бе дебел, ще те смажа - Спешо извади палката и я разгъна.
- Ще стрелям ей какво правиш...
Спешо изби пистолета и нанесе удар с палката. Гепи падна в бесъзнание и Спешо влезе.
- Ще извикам полиция, Награди викай полиция, убиец.
- Спокойно госпожице. Дойдох да ви се извиня.
Награди и Слугони се ококориха и гледаха като две телета в жележница.
- Това е някакъв номер, ти работиш за Злодеят от Ляо Лин, горила! - извика Слугони.
- Успокой се мила и нека да го чуем какво има да каже. Приятно ми е Тъпослава Нихайлова -Награди. - Тъпослава стана и се запозна с Спешо.
- Тебе те е таковал оня от Ляо Лин а? Ти си тая каква беше чалгарката - нетактичен беше Спешо както винаги
- Но какъв е този език простак - възкликна Награди.
Гепи се беше съвзел и нападна в гръб Спешо. С няколко удара Спешо го повали на няколко метра.
- Не ме ядосвай, ще те пречукам - озъби се Спешо.
- Напуснете домът ми господин Горила - извика Слугони.
- Вижте сега хубавици, аз гръмнах вашият Злодей.
- Лъжеш! Ти работиш за него, мръсник- крещеше Слугони.
- Успокой се мила, нека го изслушаме.
- Да Награди.
- Сбихме се и аз го гръмнах. Съжалявам за онзи път когато ви заплашвах госпожице и ви изядох чипса. Ето връщам ви свързващия кабел на телевизора с вашия приемник - Спешо извади един кабел, а Слугони беше объркана.
- Ако наистина си убил Злодеят от Ляо Лин си герой. Гепи съвзе ли се бе? Снимай ме с този пич.
- Хъм дълги краченца наистина както бе казал покойният ми бивш шеф, ставаш за веднъж хъхъхъх - дебилно се засмя Спешо.
- Не започна добре нашото познанство, но хайде мир- Гепи отново подаде здравата си ръка.
Слугони мълчеше и беше объркана. Какъв обрат.
- Слугони почерпи с кекс Спешо - нареди Награди
Слугони извади някакъв нарязан кекс и го паде към Спешо.
- Вземете си господин Горила с голяма глава.
- Наричайте ме Спешо.
- Ще работиш ли за нас. Искаме охрана на Слугони.
- Йеп оф корс. Много ясно. Но дайте некви кинти за това, че гръмнах Онзи с косата както го наричаше Мопето.
- Едно по едно. Ще ти платим когато гръмнеш мистър Хил.
- Другият ми бивш шеф. И той се отнесе лошо с мен и ме уволни. Ще го гръмна, сега да хапнем и да пийнем.
- Не съм съгласна с това - потропа с краче Награди.
- С кое бе мацо?
- По кротко момче, не съм толкова лесна колкото изглеждам. Не съм съгласна с това да пиеш, още сега постъпваш на работа и ще пазиш Слугони - смигна му Награди.
- Ее попаднах аз на пичета, супер -помисли си Спешо.
И така Спешо премина в другия лагер и стана лична охрана на Слугония Танкова, Тъпослава Нихайлова и Гепи.
На другият ден всички електронни медии гърмяха за убийството на Злодеят. Но как? Нали беше жив? Предстои да разберем какво се случва с него, а нашите героини бяха радостни.
- Жик-так мале леей, жик так алелеей - Награди пееше, Слугони пляскаше с ръце, а Гепи заигра кючек.
Спешо стоеше на пост отвън до вратата в Ванишора и мърмореше:
- Не харесвам чалга, но хайде парите си струват. Тези тъпи утки и тоя дебел палячо ще ме позлатят за това, че ги отървах от тоя. При първа възможност ще гръмна тоя дон Хелипе, а Морката - него ще пека на бавен огън. Хъхъхъхъхъх.
-Победихме Награди, толкова те обичам. Злодеят от Ляо Лин вече е лош спомен. Супееееелл, ураааа
- Довечера на дистокета. Трябва да го отпразнуваме шумнооо ихуууу - Награди беше като дрогирана. Невиждана радост за компанията. Но не беше ли твърде пребързано?
Мопето се беше насочил към офиса на Злодеят. Влезе в кабинета му, а някакъв странен мъж ровеше в сейфа.
Мопето бързо взе бойната пушка и слезе.
- Не мърдай крадец. Ще те гръмна.
- Но какво правите мусю? Жи суи Пиер Робер от провинция Шампан.
- Какъв шампоан бе лайнар и на какъв език ми говориш.
Мъжът беше облечен като турист. Лицето му бе странно. Беше с гола глава, а очите му бяха странно зелени. Определено бе с цветни лещи.
- Аз съм от Франция приятел. Научих тук перфектно български. Много харесвам вашата страна, хубавите жени, шопската салата..
- Не ми се обяснявай крадец. Сега като дойде шефа ми, ще те пържем на стола долу.
- Пържени картофки, обичам ги мусю.
- Мех, и аз ги харесвам но това не ми пречи да те гръмна. Остави това което си взел на мястото му. Ей сега ме ядоса - Мопето остави пушката и скочи на бой на франсето.
Франсето обаче имаше добър гард, не позволи удар а повали Мопето на няколко метра.
- Отличен шест Мопе. - каза изведнъж Франсето и се усмихна.
- Уота дъ факаааа защо говориш с гласа на шефа- извика Мопето ужасен.
- Защото аз съм шефа бе глупчо. Изобщо не ме позна.
- На бал с маски ли ще ходиш бе, щях да те гръмна.
- Доказа, че си лоялен. На никакъв бал. Злодеят от Ляо Лин вече не съществува. Прочети. - Злодеят даде на Мопето малкото вестниче 20 секунди.
- Убит Злодей от Ляо Лин... мех тук пише че си мъртав.
-Аз се погрижих за това. А и за това - този път връчи някакъв документ на Мопето и той се зачете
- " В случай че загина акциите на Злодей Холдинг ООД се наследяват от Морги Кримков- Мопето"
- Доволен ли си момче?
- Никой не ме нарича Морги колко пъти да ти казвам.
- Явно не ме разбра. Ти си новият Злодей. Съдружник на дон Хелипе във всичко. Ще търгуваш с оръжия, ще имаш пари, коли, жении..
- Не ми трябват, нямам време. Искам да джиткам най новите игри на мощен комп.
- Ок ще имаш и това. Всичко съм обсъдил с дон Хелипе. И той знае, за мнимата ми смърт. Сега да изчезвам - Злодеят прибра последното си досие от сейфа в един сак и реши да потегли на някъде.
- Мех къде отиваш. Объркан съм.
- Разбираемо е мусю Кримков. Говориш с призрак, а това е страшно. Няма да ти казвам какво ще правя. Забравяш за мен. Сега вземи пушката и ме подгони.
- Мех, защо пък тва?
- Любопитни съседи. Ще изиграем сценка, че гониш крадец. Стрелай няколко пъти в въздуха и нещо по твой стил - смигна му мнимото Франсе и побягна.
Мопето взе пушката и запсува силно. Клюкарите наоколо наистина се бяха събрали на това място и се чудеха какво ще става, след като онова симпатично момче беше гръмнато.
Но къде ли щяхме да видим мнимото франсе Пиер Робер?
Пиер се насочи към имението на дон Хелипе. То беше в полите на планината Тритоша и от него се виждаше в далечината целия град.
Имението ме добре охранявано от доста охранители в стил Нео от Матрицата. Не беше случайно. Това беше стар стил на дон Хелипе и той реши дрескода на охраната му да има същият стил.
Мнимото франсе беше посрещнато от дон Хелипе и доня Принцесина.
- Злодеро мен не мога да те позная. Изглеждаш като Джон Треволта в онзи филм за Париж.
- Нали съм франсе мусю уахахахах - засмя се Злодеят.
- Радвам се че си наш гост. Хелипе дай да му покажем нашите играчки - каза доня Принцесина и посочи съм хеликоптерната площадка където имаше чисто нов хеликоптер.
- Този хеликоптер си го бива. Не си губиш времето приятелю - възкликна Злодеят.
- Това е най малкото и на лесното. Кажи сега какво си намислил. Всички те мислят за мъртав.
- Това е целта. Пиер Робер ще се появи на сцената. За начало правя голям прием с кетаринг в София. Наел съм зала. Трябват ми няколко от твоите нео-вци за охрана на събитието.
- Събитие? Сещаш се кой ще дойде ха-ха.
- Именно. Едно прасенце и две патки заспали. Където и да видят безплатно ядене и пиене тичат.
- Нима ще ги гръмнеш в центъра на София, бива си те Злодъро мен - дон Хелипе беше възхитен. Двамата говореха докато бавно обикаляха имението.
- Кой е казал, че ще стрелям. Е разбира се имам моя пищак ако нещо се обърка. Днес Мопето не ме позна. Вярвам, че и те няма да ме познаят.
- Честно казано, ако не знаех, че това си ти и аз не бих те познал. Чудесен грим.
- Не ме питай как търпя тази прилепяща маска на лицето си и тези лещи. Измислил съм чудесен сценарий за нашите героини.
- Хей искам да ти пазя гърба. Кажи къде е това събитие та да заредя снайпера - каза доня Принцесина.
- Не ми трябва снайперист но щом искаш. Пускаш ли я дон Хелипе?
- Щом иска. Не може да се нарадва на новия снайпер. Онзи ден как гръмна Гепи ха-ха.
- Този господин е много странен. Толкова млад а прошарен - въкликна Принцесина.
- Всички са странни, но най странен ще е Пиер уахахаха - засмя се мнимият французин.
Обиколката на имението продължи както и приятният разговор. Дон Хелипе показа цялото си имение. Най доброто си оръжие, а Злодеят беше възхитен от модерния електирически стол който имаше дон Хелипе.
- Не е като моя, по нов модел е. Трябва да изпържим някой тук как мислиш.
- Естествено брат. Някое нахално крадливо прасенце нали?
- И това ще стане. А сега нека Пиер да действа - смигна му Злодеят и се засмя зловещо.
Какво ли щеше да стане на приема на новият бохем от Франция Пиер Робер?
- Винаги съм знаела, че Хил е Злодей също като онзи човек от Ляо Лин - възкликна Слугони.
Награди беше безмълвна, просто беше зяпнала и ококорена както винаги.
- Заплаши ме! Каза, че скоро онзи Злодей ще се запознае с мен.
- Ужассс. Гепи това е опит за убийство. Ще ги науча аз тях. Първо Песо, после малкото Тоби, сега стрелят по теб. Няма да оставя нещата така. Аз съм млада и модерна и с моят чар ще наема хора които да ги довършат.
- Това трябва да спреее. Стигаааа, некаа престанааат - вайкаше се Слугони.
Изведнъж на вратата се заудря - дран-дран- дран.
Слугони погледна през шпионката.
- Ужаааассс. Горилата с голямата глава на Злодеят от Ляо Лин. Ще ни убият.
- Няма да го допусна. Ще го гръмна - Гепи извади револвера и се насочи към вратата.
- Гепи внимавай, страх ме е - Слугони беше смъртно уплашена, а Награди блееше в тавана.
- Спокойно ще го науча - закани се Гепи и отвори.
- Махай се от вратата превързан, идвам да говоря с тази госпожица - каза Спешо и посочи Слугони която трепереше зад Гепи
- Кой си ти? Аз съм Гепи хуахуа - Гепи се усмихна мазно и пададе лявата си ръка понеже дясната беше превързана.
- Казвам се Спешо, хайде мърдай че ще стане лошо - Спешо беше заканителен.
- Ти не мърдай - Гепи насочи револвера.
- Я не ме заплашвай бе дебел, ще те смажа - Спешо извади палката и я разгъна.
- Ще стрелям ей какво правиш...
Спешо изби пистолета и нанесе удар с палката. Гепи падна в бесъзнание и Спешо влезе.
- Ще извикам полиция, Награди викай полиция, убиец.
- Спокойно госпожице. Дойдох да ви се извиня.
Награди и Слугони се ококориха и гледаха като две телета в жележница.
- Това е някакъв номер, ти работиш за Злодеят от Ляо Лин, горила! - извика Слугони.
- Успокой се мила и нека да го чуем какво има да каже. Приятно ми е Тъпослава Нихайлова -Награди. - Тъпослава стана и се запозна с Спешо.
- Тебе те е таковал оня от Ляо Лин а? Ти си тая каква беше чалгарката - нетактичен беше Спешо както винаги
- Но какъв е този език простак - възкликна Награди.
Гепи се беше съвзел и нападна в гръб Спешо. С няколко удара Спешо го повали на няколко метра.
- Не ме ядосвай, ще те пречукам - озъби се Спешо.
- Напуснете домът ми господин Горила - извика Слугони.
- Вижте сега хубавици, аз гръмнах вашият Злодей.
- Лъжеш! Ти работиш за него, мръсник- крещеше Слугони.
- Успокой се мила, нека го изслушаме.
- Да Награди.
- Сбихме се и аз го гръмнах. Съжалявам за онзи път когато ви заплашвах госпожице и ви изядох чипса. Ето връщам ви свързващия кабел на телевизора с вашия приемник - Спешо извади един кабел, а Слугони беше объркана.
- Ако наистина си убил Злодеят от Ляо Лин си герой. Гепи съвзе ли се бе? Снимай ме с този пич.
- Хъм дълги краченца наистина както бе казал покойният ми бивш шеф, ставаш за веднъж хъхъхъх - дебилно се засмя Спешо.
- Не започна добре нашото познанство, но хайде мир- Гепи отново подаде здравата си ръка.
Слугони мълчеше и беше объркана. Какъв обрат.
- Слугони почерпи с кекс Спешо - нареди Награди
Слугони извади някакъв нарязан кекс и го паде към Спешо.
- Вземете си господин Горила с голяма глава.
- Наричайте ме Спешо.
- Ще работиш ли за нас. Искаме охрана на Слугони.
- Йеп оф корс. Много ясно. Но дайте некви кинти за това, че гръмнах Онзи с косата както го наричаше Мопето.
- Едно по едно. Ще ти платим когато гръмнеш мистър Хил.
- Другият ми бивш шеф. И той се отнесе лошо с мен и ме уволни. Ще го гръмна, сега да хапнем и да пийнем.
- Не съм съгласна с това - потропа с краче Награди.
- С кое бе мацо?
- По кротко момче, не съм толкова лесна колкото изглеждам. Не съм съгласна с това да пиеш, още сега постъпваш на работа и ще пазиш Слугони - смигна му Награди.
- Ее попаднах аз на пичета, супер -помисли си Спешо.
И така Спешо премина в другия лагер и стана лична охрана на Слугония Танкова, Тъпослава Нихайлова и Гепи.
На другият ден всички електронни медии гърмяха за убийството на Злодеят. Но как? Нали беше жив? Предстои да разберем какво се случва с него, а нашите героини бяха радостни.
- Жик-так мале леей, жик так алелеей - Награди пееше, Слугони пляскаше с ръце, а Гепи заигра кючек.
Спешо стоеше на пост отвън до вратата в Ванишора и мърмореше:
- Не харесвам чалга, но хайде парите си струват. Тези тъпи утки и тоя дебел палячо ще ме позлатят за това, че ги отървах от тоя. При първа възможност ще гръмна тоя дон Хелипе, а Морката - него ще пека на бавен огън. Хъхъхъхъхъх.
-Победихме Награди, толкова те обичам. Злодеят от Ляо Лин вече е лош спомен. Супееееелл, ураааа
- Довечера на дистокета. Трябва да го отпразнуваме шумнооо ихуууу - Награди беше като дрогирана. Невиждана радост за компанията. Но не беше ли твърде пребързано?
Мопето се беше насочил към офиса на Злодеят. Влезе в кабинета му, а някакъв странен мъж ровеше в сейфа.
Мопето бързо взе бойната пушка и слезе.
- Не мърдай крадец. Ще те гръмна.
- Но какво правите мусю? Жи суи Пиер Робер от провинция Шампан.
- Какъв шампоан бе лайнар и на какъв език ми говориш.
Мъжът беше облечен като турист. Лицето му бе странно. Беше с гола глава, а очите му бяха странно зелени. Определено бе с цветни лещи.
- Аз съм от Франция приятел. Научих тук перфектно български. Много харесвам вашата страна, хубавите жени, шопската салата..
- Не ми се обяснявай крадец. Сега като дойде шефа ми, ще те пържем на стола долу.
- Пържени картофки, обичам ги мусю.
- Мех, и аз ги харесвам но това не ми пречи да те гръмна. Остави това което си взел на мястото му. Ей сега ме ядоса - Мопето остави пушката и скочи на бой на франсето.
Франсето обаче имаше добър гард, не позволи удар а повали Мопето на няколко метра.
- Отличен шест Мопе. - каза изведнъж Франсето и се усмихна.
- Уота дъ факаааа защо говориш с гласа на шефа- извика Мопето ужасен.
- Защото аз съм шефа бе глупчо. Изобщо не ме позна.
- На бал с маски ли ще ходиш бе, щях да те гръмна.
- Доказа, че си лоялен. На никакъв бал. Злодеят от Ляо Лин вече не съществува. Прочети. - Злодеят даде на Мопето малкото вестниче 20 секунди.
- Убит Злодей от Ляо Лин... мех тук пише че си мъртав.
-Аз се погрижих за това. А и за това - този път връчи някакъв документ на Мопето и той се зачете
- " В случай че загина акциите на Злодей Холдинг ООД се наследяват от Морги Кримков- Мопето"
- Доволен ли си момче?
- Никой не ме нарича Морги колко пъти да ти казвам.
- Явно не ме разбра. Ти си новият Злодей. Съдружник на дон Хелипе във всичко. Ще търгуваш с оръжия, ще имаш пари, коли, жении..
- Не ми трябват, нямам време. Искам да джиткам най новите игри на мощен комп.
- Ок ще имаш и това. Всичко съм обсъдил с дон Хелипе. И той знае, за мнимата ми смърт. Сега да изчезвам - Злодеят прибра последното си досие от сейфа в един сак и реши да потегли на някъде.
- Мех къде отиваш. Объркан съм.
- Разбираемо е мусю Кримков. Говориш с призрак, а това е страшно. Няма да ти казвам какво ще правя. Забравяш за мен. Сега вземи пушката и ме подгони.
- Мех, защо пък тва?
- Любопитни съседи. Ще изиграем сценка, че гониш крадец. Стрелай няколко пъти в въздуха и нещо по твой стил - смигна му мнимото Франсе и побягна.
Мопето взе пушката и запсува силно. Клюкарите наоколо наистина се бяха събрали на това място и се чудеха какво ще става, след като онова симпатично момче беше гръмнато.
Но къде ли щяхме да видим мнимото франсе Пиер Робер?
Пиер се насочи към имението на дон Хелипе. То беше в полите на планината Тритоша и от него се виждаше в далечината целия град.
Имението ме добре охранявано от доста охранители в стил Нео от Матрицата. Не беше случайно. Това беше стар стил на дон Хелипе и той реши дрескода на охраната му да има същият стил.
Мнимото франсе беше посрещнато от дон Хелипе и доня Принцесина.
- Злодеро мен не мога да те позная. Изглеждаш като Джон Треволта в онзи филм за Париж.
- Нали съм франсе мусю уахахахах - засмя се Злодеят.
- Радвам се че си наш гост. Хелипе дай да му покажем нашите играчки - каза доня Принцесина и посочи съм хеликоптерната площадка където имаше чисто нов хеликоптер.
- Този хеликоптер си го бива. Не си губиш времето приятелю - възкликна Злодеят.
- Това е най малкото и на лесното. Кажи сега какво си намислил. Всички те мислят за мъртав.
- Това е целта. Пиер Робер ще се появи на сцената. За начало правя голям прием с кетаринг в София. Наел съм зала. Трябват ми няколко от твоите нео-вци за охрана на събитието.
- Събитие? Сещаш се кой ще дойде ха-ха.
- Именно. Едно прасенце и две патки заспали. Където и да видят безплатно ядене и пиене тичат.
- Нима ще ги гръмнеш в центъра на София, бива си те Злодъро мен - дон Хелипе беше възхитен. Двамата говореха докато бавно обикаляха имението.
- Кой е казал, че ще стрелям. Е разбира се имам моя пищак ако нещо се обърка. Днес Мопето не ме позна. Вярвам, че и те няма да ме познаят.
- Честно казано, ако не знаех, че това си ти и аз не бих те познал. Чудесен грим.
- Не ме питай как търпя тази прилепяща маска на лицето си и тези лещи. Измислил съм чудесен сценарий за нашите героини.
- Хей искам да ти пазя гърба. Кажи къде е това събитие та да заредя снайпера - каза доня Принцесина.
- Не ми трябва снайперист но щом искаш. Пускаш ли я дон Хелипе?
- Щом иска. Не може да се нарадва на новия снайпер. Онзи ден как гръмна Гепи ха-ха.
- Този господин е много странен. Толкова млад а прошарен - въкликна Принцесина.
- Всички са странни, но най странен ще е Пиер уахахаха - засмя се мнимият французин.
Обиколката на имението продължи както и приятният разговор. Дон Хелипе показа цялото си имение. Най доброто си оръжие, а Злодеят беше възхитен от модерния електирически стол който имаше дон Хелипе.
- Не е като моя, по нов модел е. Трябва да изпържим някой тук как мислиш.
- Естествено брат. Някое нахално крадливо прасенце нали?
- И това ще стане. А сега нека Пиер да действа - смигна му Злодеят и се засмя зловещо.
Какво ли щеше да стане на приема на новият бохем от Франция Пиер Робер?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1769
Блогрол
