Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2017 23:29 - Разкази за една компания - Приемът на мнимия французин
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 723 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 06.06.2017 16:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Издокаран с бял костюм, бял панталон и луксозни бели обувки Пиер Робер посрещаше своите гости. В залата бяха отрупани няколко маси с изискан кетаринг. Пиер се бе погрижил за всичко. Охраната зорко пазеше. Тя се състоеше от няколко НЕО-вци лично изпратени от дон Хелипе. От покрива на съседната сграда удобно позиция беше заела и доня Принцесина която в случая беше влязла в ролята си на лошо момиче и беше готова да гръмне при нужда някой. Пиер беше казал на нея и на охраната, че ще даде знаци за определени действия. Ако щракне с пръсти до някой това е знак да е бъде застрелян, ако пипне с ръка голата си глава това е знак въпросното лице от приема да бъде изхвърлено, а ако заиграе кючек или подобни движения охраната и доня Принцесина от покрива трябва да застрелят всички присъстващи без изключение.
 На приема дойдоха няколко плеймейтки, няколко изискани момичета с хубави рокли, някаква компания от пет човека които се хилиха дебилно и напомняха на Пиер за Мопето и за предателят Спешо.
- Защо не идват птичките в кафеза? - питаше се Пиер и очакваше познатите ни героини.
 Не след дълго се появиха. Тъпослава, Слугония и Гетко. Награди и Слугони бяха в типичните си къси роклички, а Гепи с зелена риза.
 - Бонжур. Добре дошли на моя прием дами и вие млади господине - Пиер се поклони.
- Вие ли сте домакинът на приема? Какъв интересен мъж нали Слугони? - Награди беше възхитена
- Да Награди!
- Хуахуахуа до сега не сме били на събитие на французин.
 Нашите героини се запознаха с Пиер и започна серия от въпроси и флиртуване. Пиер описа себе си като бохем и много богат. Правел този прием понеже ще открива голяма модна къща за френски облекла. Бил учил в БГ доста години и е завършил публична администрация. Имал огромни декари лозя в областа Шампан - Франция където правили най хубавото шампанско.
- Възхитително вие сте велик Пиер - Награди беше възхитена.
- Толкова мил и добър човек - Слугони също се подмазваше и се усмихваше тъпо.
 Гепи вече беше взел да похапва от кетаринга и приличаше на радостно прасенце в кочинка.
 - "Чудесно глупачки, не ме познахте уахаха" - на ум си говореше Злодеят и любезно се усмихваше.
- Приятно прекарване дами. Надявам се приемът ми да ви харесва- отвърна с небрежна усмивка Пиер.
- Страхотно е. Чакайте Пиер. Гепи снимайй нии. Ще отразим вашият прием в нашата страница Месечините.
 Последваха доста снимки докато Награди и Слугони не се присъединиха към плюскащият Гепи.
 Пиер поздрави останалите гости и си мислеше:
- "Тази вечер май няма да се стреля, трябват ми живи, какъв е този шум?"
 Беше настанала врява на вратата. Охраната не пускаше някой. Пиер отиде да види какво става и за огромна изненада видя Спешо. Приговти се да извади своят пистолет и без да му мисли да сложи край на жалкият Предател докато Награди също се приближи и се намеси.
 - Пуснете го, той е наша охрана.
- "WTF?!? Предателят охрана на Тъпослава. Прекали" - мислеше си Пиер и едвам се сдържаше да не заиграе кючек и гостите да  затанцуват под мелодията на куршумите.
- Нека да влезе тогава, приятно ми е млади момко - Пиер стисна здраво ръката на Спешо
- Много стискаш бе мъжки, що си плешив бе хъхъх, пусни ме бе
- Спешо това е домакинът на приема.
- Мусю Пиер Робер приятно ми е млади момко, но не разбрах името ви не се представихте - Пиер влезе добре в ролята си
- Спешо Смешев, лична охрана, най добрият бодигард йеее - Спешо взе да дуе мускули
- "Нещастник тази вечер ще умреш" - мислеше си Пиер и някак си успяваше да се сдържа. Беше шокиран. Двойно предателство. Да стане охрана на Тъпослава Нихайлова?!? Жалък подлец.
 Спешо се насочи към яденето и започна да се тъпче. Взе да говори с пълна уста с Гепи и той също не остана длъжен и също заговори с пълна уста. Грозна картинка. По едно време се оригна  звучно.
- Какъв простак. Срам и позор - шушукаха си няколко изискани млади дами. 
 Имаше доста хора около Спешо и беше рисковано доня Принцесина да стреля. Най- добре да го гръмне като излиза долу пред входа.
 Пиер се приближи до него и щракна с пръсти. Това не остана незабелязоно от Тъпослава и тя се приближи.
- Пиер много добре щракате с пръсти. Сигурно избухвате в дискотеките.
- Разбира се. Аз съм голям фен на вашата поп-фолк музика.
- Колко хубавооо - Слугони пляскаше с ръчички
- Слугони Пиер е наша порода.
- Дааа какъв мил и добър човек. Не е като онзи човек който за щастие вече го няма и не излизаше от тях след 22 часа.
- Мила той вече е лош спомен.
- За какво говорите дами? Не ви разбирам
- Няма значение Пиер, хайде да пеем.
 Тъпослава и Слугони запяха някаква песен на кака Майна.
 - Чудесно пеете дами. Вие сте като славейчета - Пиер сам не си вярваше на това изречение.
- Запейте и вие нещо. Какво знаете от нашиите хитове.
- Ооо обичам ретро чалга. Но не искам да пея не съм добър..
- Хайде де Пиер, моля теее - смигна му флиртаджийската Награди.
 - Е добрее : 
Тирбушона в тапата, оцета в салатата. Микрофона в лапата, два пирона в главата.Тирбушона врътка,врътка, кофти батка, кофти тръпка, дръж на мушка, стреля пушката, дръж на мушка, топна чушката. Тирбушона врътка,врътка, кофти батка, кофти тръпка, дръж на мушка, стреля пушката, дръж на мушка, топна чушката. дръж на мушка, стреля пушката, люта, люта ми е чушката. И кебапчето лети право в топлите страни. 
-Ихуууу браво Пиер - Награди и Слугони взеха да ръкопляскат възхитени. Пиер също беше доволен. Тези тъпи патки изобщо не подозираха, че той е Злодеят от Ляо Лин. Пред тях той изгради негова огромна противоположност.
 Изведнъж се че женски вик.
- Какво си позволяваш, мръсник - едно мимиче беше опипано по задните части от Спешо. Удари му звучен плесник.
- Ело тук куклоо, ще си моя тази вечер. Зажаднял съм за пичкаа - Спешо я награби.
- Помощ, помощ.
-Ей я остави момичето тъпанар - намеси се един от онази компания която споменахме в началото.
- Махай се капут. Тази идва с мен.
- Остави я нещастник.
 Спешо я пусна и удари една глава на единият от компанията и му разби носа. Другите скокнаха и настана бой.
 Охраната се опита да ги разтарве но не се получи. Използваха сила. Един от НЕО-вците повали с ритник един от компанията и нанесе шамар с крак в стил Жан Клод Ван Дам  на Спешо който падна върху една от масите и я разби. Бързо се изправи и отново влезе в меле с компанията. Изведнъж компанията припадна един по един както и Спешо. На прозореца имаше няколко дупки. Доня Принцесина беше стреляла.
- Убиха горилата с голямата глава, помощщ. - извика Слугони.
 Настана паника, всички взеха да бягат по стълбите и да напускат приема. Имаше блъсканица, женски писъци и ужас. Пиер се обади за кратко по телефона си.
- Чакай ме долу с лимузината и поздрави доня Принцесина за добре свършената работа.
 След като Пиер остана само с охраната също потегли надолу по стълбите като им каза:
- Свободни сте момчета. Добре свършена работа. Може да се върнете в имението на дон Хелипе и да поемете обичайните си задължения. Извикайте линейка да прибере тези тук посочвайки натръшканите на пода в това число и Спешо.
 Слизайки долу завари нашите героини да се вайкат. Гепи не можеше да премести старата си кола Неро. Награди и Слугони му ръкомаха нещо.
- Дами какво става?
- Гепи е уплашен и не може да премести колата. Тази стрелба беше заради нас.
- Заради вас? Но как? Защо?
- Господин Пиер един Злодей на име мистър Хил се опитва да ни убие.
- Страх ни е, хайдее Гепии - трепеше като лист Слугони и ревеше.
- Само се успокойте дами моля ви. Всичко ще е наред. Я ето я лимузината ми. Качайте се, ще ви закарам.
- Много мило мусю Пиер. Хайде Гепи бързо.
 Нашите герои се настаниха бързо в лимузината но бяха все още уплашени. Имаше тъмно стакло между салона в колата и шофьорското място и не се виждаше кой шофира. Шофьорът обаче виждаше и чуваше какво става и се усмихваше леко коварно също като мусю Пиер. Това беше самият дон Хелипе.
- Защо не виждаме вашият шофьор Пиер? - попита Слугони
- Ооо не искам той да чува и вижда какво си говоря с моите гости тук по принцип - възкликна Пиер, а дон Хелипе едвам сдържаше смехът си.
- Карайте първо към Ванишора, после към Теме Димитров... - Награди каза двата адреса които бяха добре известни на шофьора, но все пак нещата трябваше да се отиграят добре.
- Шампан? Най -доброто.
- Хуахуахуа мерсии
 Пиер сипа на гостите си скъпо шампанско.
- Сега се успокойте и ми разкажете кой е този мистър Хил и защо ви преследва.
 Награди и Слугони взеха да говорят една през друга и разказаха за Злодеят от Ляо Лин. Как гръмнатият тази вечер Спешо го е убил и сега Хелипе си отмъщава. Как имал наемна убийца, как стреляла по Гепи и какъв ужасен човек е. Дон Хелипе се забавляваше като слушаше това и не пусна в салона приспивният газ само защото Злодеят беше там и играеше чудесно ролята си.
- Разбирам. Имате нужда от помощ и съм готов да ви помогна.
- Наистина ли господин Пиер? - попита Слугони
- Да естествено. Никой не може да тормози такива изискани дами като вас. Като ви види човек ясно си личи, че сте успели, млади и модерни.
- Господин Пиер толкова сте прав. Благодаря ви - Слугони понечи да целуне ръка
- О няма нужда млада госпожице. Ще ви пратя охрана която да ви пази от този господин, радвам се обаче че сте се отървали от онзи как го нарекохте Звяр от Мио Лян ...
- Не, не  - Злодей от Ляо Лин
- Аха да, не познавам имената на кварталите тук и трудно запомням имена и хора, но вашият случай ме заинтригува.
 Дон Хелипе продължаваше да се смее и възкликна:
 - Много си добър Злодъро мен!
 Това успя да чуе само Пиер който сте засмя. Оставиха Слугони на посоченият адрес и потеглиха съм домът на Награди и Гепи.
 - Ей Пиер нямаш ли някоя свободна франузойка, дай я насам хуахуахуа - взе да се смее дебилно Гепи след което направи снимки. Награди седна до Пиер и също се щракна с него и започна да флиртува.
- Ще подържаме връзка нали Пиер. Трябва да се видим пак.
- Разбира се госпожице Огради, нали съм ваш покровител вече - засмя се французинът.
- Нее не съм Огради, а На-гра-ди. Награди! За мен няма ограничения.
- Простете грешката ми мадам, както вече казах не помня  лесно имена.
- Какъв сладур - Награди сияеше и лапна въдицата.
 Остави ги на адреса и тъмното стакло най накрая се спусна.
- Злодъро мен заслужаваш Оскар.
- Даам. Уморих се брат. Не е лесно да знаеш.
- Какво си намислил.
- Сам виждаш. Вече съм им покровител и ще ги пазя от теб с твоята охрана, твоята лимузина а накрая може да ги гръмна и с твоето оръжие уахаха.
- Ааа като каза оръжие. Имам лоши новини брат. Мопето не се обажда и разбрах че е сменил името на Злодей холдинг на Мопе експерт и е изтеглил всичките ти оръжия от складовете. Нещо е намислил.
- Не ми харесва това но ще видим. Тежък ден беше. Време е за почивка.

Пиер се прибра видимо доволен и видимо изморен в хотелската си стоя и сваляше маската и "сценичният си грим" от днес. Какво ли предстоеше. И той не знаеше. Харесваше му тази игра. Дано Спешо да си го бе получил най-накрая. Пиер свали гримът си и в огледалото го гледаше Злодеят от Ляо Лин. Сега той запя вечният хит:

Превива цирка кръглият си гръб щом клоунът танцува неуморно но външноста излята във калъп разпада се в тясната гримиорна На масата е другото лице разтегнато от смях, наивно бяло, а истинското в двете му ръце пред матовото тройно огледало, а истинското в двете му ръце пред матовото тройно огледало Рефрен: Клоунът след чаша чай си тръгва, тръгва уморен изгубва се в прегръдката на мрака Клоунът сега е пак съвсем, съвсем обикновен До утре, до утре, до утре, до утре вечер в другия спектакъл До утре, до утре, до утре, до утре вечер в другия спектакъл Ла ла лей ла ла ла лей ла ла лей ла... Той пак е сам говори без слова с предметите от своята окъжност бе писал някой нещо за това, че клоунът винаги е тъжен Макар че не на всеки този свят безценното предимство е донесъл изкуството да бъде вечно млад и през сълзи дори да бъде весел.




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 62312
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1769
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031