Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05 01:00 - Разкази за една компания - Нова Зора
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.05 09:40


 Дон Хелипе, клонингите и Малфред точно пристигнаха на борда на ИВИ и бяха посрещнати от Гришо и Мишо.
- А! Тоя е досущ като шефа ама по-млад! - Мишо възкликна в удивление.
- Няма време за обяснения, видяхме клипа на Злодея, докато идвахме насам. Всички в контролната зала, веднага! - Дон Хелипе сякаш бе загубил хладнокръвното си спокойствие и вървеше с бърза крачка.
- Милорд, няма смисъл. Сам видяхте колко могъщ е Турлин. Не можете да го спрете. - Малфред се опитваше да настигне дон Хелипе, но възрастта си казваше думата.
- Дон Хелипе, само да вметна, че шефа гледа видеото и пак изпадна в депресия. - Гришо се обади, подтичвайки отзад.
- Нали ви казах да не му позволявате да гледа такива неща, пфф за нищо не ви бива... Гришо, заведи Метромен при Добъромен да си поговорят.
- Кой?! - Гришо беше объркан.
- Този с косата, го заведи при шефа ти и ела веднага след това в контролната зала!
- Ааа, добре. Ей ти, идвай с мен, ще те водя при шефа.
- Ти гледай аз да не те заведа в метрото, че ще видиш ти. - Метромен стегна мускули, но тръгна доброволно с Гришо.
Двамата стигнаха до стаята на Доброто момче, който все още лежеше и гледаше в една точка в тавана.
- Така, аз ви оставям да си говорите, а ти внимавай да не направиш нещо на шефа. Държа те под око ей!
- Я не ми се дърви, че ще отидем в метрото. Много съм ти набрал на теб ей...Айде разкарай се от тука, докато не съм се ядосал съвсем.
Гришо беше малко озадачен от странното, избухливо поведение на новодошлия, но се обърна и тръгна към контролната зала, а Метромен влезе в стаята.
- Безнадеждно, безнадеждноооо. Положението е безнадежднооо, защоооо, защоооо все на мен???!!!!! - Доброто момче ридаеше с пълно гърло.
- Каква си п*ткааа???? В това ли ще се превърна?! Ужас. УжаасТ!
- Ка...какво? Кой си..ооо не, още един клонинг. Помощ, ПОМОЩ!
- Я не крещи, че ме ядосваш! Ще взема да те ступам накрая. - Метромен удари звучен шамар на Доброто момче. - осъзнай се ей! Онзи Злодей, може да е луд ама поне не е женка. Гледай се какъв си. Не мога да повярвам, че това ще бъда аз.
Доброто момче разтърси глава и огледа по-внимателно своя събеседник. Това беше негова версия от преди десетина години, когато все още учеше в университета. Млад, буен и все още необременен от проблемите, които те първа му предстоят да срещне.
- Ти не знаеш какво съм преживял. Всичко е било напразно!
- Не, чуй ме ся...аз имам ограничено време тук и не смятам да го губя в приказки с тебе. Сяматам да го използвам пълноценно и да помогна на приятелите си, на твоите приятели, а пък ти ако искаш си седи тука и се самосъжалявай, докато те се жертват за тебе. СРАМ! - Метромен удари с всичка сила по масата и излезе от стаята, а Доброто момче остана замислен. Думите на неговия клонинг го трогнаха и му дадоха хляб за размисъл над ценностите и приоритетите му.
- Ще измъкнем Купойко и ще стреляме по злодей Холдинг с всички оръжия на ИВИ.
- Няма да помогне сър. Турлин притежава невероятна сила, която го прави неуязвим. Само ще издадем позицията си и ще ни унищожи.
- Не може да няма начин! Ако не го спрем, той ще предизвика апокалипсис!
- Орденът вече не съществува, а ние с Мурлин не сме достатъчно силни за да го победим. Боя се, че няма начин. - Малфред беше унил.
- Грешиш Малфред, има начин и ти го знаеш! - Мурлин се намеси.
- Какво говориш, ако знаех начин, вече да съм го направил! Брат ти е напаст!
- Има едно оръжие, което може да го убие. Спомняш си, ползвахме го преди стотици години и после го скрихме заради силата му.
- Не, не. Ами ако той го вземе от нас?! Няма да му доставя това удоволствие.
- Добре знаеш, че той не може да го ползва. Само потомците на краля могат. И не ми казвай, че кралската линия е отдавна изгубена, защото и двамата знаем, че не е така.
- За какво говорите вие двамата? Ако имате нещо да ни казвате, кажете го сега! - дон Хелипе вече беше видимо ядосан.
- Кажи на господаря си защо всъщност му служиш Малфред. Няма да има по-добро време от това.
- Сър, аз...не бях напълно откровен с Вас.
- Какво има Малфред, хайде изплюй камъчето?
- Орденът на магьосниците служеше на вече митичния крал Хартур. Помагахме му да се бори със злото и за целта изковахме магически меч, който може да убие всичко, било то и безсмъртно.
- Чакай, чакай...Хартур. За Екскалибур ли говориш? Мечът забит в камък?
- Да, историята е малко по-различна, но сега няма време да Ви я разказваме.Та както споменах, мечът беше специално изработен за краля и само негови потомци, в които тече неговата кръв, могат да го използват. След смъртта му, ние го скрихме за да не попадне в лоши ръце. Макар и с кралска кръв, много от потомците му няма чувство за чест и дойстойнство и биха свършили огромни злини с такова оръжие.
- Добре и това как ни помага? Ще вземем меча, но как ще го използваме? Трябва да намерим потомък на Хартур.
- Тук стигаме до най-интересната част, сър. През годините аз наблюдавах от далеч всеки един потомък на нашия добър крал. Работил съм с някои от тях, но не се е налагало да им разкрия историята...до този момент. 
- Какво искаш да кажеш Малфред?
- Вие сте потомък на крал Хартур сър. Затова работя за Вас и Ви помагам през годините както мога. Вие сте неговото олицетворение в настоящето. Имате неговата чест, доблест, благородство и доброта. Ако някой заслужава да притежава този меч, това сте Вие сър!
- Аз...не мога да повярвам. - дон Хелипе седна на един стол и замислено гледаше в пода.
- Вярваш, не вярваш няма време за губене. Батко ще унищожи света, докато се вайкаш. Хайде ставай и да ходим до Авалон. - Мурлин срита крака на дон Хелипе.
- Авалон?
- Да, сър. Там скрихме меча, само създания на светлината могат да отидат там. Трябва да тръгваме веднага, ако искаме да победим Турлин преди да е направил още по-големи поражения.
- Всичко това ми идва в повече, но ще ти се доверя Малфред. Обаче имаме и друг належащ проблем. Трябва да освободим Купойко. Ще пратим Нео и Метромен до холдинга и ще ги покриват бойните роботи.
- Сър, мисля, че приятелят ви не е в холдинга. Споменах Ви за жена, която усетих да се възражда. В онзи момент, имах кратко видение на ситуацията и видях нея, макар и в тялото на друга, Злодеят и приятелят Ви.
- Можеш ли да кажеш къде бяха?
- Мисля, че да. - Малфред се обърна към картата на града, която беше показана на един монитор. - ето в този район ги усетих. 
- Хм, тук има само складове. Сигурно е в някой от тях. Добре, нов план. Нео, Метромен, Гришо и Мишо отиват до склада. Ние с Малфред и Мурлин, тръгваме към...Авалон...не мога да повярвам, че го казах....Както и да е. Като намерите в кой склад държат Купойко, действайте дискретно. Трябва да го освободите, без да ви видят, че идвате, иначе може да го убият. Разбрано?
Нео Хил, който до този момент само стоеше и не говореше нищо се обърна и хладнокръвно каза:
- Ще бъдем бързи, ловки и невидими. А ако Злодеят е там, ще съжали, че е бил създаден! Това е нашата цел, нашата мисия и никой няма да ни попречи да я изпълним!
- Малко се престараваш ама нищо, ще го отработиш. - дон Хелипе му смигна и го потупа по рамото. - Така, всеки си знае задачите, време е за действие. ИВИ, наглеждай Добъро мен и семейството ми и при нужда активирай протокол "Нова зора".
Двете групички се качиха на 2 отделни кораба и всеки отлетя към своята дестинация.

Малко по-късно, нашите герои наблюдаваха склада, скрити зад огромен контейнер.
- Тея са от паравоенните на Злодея, ще ги направя на кайма! - Гришо размахваше юмрук.
- Стой! Не помниш ли плана, може да застрелят Купойко. Трябва да подходим внимателно. - Мишо сложи ръка на рамото му. - виж там, има отворен прозорец на втори етаж на склада. Ако се покачим до него, ще влезем без да ни видят.
- Е как ще се качим, без да ни видят? Гледай колко са много.
- Оставете това на нас господа! - Нео Хил, нагласи слънчевите си очила и кимна с глава на Метромен да го последва.
Двамата съвсем небрежно се запътиха към охранявания склад, а паравоенните веднага заеха отбранителни позиции.
- Имаме ситуация - войникът, който бе най-отпред съобщи по радиото - Отдръпнете се, това е частна собственост!
- Спокойно момчета, Командантето ни изпрати да проверим как е заложникът.
- Нямам такава информация. Име и длъжност, веднага! - войникът насочи оръжието си към новодошлите.
- Аз съм Нео, дясната ръка на шефа, а това е брат му - Гневъро.
- Ще те ступам ей, какво ми се дървиш тука?!! Знаеш ли колко обичам някакви гейчета да ми пречат да вляза някъде...
- Стойте там, трябва да проверя тази информация. - войникът се обърна и започна да говори нещо по радиото. - разбрах, ок. Нямаме никакви данни за вас, ако не напуснете периметъра имам разрешение да ви застрелям.
- Нашата мисия е секретна, естествено, че няма да имате информация за нас. Заповедите ни идват лично от Команданте Злодъро. Ако искаш го попитай, но нали знаеш какво те очаква след това. Сам ще те застреля, за това че си му загубил времето.
Войникът започна да се колебае и сякаш се чудеше какво да направи.
- Докажете, че сте брат на Команданте и ви пускам.
- Нищо няма да ти доказвам ей. Само да бяхме в метрото, щеше да видиш ти. Такива като теб ги хрупам за закуска.
- Добре, виждам приликата. Пуснете ги. - войникът се отмести и двамата се запътиха към вратите на склада. Междувременно, създалата се суматоха, позволи на Гришо и Мишо да се покатерят незабелязани до отворения прозорец и да влезнат в склада. За тяхно учудване, вътре нямаше никого, освен Купойко, който спеше на един стол.
- Хайде да го събудим и да се омитаме.
Гришо разтресе спящия Купойко, но той не се събуди. Удари му звучен шамар..пак нищо.
- Ами сега? Тоя спи, като пън. Май ще трябва да го носим.
В този момент вратите на склада се отвориха, Гришо и Мишо се подготвиха за бой, но вътре влязоха само Нео Хил и Метромен.
- Пфф, помислих, че ни хванаха. Вие пък как влязохте?
- Имаме си начини. Какво става с Купойко?
- Спи, не можем да го събудим.
- О, оставете на мен. - Нео Хил извади телефона си - златен телефон от зората на тъчскрийн ерата и пусна някаква ретро чалга. - любимата му песен, ако това не го събуди, не знам какво.
Изведнъж Купойко се размърда и започна да си припява:
- Къде си батко, къде си батко, да ти пеем сладко, сладкооо?
Нео Хил затвори телефона и помогна на Купойко да се изправи.
- Ее Хил, защо я спря? Ха, сменил си стила пак. Не съм те виждал да изглеждаш така от 10 години. - Купойко искрено се забавляваше.
- Дълго е за обяснение, хайде да се махаме от тук.
Изведнъж вратите на склада и прозореца се хлопнаха. Беше капан!
- Много як филм, брат признах те. Все по-интересно става! - Купойко беше превъзбуден и потупваше Метромен по рамото.
- Какъв филм бе? Това се случва наистина. Нямаме оръжия, а отвън ни чака цяла армия. Сега ще ни убият и не ме тупай, че аз ще те ступам, не те знам кой си.
- Спокойно момчета, другият Хил подозираше такъв развой на събитията и ми даде това устройство. Каза ако нещо се случи, да натисна копчето и да очакваме подкрепление. - Нео Хил извади малко устройство, което приличаше на смарт часовник с един бутон на него и го натисна.
На борда на ИВИ, Доброто момче гледаше новини за поредните злодеяния на неговия клонинг.
- Метромен беше прав, не може да оставя приятелите ми да оправят моите каши. Този тип трябва да бъде спрян! - изведнъж предаването беше прекъснато.
- Господин Добъро, незабавно се явете в командния център! - женският глас на ИВИ звучеше доста настоятелно.
- Защо, какво става?
- Активиран е сигнал за помощ. Явете се в командния център!
Доброто момче се затича към контролния център и като стигна там, видя мигаща червена светлина на картата.
- Кой има нужда от помощ?
- Сигналът е активиран от мястото, на което държат заложникът Купойко. Командир Хил, остави стриктни инструкции за процедурата при възникване на такава ситуация.
- Какви инструкции? Няма време, трябва да ги спасим веднага!
- Моля сложете ръката си на обозначеното място.
- Какви ги говориш ИВИ, няма време за това. Изпрати роботи, някой!
- Имам заповеди да изпълня протокол "Нова зора". Сложете ръката си на обозначеното място.
- "Нова зора"? Какво е това?
- В случай на нужда, командването и всички ресурси на самолетоносача да бъдат прехвърлени на Доброто момче.
- Какво??? Ами Хил, нали той е командир?
- Тези заповеди идват от командир Хил, той ви прехвърля командването.
- Но как, аз...добре. Той вярва в мен, така че ще оправдая доверието му. - Доброто момче сложи ръка на конзолата и тя го сканира.
- Прехвърляне....завършено. Командир Добъро, всички ресурси на самолетоносач  С75-4035-ПР са на Ваше разположение. Боен костюм версия 2.0 е активиран и настроен към Вашето ДНК.
До Доброто момче се появи капсула, в която се намираше новият боен костюм.
- Виж ти, значи мога да ползвам бойния костюм?
- Да, искате ли да Ви покажа инструкции за ползване?
- Какви инструкции, няма време...обличам го. - костюмът се активира и на дисплея се показаха редица данни - ехаа, много яко. Сега какво, трябва ми кораб да ме закара до склада, нали?
- Няма нужда, сър. Костюмът е оборудван с реактивни двигатели клас 2.
- Тоест, може да лети?
- Точно така.
- Ехааа. Добре, ИВИ покажи ми накъде да летя. Време е Доброто момче да срита малко задници и да спаси положението!
Командир Добъро излетя от хангара и се запъти към складовете, а паравоенните дори не подозираха какво ги очаква. 



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 40317
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1606
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031