Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2017 08:48 - Разкази за една компания- Олекналата Тежест и един клонинг
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове:
5



  Злодеят се настани на задната седалка на служебното Дискавъри на Игуана. Мишо зае мястото на шофьор, а до него седна Гришо.
 - Извикахте ли подкрепление?
 - Да шефе, едни колеги от Гладост. Деспота унищожи много наши коли и хора.
 - Не го споменавай по добре, Мишо карай към Тняжево.  Отиваме прави в задевението "При Хахо"
- Хахо? Шефе тоя явно е много луд - Гришо се ококори
- Не глупчо. Така се казва това обедно ресторантче. Там ще намерим онези ръбове от Тежест. бг. Хахо е добър дебеланко който готви там и е собственик.
- Ахам.
- Стига приказки, Мишо пусни радиото да чуем новините. Стига да не ми говорят за Деспота, че ми писна от тази по луда версия на Спешо.
 Мишо пусна радиото.
- Днес органите на реда откриха на сметището на Средна Капина тялото на нашата колега Торянка Благоева. Тя е била убита с три куршума. Днес цялата гилдия излиза на протест. Ние питаме - Кой уби нашата млада колега. Кой посегна на това младо момиче. Искаме да знаем и няма да спрем да питаме....
- СПРИ РАДИОТО!!! Глупаци нали ви казах да запалите онова сметище.
- Нямахме бензин - взе да мънка Гришо.
- Нямали бензин. Дрън дрън ярина. - Злодеят млъкна и се замисли, накрая добави - Е, добре. Ще насочим журналята към Деспота, той е убил Тобито но това ще го мислим по натам. Мишо дай газ де. Пълен напред към "При Хахо"
  След около 15 минути път от Околомръсното до Ляо Лин, колата на Игуана паркира пред рестората на Хахо.
 Пред него на един камък стоеше симпатичната сервитьорка и плачеше.
- Какво става тук мило момиче, защо плачеш - Злодеят се притече да я успокои.
- Грубияни господине, не издържам. Не спират да ми викат и да дават зор.
- Кой ти дава зор, ще го научим...
 От заведението се чу някакъв глас.
- Хайде бе, хайде бе пиклооо. Поръчахме за вкъщи 10  кИфтета, пет шницела, 20 пържени картофки и пет салати. Защо не са опаковани„
- Моля Ви господине, не влизайте, не искам насилие - момичето застана пред Злодеят който държеше бухалката си и бе червен като домат.
 От заведението се показа отворкото от Тежест. бг.
 - Хайде ма пиклооо, давай да...
  Най неочаквано Гришо заби юмрук с всичка сила в лицето на Отворкото.
- Това е най умното и велико нещо което си правил от както работиш за мен Гришо. Ето, че дойде времето аз да те хваля. Да го смажем! - Злодеят поощри Гришо.
 Отвкоркото стана и влезе вътре. Злодеят, Мишо и Гришо също. Вътре имаше още двама от Тежест. бг. Настана въргал и меле. Бяха трима на трима, като бухалката на Злодеят играеше. Единият от Тежест бг успя да се измъкне и да се качи в една кола.
- След него момчета, бързо.
 Гришо и Мишо използваха електрошок за другите двама, които паднаха и се гърчеха.
- Този ще ни отведе при останалите.
- Ето го подкреплението, момчета след нас - Гришо се провикна на дошлите пет джипа Ленд Роувър Дискавъри за подкрепление.
 Настана гонка и догониха Отворкото до офиса на Тежест.бг.
- Бяга като че ли се е наакал? - констатира Мишо
- Ако още не се посрал, тепърва му предстои.
 Всички излязоха от джиповете, а Злодеят даде указания.
- Ръкопашен бой момчета, оръжия само в краен случай.
 От офиса на Тежест БГ излезе някакъв ръб и след него здравеняци като единият беше огромна горила като гардероб която държеше в ръцете си метална щанга.
- Кой си ти и защо нападаш момчета ми?
- Момчетата ти? Ти ли си шефа на тези анаболни курви хаха - Злодеят се изсмя
- Какво каза момченцее - едвам измърмори здравеняка който държеше щангата.
- Аз съм Тенцислав, известен още като Тенци културиста. Имаш 1 минута да напуснеш Тняжево иначе ще стане лошо.
- Хахахахаа, Уахахах. Май не знаеш кой стои пред теб.  Ще си платите за това, че се гаврите с едно момиче. Момчета атака.

Злодеят грабна бухалката си и се нахвърли върху шефа на Тежест. бгТенци. Гришо и Мишо скочиха на този с щангата, изпусна щангата но успя да ги отблъсне. Беше доста силен.
 Останалите от Тежест. бг падаха като круши от дърво. Тенци също падна по очи на асфалта, но се съвзе и влезе в офиса си.
 Горилата беше пречка, изведнъж слабичко рижаво момче се нахвърли върху здравеняка.
- Какво правиш бе момче, ще се самоубиеш - Злодеят си мислеше, че този храбър Игуанец рискува живота си и понечи да извади своя пистолет, когато за своя изненадата Рижавото момче с крак уцели брадичката на Горилата Здравеняк и той падна като чувал с картофи в тежък нокдаун.
- Момчета кой е този ваш колега, възхитен съм - Злодеят ахна.
- Това е Рижо Каратеката. Бил е бъдеще надежда на страната в този спорт, но травма слага край на кариерата му, той е един от най добрите в Игуана - възкликна Мишо.
- Трябва да работи за мен, добър е - каза Злодеят и влезе в офиса. 
 Тенци му се нахвърли и наскочиха още хора, но Гришо, Мишо и компания се отзоваха и стана още по голямо меле. 
 - Хуаааа иааа - чуваше се гласът на Рижо каратеката който се биеше толкова добре, че изглеждаше че премята тежки чували.
 Тенци беше с посинено око и огромна аркада но продължаваше да се бие.
 Злодеят стреля в тавана и извика.
- Стига толкова, достатъчно.
- Спрете, спретеее и вие - извика на своите хора Тенци който мигаше от изненада и още по изненадан стана когато Злодеят му подаде ръка и го изправи.
- Сигурно си наясно, че ако исках до сега да сте трупове всички. В колите ни има автомати и за по малко от минута можех да ви избия до крак като хлебарки.
- Но защо ни надапаш - Тенци мигаше.
- Твоите хора закачат една от сервитьорките от "При Хахо". 
- Ама момчетата си имат приятелки, аз също станала е някаква грешка...
- Не мънкай като ученичка хваната да пуши в голямото междучасие. Я ми кажи чувал ли си за Деспота от Манежда?
- Да, да вие негови хора ли сте?!? Ние не разпространяваме наркотици, не сме ваша...
- ГЛУПОСТИ. Аз съм Злодеят от Ляо Лин!
- Оо и теб съм чувал.
- Стига си мънкал няма да те убия. Както сигурно знаеш, аз съм враг на Деспота. Обяви война на мен и моят най добър приятел и съдружник дон Хелипе задари друг наш приятел Мопето. Предлагам ти примирие и съюз срещу тази откачалка. Искам ти и хората ти да ми съдействайте.
 Горилата Здравеняк който се бе съвзел и останалите от Тежест се спогледоха и настана мърморене.
- Кротко момчета, този  човек  се би с нас мъжката в ръкопашен бой. Пък и Виро и Гешката са закачали сервитьорката Минчето от ресторант "При Хахо". 
 Здравеняците взеха да кимат в знак на съгласие със своя лидер Тенци културиста.
- Е какво решавате, помисли добре. В моя бизнес център на партера има празно помещение. Би станал чудесен магазин на Тежест. бг ако поискаш - Злодеят се усмихна и смигна на Тенци.
 - Деспота от Манежда е заплаха. Ние сме против наркотиците. Вярно, че понякога някои момчета от нашите продават химия вместо протеини, но аз съм за чистата игра. Приятели? - Тенци подаде ръка на Злодеят.
 Злодеят също подаде ръка и скрепиха новата дружба.
 - Е какво пък, ей момче ти си първият който ме е събарял на земята - Горилата подаде ръка на Рижо каратистчето и двамата станаха нови приятели или ако не това, то поне добри познати.
- Та така Тенци, ще се разберем за новият ви магазин в център ЛяоЛин и ще се чуваме. Лек ден. По колите момчета, а и да Рижоо възхитен съм. Ще говоря с твоите шефове и от Гладост идваш в Ляо Лин. Ти ще си третият елемент в моята охрана след Мишо и Гришо.
- Сър за мен ще бъде чест - Рижо се поклони типично като каратист и потегли с колегите си в техния джип, а Злодеят, Гришо и Мишо в техния.
- Какъв обрат а? Велик си шефе.
- Мълчи Гришо, а ти Мишо пусни радиото но този път музикална станция. Въпреки всичко още съм ви леко сърдит за Торянка. Голяма беля създадохте.
-Извинявай шефе, няма да се повтори, ние...
- Е добре, добре. Уморих се от тази битка. Пълен напред към Ляо Лин. Ще се върна тук скоро и то не само заради бизнеса с Тенци. .. Ах тази сладка сервитьорка..... - Злодеят бе замислен.

 Мурлин вървеше по една малка уличка към изоставена на пръв поглед сграда. Отиваше на гости при своя брат Турлин и стискаше здраво едно прозрачно пакетче в което бе сложил черен косъм.
 Звънна на вратата на Турлин, а зад нея се чу двойно злобно джавкане. Турлин отвори.
- Мирно Мамбо и Камбо, това е чичо Ви Мурлин.
- Братко Турлин, нима Мамбо си има братче?
- Камбо е клонинг на Мамбо.
Камбо и Мамбо бяха два еднакви пинчера и то не заради еднаквата си порода или братство. Турлин бе експерт но клонирането. Беше малко по млад от Мурлин също плешив но без шапка а брадата му бе дълга и  кафява.
 - Какво те води насам Мурлин братко мой ненагледни!?
- Помагай братко Турлин. Възхитен съм от едно момче.
- Ужас, ужас. Ти си обърнал резбата братко мой и то по момче? Педофил? Тц тц тц
- Не не не. Аз съм асексуален. Ни мъж ни жена ме интересува. Неговия ум - нагоре, надоре, наляво надясно
- Говори направо.
- Нося ти косъм от това момче. Наричат го Кашо. Будно момче с очилца. Отпи от моя отвара и стана различен, буен, непримирим. Искам негов клолинг. Той е идеален да експерементирам върху него.
Турлин огледа косъма и възкликна:
- Но братко, процеса на клониране ще е е нетраен. Твърде малко ДНК. Моята машина за клонирване може да създаде клонинг който ще се изпари за един час.
 В съседната стаичка Турлин държеше машина като  ковчег обаче с прозрачен капак в която създаваше своите клонинги.
Мурлин наведе глава и заплака.
- Не плачи Мурлин братко мой. Велики магьоснико на Воверон.
- Уаахахах уаахаха не споменавай Воверон, от там ни изгониха - стареца ревеше като дете.
- Имам идея братко. Имам ДНК от едно циганче което се опитваше да ме ограби. Успях да взема кръвна плаза от него след като го убих и да създам редица клонинги. Ще създам този как го начере Кашо, но ще бъде циганин понеже това ДНК е по силно.
- Няма значение братко, аз не съм расист. Искам това момче за мой помошник. Ти си имаш поне Мамбо, сега и Камбо, а аз нямам нищо освен отварите си.
 Турлин бързо отвори стаичката и се зае. Смеси косъма на Кашо и последната част от кръвната плаза на циганчето обирджия. Машината взе да бумти и да се формира постепенно човешко тяло. След половин час Турлин натисна копче и стъкления капак на машината се отвори и излезе гъст бял дим.  От машината се надигна и стана човек.
 Същият като Кашо обаче с мургав цигански тен.
 - Кхъъъъъ кво ма гледаш братчето ми. Бате дай некой лев браа кхъъ.
- Братко Турлин, това момче прилича на Кашо, но говори като цигане.
- Бате имам план чуй ся. Шъ продам твоята кафява брада. Тя май е от мед или от джелезо а кхъъъ.
-  Не съм доволен, не съм доволен - Мурлин свали шапката си на земята и взе да скача върху неяв пристъп на истерия.
- Сокерес тута манге, чаве, хаве бате шефеее, опа оп оп - циганският вариант на Кашо взе да свири с уста и да играе кючек като на циганска сватба или абитуриенски бал на пиян пъпчив тинейджър.
 Мамбо и Камбо взеха да лаят злобно като надушиха циганина.
- Това е което мога да направя Мурлин. Имам идея. Използвай твоя отвара да превърнеш говора и мисълта на това цигане в тази на твоя любимец„
- Не се бях сетил, Турлин ти си велик! - Мурлин извади от джоба си някаква колбичка и даде на клолинга да пие.
- Ко туй бате шефее.
- Ментолова ракийка от сватбата на Айшето - излъга Мурлин.
- Коя Айше бре, не я познавам, аз клатя Сабрието от наща маала.
- Айшето от съседната, не я познаваш но пий по бързо.
- Кхъъъ - изръмжа по цигански клолинга и отпи от колбичката и припадна.
- Циганчето премахни, момчето Кашо ти върни - Мурлин плесна с ръце.
 Клонинга се изправи леко замаян.
- Къде са очилата ми, а магьоснико но как се узовах тук. Нагоре надоле бях и някой стреля по мен в грър бум бум - Клолинга говореше несвързано.
- Братко Мурлин, това създание ще има смесени спомени. Ще помни живота си на циганче, до момента в който го застрелях в гръб докато крадеше и живота си на това момче Кашо.
- Наляво надясно, дебелия колега, Сабрието.. Ох объркан съм, как се казвам, не помня - клолинга бе объркан.
- Ще те нарека Рашо. Рашо ти си мой асистент, падна и си удари главата, но аз ще ти помогна - Мурлин го прегърна приятелски.
-  А да магьосника, но Награди, Манката, Гепи, Слугони ох главата мии
- Объркан си синко мой, нека да се прибираме. Благодаря братко мой - Мурлин се хвърли на прегръща Турлин.
- На твоите услуги и да освен това ако искаш мога да направя един пазач и за теб - Турлин смигна и посочи пинчера Мамбо който бе ицкъклил очичките си не разбираше какво става, а Камбо се беше свил в другия ъгъл и спеше.
- Не братко, не обичам много домашните любимци. Искам помощник човек и ето, че го имам. Хайде Рашо дете мое, дете нашо по скоро. Да вървим, тепърва ще чертаеш планове за моите нови отвари гений ненагледен.
 Мурлин и Рашо напуснаха апартамента на Турлин. Клолинга се чустваше странно и объркан и странно защо искаше нещо да открадне.

През това време Манката почесваше козята си брадичка. Не издържаше. Тази седмица дилърката Трева не дойде. Трябваше да я намери на всяка цена...
 
 Какво ли бе намислил?  Това тепърва предстои да видим.




 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 19168
Постинги: 43
Коментари: 6
Гласове: 959
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930