Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2017 17:05 - Разкази за една компания - Затишие пред буря
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Кашо и Манката пътуваха към апартамента на госпожица Отмъщение след успешно изпълнената задача - да купят отвара, с която да настроят Злодеят от Ляо Лин и дон Хелипе един срещу друг. Манката държеше колбичката с отварата и я гледаше замислено.

-Абе май много му се доверяваме на тоя Мурлин. Трябваше да я тестваме, преди да я платим. – каза той, видимо разтревожен.

-Мурлин е честен човек, той никога не би ни излъгал. – Кашо беше убеден в думите си и размахваше пръст, като професор.

-Честен бил...абе я отпий малко, да видим дали действа.

Манката подаде колбичката на Кашо, който свали очилата си, огледа я и отпи няколко глътки.

-Яя има вкус на ягода. Ще пийна още. – Кашо започна да отпива на големи глътки.

-Спри бе идиот! – Манката изтръгна колбичката от ръцете на Кашо. – Ужас, изпил си половината! ИДИОТ, КРЕТЕН! Сега имаме само за единия тип....

-Охх чувствам се замаян.... – Кашо пребледня и се строполи на земята в безсъзнание.

-Леле тоя умря. А чакай има пулс, значи е като преди. Какво трябваше да кажа сега, добре че го записах... „Приятелство на пух и прах, вражда и гняв, ух и ах, нека водят битка за унищожение и да няма преклонение“...хмм сега трябва да кажа кой му е врага... „Спешо, Спешо е твой враг. Иска да ти стори зло. От днес нататък, като го видиш, ще искаш да го убиеш.“

Манката плесна с ръце и Кашо се изправи, все още леко замаян.

-Ооох, какво стана? Главата ме боли, привиждат ми се звезди нагоре, надолу, напред, назад. Летят си те.

-Изглеждаш ми същия идиот. Май не работи. – Манката гледаше Кашо изпитателно.

-Кое не работи? Ескалаторът ли? Аз затова съм паднал сигурно. – Кашо се огледа – ама тук няма ескалатор.

-Млъкни и да побързаме, че ще ни мрънкат достатъчно за половината колбичка. Като ме питат, ще кажа, че ти си виновен.

-Колбичка? Каква колбичка?- Кашо още беше замаян.

-Тази с отварата, дето я изпи половината бе кретен!

-Ааа да, сиропа с вкус на ягода. Сигурно помага за гърло, вече не ме боли, както сутринта. Трябва да купим още, да си имаме за зимата.

-Ще ти купя, една пушка ще ти купя да се застреляш идиот такъв. Хайде по-бързо!

Десетина минути по-късно Кашо и Манката стояха пред вратата на апартамента.

-Сега като влезем, веднага си признаваш, че изпи половината колба!

-Ама ти ме накара да я изпия.

-Глупости, казах да отпиеш малко, а ти я изльока наведнъж! Ако не те бях спрял, щеше цялата да я изпиеш.

-Е да, много вкусна беше. Той Мурлин сигурно си я пие за закуска, много е хубава и полезна за гърлото.

Пляс...Манката плесна Кашо по врата.

-Мълчи и да влизаме!

Манката отвори вратата и двама пристъпиха в апартамента. Спешо играеше на новия Текен и крещеше. А Мени и Госпожицата не се виждаха никъде, сигурно бяха в другата стая.

Манката се запъти към стаята на госпожицата, когато чу нещо неочаквано зад гърба си.

-Ти си лош човек. Искаш да ми сториш зло!

Кашо стоеше пред Спешо, сочеше го с пръст и му говореше. Спешо от своя страна излпю чипса от устата си в своето учудване и гледаше към Кашо с недоумение.

-Какво ти става пък на теб малоумнико?! Я ми се махни от телевизора, че ми пречиш да играя мама ти дееба!

-Ужасен човек, ще те убия, преди да си ми развалил живота! – Кашо се заканваше и размахваше пръст.

-Ко?! Ко каза кретен? Ще ме убиеш? Ти на кого се отваряш бе мама ти мръсна! – Спешо стана от канапето и извади своята палка. Точно щеше да пребие Кашо, когато в стаята влезе Мени.

-Каква е тази олелия? Какво става тук?

-Тоя дебил тука щял да ме убие. Ей сега ще му покажа аз.

Манката, който до сега стоеше от страни и се забавляваше се намеси.

-Чакай, чакай. Не е виновен идиота. От отварата е. Кашо изпи половината на път за насам и явно като не прочетеш заклинанието, той автоматично става враг с човека, който смята за най-добър приятел. – Манката се опитваше да прикрие вината си.

-Тоя ме смята за най-добрия му приятел? Буахахахаха – Спешо се превиваше от смях.

-Как да го оправим? – Мени беше загрижена.

-Ами чакай да пробвам нещо. – Манката се сети за това, което направи Мурлин предния път. -

„Спри старото момче върни“ – Манката плесна с ръце и щракна с пръсти.

Кашо изведнъж замръзна на място и след няколко секунди се освести.

-Каши, как си? – Мени го попита загрижено.

-Уникално, днес беше много интересен ден. Даже имаше звезди посред бял ден, които летяха нагоре-надолу...

-Ясно, добре е. – Манката го прекъсна и подбутна Мени да отидат към стаята на госпожицата.

-Какво ще правим с половин колбичка? Защо я е изпил Кашо?

-Беше жаден. Иначе мислих си за това и ще трябва да я дадем само на единия от двамата и той ще очисти другия.

В този момент двамата влязоха в стаята на госпожицата, която гледаше снимките на стената.

-Мила, Манката и Кашо се върнаха с отварата.

-Оооо супееелл!!! – Госпожицата заподскача от вълнение.

-Но имаме проблем, отварата ще стигне само за единия от двамата.

-Оо жалко ама ще свърши работа, нали?

-Даа, тествана е и работи. – Манката се подсмихваше, а Мени го сръчка.

-Трябва да измислим как да се доберем до Злодея и да го накараме да я изпие.

-А защо да я даваме на Злодея? Хил няма ли да е по-лесен за достъпване? – Манката бръчкаше вежди.

-Прав си Манкааа! – госпожицата се зарадва. – Ти му беше добър приятел, нали? Ще се видиш с него и ще му я дадеш да я изпие.

-Чакай, чакай, чакай. Аз не съм го виждал от година, как ще го накарам да я изпие?

-Ами не знам, обади му се и си уговорете среща пък после ще го мислиш. Мила, време е за инжекцията ти.

-Урааа, ще видя пак Наградиии!

-Хмм инжекция... – Манката се замисли. – Имам по-добра идея. Ще се свържа с оная Трева и ще поръчам някои неща от нея.

-Добре Манка, както решиш, само свърши работата.

-Нямаш грижи, Хил даже няма да разбере от къде му е дошло. – Манката се ухили и излезе от стаята за да подготви своя план.

 

Измина седмица, която дон Хелипе прекара в лабораторията на Мушъс Мокс. Заедно разработваха и тестваха новият боен костюм, който дон Хелипе щеше да използва за да победи Деспотът от Манежда. Костюмът беше уникален по рода си, като имаше няколко режима на работа:

-        Бронираният режим го правеше неразрушим. Можеше да издържа на експлозии и всякакви видове куршуми.

-        Стелт режимът го правеше невидим. Единствено можеше да се забележи леко размазана аура при движението.

-        Бързият режим даваше невиждана бързина на човекът, който носи костюма.

-        Силовият режим даваше огромна мощ. Човек можеше да бута влак по този начин.

Всичко това беше възможно, като костюмът инжектираше нанокомпютри в кръвта на носителят. Минусът му беше, че работеше с изчерпаем източник на енергия, който се презарежда от само себе си, но означава, че човек не може непрекъснато да стои невидим или да удържа на огън за дълго време. Също така костюмът променяше гласа на този, който го носи.

-Като за първа генерация мисля, че е перфектен. – дон Хелипе беше горд от творението си.

-Трябва да измислим нов източник на енергия, така ще трябва постоянно да следите да не се изчерпа. – Мушъс Мокс размишляваше върху начини за подобрение на костюма.

-Така е Мушъс, но нека това е за следващата версия. Сега вече е крайно време да го изпробвам навън, защото до колкото чувам Деспотът пак е ударил конвой на Злодъро мен.

-Даа, дадоха го по новините. Трети за тази седмица. Приятелят Ви от Ляо Лин ще претърпи големи загуби ако това продължава.

-Всичко е заради Мопето, но проследяващото ми устройство не предава сигнал. Сякаш е изключено.

-Възможно е. Явно той не иска да бъде намерен.

-Има ли начин да го намерим, дори и като е изключен предавателят?

-Не би трябвало, но от друга страна всички предаватели, които аз съм правил имат специфична   радиоактивна следа, която оставят, заради материалите, които използвам.

-Радиоактивна? Искаш да ме облъчиш ли Мушъс? Аз ги нося постоянно с мен. – дон Хелипе се засмя.

-Няма причина за тревога г-н Хелипе. – Мушъс се усмихна. – по-безоспасни са и от WiFi.

-Спокойно, знам. – дон Хелипе му смигна. – ако искаш заеми се с предавателят и виж какво можеш да откриеш, само преди това една молба.

-Да господине?

-Пусни костюмът да се боядиса в черно и го изпрати на Малфред. Довечера ще го пробвам.

-Ще се заема веднага г-н Хелипе.

-До скоро Мушъс, нямам търпение да видя какво се е получило.

-Аз също господине. Предполагам, че ще го видя по новините? – Мушъс беше заинтригуван.

-Нее, като за начало, ще действам деликатно. Нека престъпниците разберат, че има нов играч на сцената. Да ги подплашим малко. – дон Хелипе му намигна.

-С този костюм, ще ги изплашите доста господине. – Мушъс се засмя.

-Нямаш си и представа. – дон Хелипе придоби сериозен и замислен поглед. Той излезе от лабораторията, качи се в колата си и точно се канеше да потегли, когато телефонът звънна. На екранчето в колата се появи лицето на Злодеят от Ляо Лин.

-Как е брат? – Злодеят се усмихваше.

-Екстра, довечера ще има изненада за престъпниците в града.

-Така ли? Намислил си нещо. – Злодеят познаваше добре дон Хелипе и виждаше блясъкът в погледа му.

-Да брат, но ще ти кажа утре, като видя, че всичко върви по план. Чух, че Деспотът пак е ударил твой конвой. Как е биснесът?

-Тоя тип вече започва да ме дразни. Сега тука говоря с Гришо и Мишо и организираме едно нещо.  Абе обаждам ти се да те питам дали си намерил Мопето.

-Не, но работя по въпроса. Стискай палци и ако имаме късмет скоро ще се разправим както с Деспотът, така и с изчезването на Мопето.

-Много си потаен брат хаха.

-Ще разбереш скоро Злодъро мен, обещавам. Сега обаче трябва да затварям, че се стъмва, а имам планове за довечера.

-Аа някоя девойка в имението ли? – Злодеят подсмигваше лукаво.

-Хехе не и днес. Първо трябва да свърша някои неща и после се прибирам в имението, за да изпробвам едни нови джаджи.

-Добре брат, хайде утре ще разказваш тогава.

-Непременно. – дон Хелипе прекъсна връзката и даде газ.

Злодеят премести екранът си, след като видео връзката приключи и погледна към Мишо и Гришо, които стояха пред бюрото му.

-Добрее, значи Мопето няма да свърши работа. Ще ни трябва план Б.

-Какъв е план Б шефе? – Мишо гледаше учудено.

-Вашите хора от Игуана не са достатъчно много. Тоя Деспот ни удря навскъде и няма как да покрием всички конвои. Трябват ни още хора.

-От къде да ги намерим? – Гришо се почесваше по главата.

-Хммм – Злодеят се обърна с гръб, сипа си питие и се загледа през прозореца. – знам едни типове от Тежест. Бг ама за да ги навием да работят за нас, първо трябва да им пребием лидерите. – Злодеят изведнъж се обърна към Гришо и Мишо с луд блясък в очите. Грабна една бухалка, която удобно беше поставил до бюрото си и каза:

-Приготвяйте се, тръгваме към Тняжево след 10 минути. Ще ступане няколко въздухари, които не си ТЕЖАТ на мястото Хе хе хе хе и си сложи слънчевите очила, в стил Хорейшио.

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 62319
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1769
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031