Измина месец от както Дон Хелипе замина за Авалон с Мурлин и Малфред. Месец без никакви новини. Нашите герои се опитваха да подкопават властта на Команданте Злодъро с партизански атаки над ключови места, но винаги биваха побеждавани, било то от армията му или от някое зловещо ново изобретение на Учен Зълов. За рекордно кратко време, той беше построил огромна кула в центъра на Ляо Лин - Цитаделата. Непробиваема крепост, в която провеждаше своите експерименти, а на върха и беше железния трон на Командантето. Въздушните атаки бяха посрещнати с ракети земя-въздух и нямаха никакъв резултат, но Съпротивата не се отказваше. Либерта, под ръководството на Верния Мони се бяха съюзили с Командир Добъро и неговата армия от роботи под общото название - Съпротивата. Всички се бяха събрали на борда на ИВИ да обсъдят поредния план за нападение над Цитаделата.
- Трябва ни екип, който да тръгне от долу-нагоре и да прочиства етаж по етаж, а междувременно армията ни да ги нападне отвън и по въздух за да привлече колкото се може по-голяма част от войските им. Целта ни е, екипът, който е вътре да убие Учен Зълов, Сузи и Командантето. - Командир Добъро беше придобил големи организационни умения за последния месец.
- Това добре, но нали Командантето не може да бъде убит, какво ще правим с него, дори да успеем да стигнем до трона? - Стоманен Хил виждаше пробойните в плана.
- Ще го заловим и ще чакаме нашия Хил да се върне.
- Не че се съмнявам в уменията на вашия Хил, но вече мина месец и ни вест ни кост от него. Може би трябва да се примирим, че няма да се върне.
- Няма да говориш така! Ще се върне, трябва! - командир Добъро тропна с юмрук по масата.
- Моите хора ще атакуват армията на земята, пред цитаделата. - Верният Мони показа с пръст на 3д холограмата. Площадът е достатъчно голям за битка.
- Добре, а роботите ще се заемат с летящите изчадия на Зълов.
- Направо ме побиват тръпки като се сетя за тези механични птици. - Бизнесдъро се разтресе.
- Така, сега да решим кой ще влезе в цитаделата. Трябват ни 10тина човека. Аз ще привличам огъня с моя боен костюм. Останалите трябва да елиминират враговете. Предлагам с мен да дойдат Стоманен Хил, Бизнесдъро, Гришо, Мишо, Рижо, Нео Хил, Метромен...още двама ми трябват.
- Сигнал за тревога! - ИВИ се включи от мониторите. - транспортен кораб ТК-101 приближава!
- Хил! Хил се върна! Знаех си! - командир Добъро се затича към хангара и всички тръгнаха след него. Когато люкът на кораба се отвори обаче, те видяха само двама непознати.
- Кои сте вие бе и къде е Хил?!! Автоматични оръжия, дръжте ги на мушка!
- Момент, момент. Господин Добъро, моля да ни извините. Може би трябваше да Ви предупредим, преди да слезем.
- Какво да ни предупредите бе, какви сте вие. Говори веднага, преди да си станал на кайма!
- Няма нужда от насилие. Господарят Хил ни прати тук да ви помогнем да организирате атака над Командантето, докато той разучава обстановката.
- Чакай малко. Господарят Хил, ти защо говориш като Малфред? Нищо не разбирам.
- Слушай синко, няма нужда да разбираш. Бяхме стари, сега сме млади - толкоз. Тука сме да ви помогнем. - Мурлин подмина Добъро и се отправи към командната зала.
- Някой ще ми обясни ли какво става тук!!!
- Добре сър, нека Ви разкажа по пътя. - Малфред тръгна с Добъро и му разказа цялата история докато вървяха към контролната зала, а групичката, която вървеше зад тях само ахкаше от удивление.
- Хммм, добре звучи. Ние също ще се включим в ударната група. Ще използваме магия да лекуваме раните ви, а и ще имате нужда от помощта ни за битката със Сузи.
- Суупееел! Не чакайте, това прозвуча като 5 годишно хлапе. Ъхх побиха ме тръпки, като се сетих кой говори така. Както и да е. Имаме план, да действаме и нека победата бъде с нас! - командир Добъро сложи ръка на масата и всички върху неговата. Битката щеше да е решаваща за бъдещето на тази страна, а и на света!

Междувременно на върха на цитаделата на своя железен трон седеше Команданте Злодъро и водеше разгорещен спор с Турлин.
- Няма да ми казваш какво да правя! Аз съм Злодеят, аз!
- Ти не си нищо повече от превозно средство моето момче и аз съм шофьорът! Ще правиш каквото ти казвам!
- Не! Няма някакъв побъркан старец да ме контролира! Никога! Аз съм владетелят на този град, не ти!
- Ти си нищо! Ако не бях аз, даже нямаше да съществуваш!
- Какво? Какви ги дрънкаш бе?!!!
- Аз, аз те създадох. Без мен, команданте Злодъро нямаше да го има!
- Как така си ме създал ти?!!!
- Ти си клонинга глупаво момче. Ти беше създаден за да бъдеш моето ново тяло. За съжаление, чичо Турлин подцени силата на волята на този Злодей и сега се налага да деля тялото си с твоето съзнание.
- Аз съм клонинга?! - разкритието потресе Команданте Злодъро, но също така беше катализатор за отключване на спомените на истинския Злодей. Като вълна от емоции, целия живот на Злодея мина пред очите му. - нее, какво направих!? Това не съм аз, ти, ти си виновен за всичко!
- Хихихи точно така, ти си нищо. Нарани приятелите си и сега никой не го е грижа за теб.
- Аз...аз...какво направих... - команданте Злодъро изпадна в депресия, а Турлин точно това и чакаше.
- Перфе! Санктус доминантос, аривидерчис! - Турлин пое контрол над тялото на Злодеят и направи магия, с която второто съзнание бе заключено и не можеше да надделее повече. - оооо, най-после свобода! Това пишлеме започваше да ме дразни. Стой си заключен тук и не ме притеснявай повече, докато намеря начин да се отърва от теб.
Турлин отиде до края на платформата и огледа града. Най-после можеше да се наслади на своята власт от първа ръка. Изведнъж мощни взривове разтресоха цитаделата. От небето заваля дъж от бойни роботи, а на земята се задаваше армия.
- Тъй, тъй. Нека дойдат! Чичо Турлин е готов за тях.

Взривове, куршуми, лазери...битката беше жестока. Ударната група от 10тима човека успя да проникне в цитаделата, но там ги чакаше първият по-силен противник на пътя им към върха - Чеченеца. Той носеше огромна автоматична картечница - минигън и имаше четирима помощници с него.
- Така, аз ще привлека огъня. Мурлин, ти сложи лекуващ щит върху мен, докато останалите се оправят с помощниците на чеченеца. Малфред, ти се грижи никой да не падне в битка! Готови? Напред!
- Ще си платите за Тиро и Спиро! Ааааа - чеченеца натисна спусъка и заваля дъжд от куршуми срещу командир Добъро.
Бронята едвам удържаше, но защитната магия на Мурлин определено помагаше.
- Хайде де, толкова ли е трудно да застреляте 4 човека. Не мога да го разигравам цял ден. - Добъро летеше насам-натам из голямата зала.
- Много се крият шефе. Не мога да ги уцеля със снайпера. - Гришо се вайкаше.
- Оставете на нас. - Нео Хил и Метромен се затичаха и от прикритие на прикритие стигнаха до всеки един от войниците на чеченеца и го ступаха с добрите стари юмруци. - Така се прави!
- Страшни сте! Хайде сега по големия тип, става ли! - Добъро вече не издържаше на продължителния огън от минигъна. Всички заедно започнаха да стрелят по чеченеца. Първо беше уцелен в краката, после в рамото, ръка, корем, къде ли не докато накрая изпусна оръжието си и падна на колене.
- Довършете ме! Пратете ме при Тирката и Спирката!
Гришо се прицели в главата на чеченеца, но Добъро го спря.
- Не, чакай. Командир чеченец, аз вярвам, че вие сте човек на честта. Биете се на грешната страна в тази война. Ние искаме да спасим града си от едно голямо зло, което се е вселило във Вашия Команданте.
- Хах, преди време ако ми кажеш това, щях да те пречукам на място, но май си прав. Команданте не е същия и се държи странно. Говори си сам и върши непонятни за мен неща.
- Трябва да го спрем, не може да не виждате какво се случва с този град. Заслужава ли си всичкото това кръвопролитие?
- Войната е част от същността ми, но сте прав. Това не е война, това е тирания. Ще мина на ваша страна, макар и само докато командантето стане какъвто си беше.
- Добре дошъл в Съпротивата! - Добъро му подаде ръка и чеченеца се изправи. - Малфред, виж какво можеш да направиш за раните му и да продължаваме. Остават Учен Зълов, Сузи и самия Команданте.

Няколко етажа по-нагоре нашите герои попаднаха на гротесни гледки. Личеше си, че това е лабораторията на Учен Зълов и неговите зловещи експерименти. Пред тях имаше огромна врата с монитор, на който се появи лицето на злия професор.
- Добри новини! Нови тестови субекти. Прекрасно! Тъкмо исках да изпробвам надеждността на моите нови творения. Стойте където сте и не мърдайте моля. Хахахах.
- Този е напълно луд! Трябва да го спрем незабавно.
Изведнъж от двете страни на залата се отвориха врати и вътре нахлуха десетки изчадия. Част животни, част хора, част роботи. Киборгите се втурнаха срещу групата, която зае отбранителна позиция и откри огън.
- Нямат край! Какво ще правим? - Мишо стреляше напосоки панически.
- Имам идея, прикривайте ме! - Стоманен Хил се затича към едната от вратите, през които нахлуваха създанията, извади някакво устройство от джоба си и го хвърли. Устройството избухна и създаде антигравитационен балон, който запуши вратата. Всеки, който се опитваше да влезе, беше засмукван в балона и не можеше да продължи. - антигравитационни гранати, класика. - Стоманен Хил се усмихна широко и хвърли втора граната към отсрещната страна на залата. А останалите довършиха създанията, които бяха успели да влязат до момента.
- Отваряй ненормалнико! Уродите ти няма да ни спрат!
- Хахаха. Чудесни новини! Новите субекти ще станат прекрасни киборги. Заповядайте, заповядайте. - вратата се отвори и групата се втурна вътре, където видя огромен робот.
- Ехаа брат, тоя има същия робот като твоя. - Бизнесдъро беше ахнал.
- Това е невъзможно! - Стоманен Хил не можеше да повярва на очите си.
- Заповядайте. Настанете се удобно. Всеки момент ще започнем процедура по ликвидиране. Моля изчакайте. - Учен Зълов говореше радостно от своя робот.
- Нищо няма да чакаме! Атака! - Добъро се засили към робота и изстреля няколко ракети, но те нямаха ефект. Роботът имаше предпазен щит, който беше непробиваем.
С каквото и да го стреляха, нищо не успяваше да пробие щита.
- Стоманен Хил, нали имаш такъв робот? Как да го победим?!
- Имам идея, отвличайте му вниманието. - Стоманен Хил се отдели от битката за да прецени по-добре слабостите на робота. - Хмм, ако успея да се приближа достатъчно, ще мога да взривя централния процесор и робота ще се изключи. - той се затича, като избягваше умело всички атаки на огромния робот. Покачи се по десния крак и на гърба му. За щастие Зълов беше зает с останалите и не го забеляза. На гърба се намираше люк, зад който беше централния процесор. Стоманен Хил залепи някаква джаджа за люка и той се стопи, като масло, след което заби електрическия си нож в процесора и скочи на земята. Роботът се олюля и падна назад, като Учен Зълов изпълзя от главата, където беше контролния модул.
- Ахаа! Чудесни новини! Порталът е готов! Сайонара загубеняци! - В другия край на залата за няколко секунди се отвори портал, през който скочи Зълов и се затвори веднага след него.
- Не! Това беше портал към нашето измерение! Сигурен съм! - Стоманен Хил удари с крак в земята.
- Но как така, нали нямаше друг портал. - Добъро беше още по-учуден.
- Явно има. Ето как е направил копие на моя робот и от къде има всички тези технологии....Мопсън...Сигурно са комбина двамата! Бизнесдъро, трябва да се приберем и да ги спрем!
- Чакайте! Нека довършим започнатото и ще ви помогнем да се справите и с вашите проблеми.
- Ще дойдете в нашия свят за да ни помогнете с Мопсън?
- Да, имате думата ми.
- Така да бъде! Но да побързаме. Докато се мотаем тук, не се знае какво се случва в нашия свят.
Групата се втурна нагоре по етажите. Оставаше им само едно препядствие пред Злодея - вещицата Сузи.
Озоваха се на широка тераса, в края на която имаше стълби, водещи към покрива и железния трон. В небето се виждаше жестоката битка на роботите и киборг птиците на Зълов. На земята се чуваше тътена от оръжията на войниците. Бяха толкова близо до крайната си цел, но на пътя им стоеше дребна руса жена. Тя се обърна и очите и светеха в червено.
- Тук свършва туристическата ви обиколка на нашата цитадела. Жалко..да стигнете толкова близо и да не видите командантето е все едно да сте в Рим и да не видите папата.
- Сузи, скъпа. Какво се е случило с теб, защо вършиш тези злини? - Малфред се опита да вразуми старата си приятелка.
- Малфред? Не се меси, тези мижитурки ще умрат. Ела с мен, присъедини се към нас с Турлин за нов световен ред. Магията ще царува отново!
- Това не е начинът Сузи! Магията ще се завърне, но не така. Това е тирания, всичко срещу, което се борим!
- Ти си слаб Малфред, ти също Мурлин. Ако не се преклоните пред вашия Велик Магистър, тогава сте негови врагове! - времето изведнъж се развали. Мълнии започнаха да падат навсякъде около тях и да искрят от ръцете на Сузи.
- Господин Добъро, ако мога да предложа. Нека всички се разпръснат за да не са лесна мишена и да открият огън по Сузи. Мурлин ще направи предпазен щит, докато аз я занимавам.
- Добре Малфред, да действаме!
Започна битката, светкавици излизаха от ръцете на Сузи и поразяваха всички. Ако не беше щита на Мурлин, досега всички да са мъртви. Малфред хвърляше огнени топки по нея и редеше заклинание, след заклинание. Умората притисна Сузи и тя отстъпи назад.
- Не! Няма да ме победи банда несретници! - Сузи плесна с ръце и две огрмни мехачни птици долетяха и нападнаха нашите герои. Щитът се разпадна и Сузи порази Метромен и Нео Хил със светкавици.
- Нее! - командир Добъро веднага прелетя до падналите си другари.
- Спокойно брат и без това ни беше време.  - Нео Хил затвори очи.
- Сритай и задника и без повече депресии, ок? - Метромен също си замина.
- Сега ще си платиш! - Добъро се изправи и тръгна към Сузи, но тя го порази със светкавица. Костюмът започна да отказва. Силата на светкавиците бе прекалено голяма и той се претоварваше. Останалите бяха заети да се борят с механичните птици и не можеха да му помогнат. Изглежда това бе краят, а бяха стигнали толкова близо. Изведнъж мощен рев огласи небесата. Толкова силен, че дори битката наоколо не можеше да го заглуши. Драконът на Дон Хелипе разкъса механичните птици и избълва струя огън срещу Сузи, която слисана падна на земята и едва се опази.
- Перфектно време уцелихте да се появите сър! - Малфред се зарадва.
- Надявам се, че не съм изпуснал забавата. - дон Хелипе скочи от гърба на дракона и му заповяда да изчисти небето от уродливите птици на Зълов.
Сузи, все още лежащата на земята, изпрати две светкавици към дон Хелипе, но той ги улови с меча и ги запрати обратно в нея. Всички я наобиколиха с насочени оръжия.
- Край Сузи, свърши. Победена си. Предай се! - Малфред все още се опитваше да вразуми старата си любов.
- Не Малфред, не може да свърши така. Магията трябва да царува отново.
- Както ти казах Сузи, магията ще се завърне в света, но не чрез злото на Турлин, а чрез нашия нов крал. - Малфред погледна към Хелипе и той му кимна.
Сузи погледна към него, погледна меча и осъзна какво се случва. 
- Значи е истина. Наследник на крал Артур. Кой би се сетил. Може би имаш право Малфред, но за мен е късно. Погълната съм от мрака.
- Никога не е късно любов моя. Нека отидем в Авалон. Ще станеш каквато беше преди. Далеч от тъмнината на Турлин. - Малфред я взе на ръце и се обърна към дон Хелипе. - знам, че ще се справите и без мен, сър. Искам да знаете, че беше чест да Ви служа през всичките тези години. Някой ден ще се видим отново. Благодаря Ви за всичко. - Малфред отвори портал към Авалон и мина през него, заедно със Сузи.
- Хмм абе само аз ли забелязвам ама не убихме нито един от големите лошковци днес. Или се измъкват или минават на наша страна. - Гришо се почесваше по брадичката.
- Битката още не е приключила. Остава един. - Дон Хелипе погледна към стълбите, които водеха към железния трон.
- Да, време е за разплата. - Добъро потри ръце и групата тръгна нагоре. Още не бяха стъпили на покрива и Турлин се обърна към тях:
- Такаа, значи прехвалената справедливост на Съпротивата най-после пристигна! Сега сигурно трябва да падна на колене с ръце над главата и да се осланям на вашата милост?
- Ще ти дадем бърза смърт Злодей. Не може да се каже същото за хилядите, които си измъчвал и убил! - дон Хелипе насочи меча към Злодеят.
- Злодеят го няма вече. Аз съм Турлин и вие ще разберете от първа ръка какво е мъчения. Когато приключа с вас, ще ме молите за милост и ще ви я откажа. Вашите писъци ще са доказателство за моята необятна сила!
- Така да бъде! В атака! - дон Хелипе се затича с меч в ръка и всички откриха огън по Турлин.
Турлин беше сериозен противник. Дори магическия меч едва минаваше през щита му. Драконът също се спусна на няколко пъти да помогне на господаря си. Навсякъде имаше светкавици, огън и жупел. Всички бяха изтощени, Турлин включително. Това даде възможност на Злодеят да надделее в съзнанието му.
- Спри! Това са мои приятели. Няма да ти позволя да ги нараниш!
- Отивай в дупката си досадно момче! Нямам време за теб сега! - Турлин се държеше за главата и се клатеше насам-натам. Всички спряха да стрелят учудени от гледката. Мурлин и Дон Хелипе се спогледаха и кимнаха един на друг.
- Сепарационе! Нека тези, които са двама да станат само един! - Очите на Дон Хелипе и на Мурлин засияха в синьо и магия обгърна Злодеят. Душата на Турлин се отдели от тялото на командантето и изглеждаше прозрачна като призрак.
- Не, нее. Ако не е мой, няма да е на никого. - Турлин засия в червено и огън обгърна команданте Злодъро.
- Аз ще го спася, погрижете се за брат ми кралю! - Мурлин се втурна да спасява Злодеят, а дон Хелипе, който все още държеше Турлин по магически начин се приближи до него.
- Това е краят магьоснико. Няма повече да тероризираш този свят!
- Мижитурка! С годините ще осъзнаеш каква грешка си направил. Ще станеш като мен, чуваш ли ме, като мееен!
Дон Хелипе замахна с меча и порази безплътното същество. Турлин избухна в лъч светлина.
- Най-после..край. - дон Хелипе беше запъхтян от изтощителната битка.
- Брат, добре че взе този меч. Не знам какво щяхме да правим иначе. - Добъро се приближи и потупа Хил по гърба.
- Трябва да оправим щетите и да разрушим това място.
- Да брат, а пък после ще ми разкажеш защо те наричат крал и си облечен по тоя нелеп начин. Хахах. 
Всички се качиха на гърба на дракона и отлетяха във въздуха, обърнаха се към цитаделата и дон Хелипе каза на Добъро:
- Командир Добъро, може ли да наредите на ИВИ да срине това място със земята?
- Разбира се брат, как не се сетих. ИВИ, огън с всички оръжия по цитаделата.
Самолетоносачът стана видим и започна да стреля по сградата, която се срути под непощадния огън. След като се увериха, че няма и помен от ужасяващата сграда, нашите герои се отправиха към ИВИ и кацнаха на палубата. Злодеят, ужасно обгорен и изобразен се събуди за момент и изкрещя:
- Награди! Тя беше в цитаделата, неее. - и пак изпадна в несвяст.
- Опа, еми какво да се прави. Компанията си е по-добре така, забравена в миналото. - Добъро едвам сдържаше радостта си.
- Ужасни обгорявания. Ще остане така за цял живот ако оцелее. - Мурлин гледаше със съжаление.
- Не, ние имаме технологията да го излекуваме. - Стоманен Хил се обади отзад.
- Да, ще го вземем с нас и като казахме това, не е ли време да тръгваме брат. Достатъчно се забавихме тук. - Бизнесдъро нямаше търпение да се прибере.
- Момент. Дадох дума, че ще ви помогнем и така и ще направим. Брат, тези двамата бяха супер полезни и сега е наш ред да ги спасим, а и Учен Зълов избяга в тяхната вселена. Ще дойдеш ли с мен?
- Няма нужда да ме убеждаваш брат. Мишо, Гришо и Мурлин, вие останете тук и помогнете за възстановяването на града и хората. Грижете се за семейството ми, ще се върнем възможно най-скоро.
- А да, Гришо и Мишо. Злодей Холдинг отново е мой, но хората сигурно ще ме помислят за командантето, затова докато ме няма, вие ще го ръководите. Искам да възвърнете доброто ми име. Ясно?
- Да сър! - Гришо и Мишо козируваха.
- И така, към нови приключения, а брат? - Добъро сложи ръка на рамото на Дон Хелипе.
- Приключенията са нашия живот брат. Хайде да спасим света, отново! Мурлин отвори портала и Дон Хелипе, Добъро, Бизнесдъро, Стоманения Хил и Злодеят, който още беше в несвяст минаха през него. Какви ли приключения ги очакват там...времето ще покаже.

ЛЕК ИЗКАЗ ПОЗДРАВИ

Радвам се, че Разказът Ви харесва. За момента проекта е стопиран, но обещаваме в бъдеще Сезон 4.