Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04 01:00 - Разкази за една компания - Бягство от мазето
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове:
4



 Дон Хелипе и Малфред пристигнаха твърде късно. Горящите отломки на някогашното разкошно имение имаха за цел да ги сплашат и да им покажат, че има нов играч в града.

- Дежавю.- дон Хелипе беше онемял.
- Изглежда сте прокълнат сър. Второ Ваше имение е сринато из основи.

Наистина, само преди няколко години, старото имение на дон Хелипе беше изравнено със земята след страшната битка със Спешо и Мопето. Сега историята се повтаряше, но кой бе отговорен за това?

- Да видим какво можем да спасим и да се изнасяме, преди да са дошли органите на реда. - дон Хелипе изглеждаше целеустремен.
- Но как ще влезете вътре сър, ще изгорите жив?!
- От тук.

Дон Хелипе заобиколи имението и се насочи към близкия кладенец. Малфред си спомни, че именно така двамата бяха разбрали за тайната пещера под имението. Кладенецът водеше до малка подземна река, която минава през пещерата. Дон Хелипе се спусна долу и след малко се качи обратно, носейки малка червена кутия.

- Всичко е унищожено, но за щастие черната кутия е оцеляла. (черната кутия, както на самолетите, така и тази всъщност се оцветява в ярко оранжево или червено за да бъде лесно откриваема сред отломките). 
- Какво ще правим сега, сър?
- Ще отидем при Мушъс Мокс. Трябва да разберем кой стои зад това и да измислим как да се справим с положението.
- А, да. Господин Мокс ще се зарадва да Ви види след толкова години.

Двамата се качиха в колата и тръгнаха към лабораторията на Мушъс Мокс, но докато Малфред беше натъжен за загубата на имението, дон Хелипе усети друго, което не бе чувствал от години, а именно силен гняв и жажда за отмъщение. Някой си бе позволил да го нападне и той нямаше да му остане длъжен. 

По-късно същия ден в Ляо Лин, Доброто момче гледаше новините, все още завързан за електрическия стол в мазето на Злодей Холдинг. Даваха репортаж на живо за горящото имение на дон Хелипе.
- Очевидци разказват, че е било като на война. Цяла армия нападнала имението и последвали взривове. Според някои източници е замесен Злодеят от Ляо Лин. Остава въпросът какво е целяла тази атака, тъй като от години това имение е било обитавано от възрастен господин, чието тяло още не е намерено сред отломките. - репортерът обобщаваше фактите от хеликоптер, който кръжеше над горящата сграда.
- Нее, Хил! Какво е сторил този луд?!! - Доброто момче беше изпаднал в истерия.
- Хахаха найс, а? За съжаление мишокът се беше покрил, но не се безпокой ще го намеря. - Злодеят слизаше по стълбите с Мишо и Гришо. - и когато това стане, ще го пратя при теб, да ти прави компания в отвъдното, хахахах.
- Нещастник! Ще те убия! Само ме отвържи и ще те направя на кайма!
- Хахаха твоето време свърши клонинг! Вече не си ми нужен. Днес срещнах идеалната примамка за клонинга на Хил, някакъв си Купойко. А и не се безпокой, ще кажа на Мени, че си опитал да избягаш и е нямало друг начин, освен да те убием. Сайонара! Гришо, Мишо погрижете се и елате при мен в кабинета ми. Трябва да обсъдим нещо с вас.
Злодеят се качи по стълбите, а Гришо и Мишо останаха насаме с Доброто момче. Мишо се приближи до завързаният човек и го огледа добре.
- Хм, има нещо гнило тук.
- Какви ги говориш, хайде да го очистим и да отиваме при шефа, че е побъркан и ще ни гръмне само за дето сме се забавили. - Гришо беше притеснен.
- Именно, шефът никога не се е отнасял така с нас. От първия ден, когато влязохме в кабинета му, той ни прие с широко отворени ръце.
- Хмм, прав си. - Гришо се почеса по брадичката.
- И в същото време, той ненавиждаше Компанията, а сега е пръв приятел с тях и ще се жени за оная пачавра.
- Така е, така е. Той не е същия от както се върна.
- Ами ако не е същия, защото не е той? Ей, човече, я ме погледни. - Мишо срита крака на Доброто момче. Той отвори очи и вдигна поглед към него. - шефе, ти ли си истинския? Не можем да решим какво да направим.
- Разбира се, че съм аз Мишо! Какво значение има, всичките ми ресурси, всичките ми хора, всичко е негово. Аз нямам нищо, аз съм нищо! - Доброто момче беше изпаднал в депресия.
- Какво ти е мнението за Компанията и специално за оная - Награди?
- Банда инфантилни подлизурковци са всичките! Мъже и жени на по 30+ години, а се държат като тийнейджъри с празни кратуни! По-добре си бяха забравени в миналото!
- Абе брат, мисля, че това е истинския шеф. - Гришо се обади отзад.
- И аз така мисля. Хайде, помогни ми да го освободим.
Гришо и Мишо отвързаха Доброто момче и го подпряха от двете му страни. Той беше толкова изтощен, че нямаше сили да стои прав.
- И сега какво, как ще го изкараме от тук без да ни видят?
- Това мазе не беше ли свързано с канализацията?
- Вярно бе, помня нещо такова, като гледахме чертежите на сградата едно време.
- Нося тук една граната, ще взривим стената и дим да ни няма.
- Как граната бе, всички ще разберат какво става?
- Имаме ли друг избор? Ако се качим така, ще ни гръмнат още преди да сме влезли във фоайето.
- Еми какво да правим, ако гръмнем стената, всички ще ни погнат?
- Знаеш ли, телефонът на шефа е в мен. Ще викна подкрепление.
- Какво подкрепление, всички от Игуана работят за оня горе.
- Не тях, ще викнем оня дон, как му беше името?
- Дон Хелипе ли? Ама нали и той е клонинг?
- Вече не съм сигурен кой е клонинг и кой не ама той беше точен с нас.
- Да бе точен, помниш ли как ни разхвърля като парцали?
- Това бяха извънредни обстоятелства, после нали бяхме съюзници.
- Да, така е. Пък и шефа му вярва. Добре, хайде набирай. Аз ще се опитам да съвзема шефа. Ей, чуваш ли ме? Хайде съвземи се бе, не можем да те носим през целия път! - Гришо удари един шамар на Доброто момче.
- Ах, какво става? Гришо ти ли си? Хайде довърши ме и да се свършва. Не издържам повече!
- Какво си се сринал бе шефе, няма да те убием, ние те спасяваме.
- Безсмислено е Гришо. Всичко е загубено. Не можем да победим. Спасявайте себе си, оставете ме мен.
- Какви ги говориш бе шефе?! Мишоо какво става, хайде че шефа орева света тук, не мога да се справя сам.
- Добре, ясно. Чакаме. - Мишо затвори телефона и се приближи. - Говорих с дон Хелипе, каза че до 10 мин ще имаме подкрепление за привличане на вниманието. Като чуем пукотевицата отвън, да гърмим стената и да тръгваме, а някой ще ни чака на един от близките отвори към канализацията.
- Е как 10 мин, той да не е в Ляо Лин вече?
- Не знам, каза 10 мин. Подкреплението щяло да дойде като дъжд от ясно небе. Като излезем от канала да погледнем нагоре.
- Нагоре ли? Сигурно хеликоптер ни е пратил. Добре, хайде да подготвим шефа тогава и да чакаме знака. Нямам търпение да се измъкнем от тая дупка, че вони на пикня.
- И аз Грише и аз. - Мишо помогна на Гришо да подпрат Доброто момче на една стена и извади гранатата в ръка. Оставаше им само да почакат още няколко минути и щяха да са свободни.

Два часа по-рано в лабораторията на Мушъс Мокс, дон Хелипе и Малфред обсъждаха записите от охранителните камери, които успяха да извадят от черната кутия.
- Значи клонингът стои зад това. Не разбирам едно обаче, той няма почти нищо общо с оригиналът. Защо са толкова различни? Останалите клонинги изглеждат като пълно копие, докато този е в пъти по-брутален и откачен. Сякаш е променен нарочно.
- Със сигурност е дело на Турлин, сър! Поведението на този клонинг ми напомня самият него на млади години. Беше същият - агресивен, самоуверен, зъл. Има някакъв план зад всичко това, казвам Ви! - Малфред размахваше пръст.
- Ако е така, вероятно имаме по-големи проблеми от колкото си мислех, а с разрушеното имение, вече нямаме и оперативна база. Всичко замина, хил компютъра, бронята, оръжията. Всичко.
- Ако мога да Ви прекъсна господин Хил. - каза Мушъс въодушевено. - знаех или по-скоро се надявах, че някой ден пак ще ме потърсите и мога да кажа, че не съм стоял със скръстени ръце последните години.
- Имам чувството, че ще ми съобщиш добри новини стари приятелю. - дон Хелипе се усмихна и обнадежди.
- Мисля, че имам с какво да Ви заинтригувам. - Мушъс отиде до стената и отвори тайно отделение, което разкри капсула с нов боен костюм. - Това е боен костюм 2.0. Нанесох някои подобрения, като нов източник на енергия. Вече няма да трябва да следите за енергийните нива непрекъснато. Издържа много повече.
- Златен си Мушъс! - дон Хелипе не можеше да скрие въодушевлението си.
- Но това не е всичко, има нещо, което вярвам, че ще Ви хареса още повече. - Мушъс отиде до компютъра и извади на екрана файлове на топ секретен проект. - Това, господин Хил е новата Ви оперативна база. Намира се на около 11км надморска височина. Има 55 оръдия, стелт режим, 10 изтребителя, 350 летящи бойни робота, побира над 500 човека персонал, но също така е автономна с изкуствен интелект, който я ръководи и не е нужен никакъв екипаж. Всичко се контролира от ИВИ - Изкуствен Военен Интелект. Много е чувствителна, дано се разбирате добре.
- Нереално! Как да стигнем там? - дон Хелипе се радваше, като дете пред магазин за играчки.
- Отзад имам малък превозен кораб, който ще ви отведе там.
- И никой друг не знае за това?
- Само ние.
- Напомни ми да ти повиша заплатата Мушъс.
- Ще Ви напомня господине. И бонус не бих отказал.
- Хехех, заслужаваш го приятелю. - дон Хелипе сложи ръка на рамото на господин Мокс. - хайде Малфред, какво ще кажеш да видим новата си база?
- Мен ме е страх от летене сър, но като се има впредвид, че имението е разрушено, а навън има армия от престъпници, предпочитам да рискувам.
- Така те искам! До скоро Мушъс и благодаря за подаръците!
- Много поздрави на ИВИ от мен. Ще изпратя костюма със следващия курс на кораба.

Двамата с Малфред се качиха и полетяха към новата оперативна база неподозирайки, че съвсем скоро ще се наложи да тестват част от функциите и. Когато пристигнаха на борда, бяха посрещнати от женски глас:
- Здравейте командир Хил. Господин Мокс ме предупреди, че Вие сте новият командващ офицер. Всички функции на самолетоносач С75-4035-ПР са на Ваше разположение. Искате ли да направите опознавателна обиколка?
- Ти трябва да си ИВИ. Благодаря, но някой друг път. Сега трябва да формиране план за спасяване на Добъро мен.
- Моля следвайте жълтите стрелки до командния център. - дон Хелипе и Малфред тръгнаха след жълтите холограми, които ИВИ показваше по стените и не след дълго се озоваха в голяма овална стая с много екрани по стените и компютърна маса в средата на стаята.
- Това е друго нещо. - дон Хелипе беше възхитен. - покажи ми схема на сградата на Злодей Холдинг.
Върху масата излезе 3D холограма на сградата. Дон Хелипе започна да я върти и разглежда от всички възможни ъгли. - Ето това е мазето. Трябва да измислим как да влезем. Хмм, може би ако се промъкна в стелт режим, после обаче как да излезем без да пострада Добъро мен?
Изведнъж телефонът на дон Хелипе извъня, беше не кой да е, а самият Добъро мен.
- Брат! Какво става, успял си да избягаш ли?
- Здравейте, търся дон Хелипе.
- Кой си пък ти и къде е Добъро мен?
- Аз съм Мишо, виждали сме се преди време. Част съм от охраната на Злодеят.
- Какво си направил с Добъро мен, защо телефонът му е у теб?
- Вижте, дон, няма време за обяснения. С колегата ми Гришо сме в мазето на Злодей Холдинг и освободихме истинския Злодей. Имаме план да взривим стената и да избягаме през канализацията, но в момента, в който го направим, всички ще ни погнат. Трябва ни подкрепление, затова Ви звъня.
- Защо не започна с това бе момче?! До 10 минути ще имате подкрепление. Хората на клонинга няма да го очакват и ще им дойде като дъжд от ясно небе. Когато чуете, че битката е започнала, гърмете стената и бягайте. Излезте през най-близката шахта и ще ви посреще мой отряд. Гледайте нагоре.
Дон Хелипе затвори телефона и бързо прегледа картата за най-близката отходна шахта.
- Ето тук е. ИВИ, изпрати веднага 10 от летящите бойни роботи да нападнат сградата и един превозен кораб с 2 робота охрана до тази шахта да приберат хората ни.
- Вече летят натам командире!
- Браво! Нека видим на какво са способни, покажи ми картина на големия екран.
На стената пред тях се показа образ от камерата на един от роботите. Щяха да видят всичко от първо лице.
Минути по-късно започна екшънът. Роботите бяха в режим неутрализиране и всеки, когото уцелеха изпадеше в несвяст. Охранителите от Игуана изпопадаха като круши и не успяха да се организират достатъчно бързо. За тяхно щастие обаче, паравоенните бяха наблизо и откриха огън с техните минигън оръжия. Роботите се взривяваха един по един и цялата сцена наподобяваше филм на Майкъл Бей. Въпреки загубата на роботите, те свършиха идеално своята роля, а именно отклонение на вниманието за да могат Мишо, Гришо е Доброто момче да се измъкнат от мазето. Те взривиха стената и благодарение на битката отвън, никой не ги чу. Успяха да стигнат до близката шахта, крепейки изтощеният Добъро мен и някакси се изкачиха по стълбата нагоре. За тяхно огромно учудване, не бяха посрещнати от хеликоптер и хората на дон Хелипе, а странен летателен съд и 2 робота, които им говореха с женски глас:
- Моля качете ранения бързо на кораба. Няма време за губене.
- Какви са тия роботи, това ли ни е подкреплението? - Гришо беше мнителен както винаги.
- Моля качете ранения на борда. Имаме броени секунди, преди да ни видят.
- Хайде Гришка, по-добре роботи от колкото оня лудия да ни застреля.
Тримата се качиха на кораба и отлетяха към невидимия самолетоносач, докато на земята Злодеят подритваше отломките от роботите.
- Това само клонингът на Хил може да го е направил. Къде си негоднико, ще те намеря, аз, ще те намеря! Ще съжаляваш жестоко за това, че си позволи да ме нападнеш. Чуваш ли мее?!!! Градът е мой, МОЙ! - Злодеят викаше с пълна сила и бе изпаднал в неистова ярост. Как ще се развият събитията...очаквайте следващия разказ за да разберете.









Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 40296
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1606
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031