Беше прекрасен пролетен ден. Слънцето грееше, птичките пееха, радостните викове на децата ехтяха из квартала. Дон Хелипе гледаше замислено през прозореца на своя нов апартамент в Тружба. Точно беше провел разговор със стария си приятел Добъро мен и загрижено си припомняше всяка дума. Човекът се бе превърнал в своята пълна противоположеност. Дон Хелипе искаше да го разсее малко, да го откъсне от този заседнал живот и да му припомни славните моменти от миналото, но изведнъж всички тези мисли бяха разсеяни от весел глъч зад него.

- Тата, татааа! – малкият Мармалади тупуркаше бързо към баща си.

- Къде си тата, хайде да излезем на разходка, искаш ли? – дон Хелипе вдигна Мармалади във въздуха и го гушна.

- Та! – малкият човек беше много въодушевен. Не е ясно дали разбираше и думичка от това, което казва баща му, но дори само вниманието му към него, предизвикваше щастие.

Минути по-късно дон Хелипе, доня Лими и малкият Мармалади се разхождаха в двора на близкото училище.

- Хайде, ела при тата – дон Хелипе клекна и се приготви да хване малкото дете, което радостно се затича към него. – Бравоо!

Докато семейството си играеше, изведнъж покрай тях мина странен човек с велосипед, който се хилеше и си дуднеше нещо. Подмина ги, спря се и се върна, вече говорейки на висок глас:

- Оф, тая врата на училището е затворена, ще трябва да мина по-дългия път… Награди ще ме убие ако закъснея за събитието в Ляо Лин.

Странният човек тръгна наобратно и едва не се блъсна в дон Хелипе, който го изгледа намръщено за това че застрашава детето му, но изведнъж изражението му стана учудено и недоумяващо.

- Това…не беше ли Гепи??? – дон Хелипе гледаше отдалечаващият се човек и не можеше да повярва на очите си. – Не, не сигурно си въобразявам. Минаха години от онази престрелка.

Дон Хелипе отхвърли тези мисли настрана и се съсредоточи отново върху забавленията със семейството му, но дори не предполагаше, че тази странна среща е едва първата изненада за деня.



По-късно същият ден, малкият Мармалади си играеше с дистанционното на телевизора и превключваше каналите без и той да знае защо. Изведнъж някакъв репортаж привлече вниманието на дон Хелипе, но каналът беше сменен толкова бързо, че той не успя да види за какво точно става въпрос.

- Чакай, Мармалади, дай дистанционното за малко. – той го взе от малките ръчички и мъникът се разплака. – Спокойно, след малко ще ти го върна.

Дон Хелипе превключваше каналите в опита си да намери този, който привлече вниманието му и когато го откри, остана втрещен. По телевизия Чалгария офф Еър излъчваха предаване на живо от Спортен център Ляо Лин, където даваха обръщение на не кой да е, а на Добъро мен и… Тъпослава Нихайлова – Награди.

- … обявявам кандидатурата си за президент и моят годеж с Тъпослава Нихайлова.

- Какво по дяволите??!!! – дон Хелипе се изпусна, а малкият Мармалади го гледаше учудено. – извинявай Мармалади, това е лош израз, не бива така.

След като репортажът завърши, дон Хелипе грабна телефона и набра номера на приятеля си.

- Какво става тук, сякаш съм в някой кошмар… - дон Хелипе си говореше сам на себе си и раздразнено захвърли телефона след като никой не му вдигна.

- Какво става? – доня Лими очевидно бе притеснена от странното поведение на дон Хелипе.

- И аз това се питам…Извинявай скъпа, трябва да отида спешно до Ляо Лин. Няма да се бавя, само да видя дали всичко е наред с Добъро мен.

Дон Хелипе излезе от апартамента като фурия и отпраши с колата си към Ляо Лин. Когато пристигна на мястото, репортерите точно се бяха разотивали и пред сградата на спортния център стояха само малка група хора, които ентусиазирано обсъждаха нещо. Дон Хелипе слезна от колата си и колкото повече се приближаваше към компанията, толкова повече не можеше да повярва на очите си. Това бяха Гепи, Награди, Слугония, Кашо, един друг, който сякаш му бе брат близнак и малкото Тоби.

- Това не може да е истина… - дон Хелипе се спря на има-няма 10 метра от компанията, когато от сградата излезе Добъро мен.

- Добре стана, а? Хехе след тази пресконференция, целият Ляо Лин ще гласува за мен. Следва Манежда. – Злодеят потриваше доволно ръце.

- Злодъро, толкова си красив! Всички ще гласуват за теб, аз съм сигурна! – Награди се метна на врата на Злодеят и го разцелува.

- Леко, леко дълги краченца. За това ще има време после. Сега имаме повод за празнуване! Качвайте се в лимузината, отиваме на купон!

Компанията започнаха един по един да се качват в паркираната пред сградата лимузина докато си пееха стари чалгарски песни. Последен остана Злодеят, който обаче погледна настрани и видя как някакъв тип ги наблюдава.

- Къв си ти бе? Какво ме гледаш, я си гледай пътя да не ти се случи случка! – Злодеят не успя да познае дон Хелипе, заради новият му имидж с дълга брада, черни очила, рокерско яке и страшно къса коса. За него, този натрапник беше просто поредният ляо лински батка, който се прави на отворен. – Чу ли ме бе, я се разкарай от тука, преди да съм ти видял сметката!

- Няма грижи – каза дон Хелипе, обърна се и тръгна към колата си, но чу друг познат глас зад себе си.

- Злодъро, всичко е уредено. Нашият гост в мазето ще разбере какво е да загубиш всичко! – Мени беше като обсебена. – А сега на купоон!

Злодеят и Мени се качиха в лимузината и заминаха да купонясват, а дон Хелипе седна замислен в колата си.

- Гост в мазето, а…Ще видим тази работа. – той грабна телефона и набра някакъв номер.

- Ало, сър. Забавихте се, мислех че ще ме потърсите веднага след онзи пошъл репортаж.

- Винаги с готов отговор, а Малфред? Явно знаеш за какво те търся, ще ми трябва достъп до имението.

- Разбира се сър. То винаги си е било ваше, нищо че го предписахте на мен. След като видях репортажа си позволих да направя някои справки с хил компютърът. Ще сте много заинтригуван от това, което намерих.

- Тръгвам към теб, след толкова години една мистерия ще ми дойде добре.

- Ще подготвя чая. – Малфред затвори и се забърза да посрещне своят бивш работодател както подобава. Като стар аристократичен англичанин, Малфред винаги държеше на подобаващия етикет и възпитание. Също така обичаше балансът в природата, а днешните събития много го огорчиха, защото в тях той видя ръката на свой стар съперник, който не предполагаше, че някога отново ще види, а именно магьосникът Турлин и неговите тъмни магии за клониране.

Малко по-късно, дон Хелипе стоеше на прага на старото си имение и спомените го връхлитаха.

- Интересни времена бяха, нали господарю Хил? – Малфред стоеше на вратата с поднос в ръце.

- Така е стари приятелю, но имам чувството, че днешните събития ще се окажат не по-малко интересни. – дон Хелипе сложи ръка на рамото на възрастния иконом и двамата влязоха в имението.

- Знам, че бързате сър, затова нека отидем направо в пещерата и да Ви покажа какво съм намерил.

Двамата слязоха през тайния проход в пещерата, където едно време дон Хелипе осъществяваше своята анти-престъпна дейност под названието Спектър. По пътя към компютъра, те минаха покрай голяма капсула, в която се намираше бойният костюм. Дон Хелипе се спря за малко и го погледна.

- Иска ли Ви се да го облечете отново сър?

- Надявах се повече да не ми се налага, Малфред. – дон Хелипе гледаше замислено. – Нека видим какво си открил.

Малфред седна пред хил компютъра и започна да вади снимки и досиета, толкова бързо, че дон Хелипе не можеше да проследи всичко, което се случваше на екрана.

- Първоначално и аз бях изненадан, като Вас сър, но тогава забелязах нещо, което беше ключът към загадката. – на екрана излезе снимката на Кашо. – този индивид няма братя, а както и сам сте видял, бяха двама еднакви, като близнаци. Това ме заинтригува и направих проучване на местата, които е посетил този човек през последните години. Повечето са безинтересни и откровено нелепи, но едно от тях ми направи впечатление. На ето този адрес живее един мой стар…колега. – Малфред си пое дълбоко въдух и се замисли.

- Лоши спомени с този колега? – дон Хелипе забеляза промяната в стария иконом.

- Нещо такова сър. Трябва да ви призная нещо. Не бях напълно откровен с Вас относно миналото ми.

- Всички имаме постъпки, които искаме да забравим Малфред. Каквото и да е, не е нужно да ми го казваш.

- Не сър, Вие имате право да знаете. Аз трябваше отдавна да Ви кажа, но мислех, че ще ме сметнете за луд. Предвид всичко, което се случи обаче, смятам, че няма да се учудите чак толкова.

- Добре, Малфред, да го чуем.

- Преди мнооого години, в една далечна галактика..

- Ъкхъм, сериозно?

- Не, шегувам се, извинете ме. Преди много години, аз бях част от таен орден. Ние се научихме как да контролираме природата и нейните елементи. Всеки от нас, беше вещ във владеенето на определен елемент и можеше да прави неща, които днес хората наричат магия.

- Магьосници? Бил си магьосник Малфред? – дон Хелипе повдигна вежда по начин, на който дори Скалата би завидял.

- Не съм луд, господарю Хил. Нима преди години не се нагледахте на технологии, отвари и други странности? Именно онази прословута отвара, с която Ви инжектираха е магическа. Тогава имах своите съмнения, но вече съм убеден в това.

- Все още ми звучи странно, но имаш право. Бяха луди години и на какво ли не съм се нагледал. Моля, продължи.

- Един от другите членове на ордена – Турлин се казва – започна да се занимава с тъмни магии. Първоначално се опитваше да възкресява мъртвите, но след като го хванахме и отлъчихме, реши, че е по-лесно да създава клонинги. Това не беше в пълен разрез с моралния кодекс на ордена, но аз бях против. Въпреки моите протести, останалите решиха той да се завърне в ордена, но аз бях погнусен и напуснах. Той продължи своите гнусни експерименти и през годините създаде много клонинги, кой от кой по-сполучливи, но за мен това си остава гавра с природата.

- И мислиш, че този Турлин е замесен?

- Убеден съм, господарю Хил. Той стои зад тази нова „Компания“, всичките са клонинги!

- Добре, Малфред. Вярвам ти. Дай ми адреса, ще отида да поговоря с този магьосник.

- Не сър, аз ще дойда с Вас. Турлин е много опасен и ще Ви трябва магическа защита.

- Приготви се, тръгваме след 10 мин. Трябва да разберем и каква отвара е дал на Добъро мен, че да приема пак ролята на Злодеят и да се сгоди за Тъпослава. Интересно и защо ли не ме позна…

- И аз не бих Ви познал господарю. С тази брада приличате на младши магьосник. Може да ми станете чирак.

- А не, магиите оставям на теб приятелю, аз си имам технологиите.

Двамата с Малфред се качиха в колата на дон Хелипе и тръгнаха към старата къщурка на Турлин. Те щяха да получат отговори…по един или друг начин.

Междувременно Турлин водеше разгорещен разговор със своя брат Мурлин по КазанТел. Двамата се гледаха по магически начин от големите си казани, което беше равностойно ако не и по-стабилно от видео разговор по скайп.
- Братко Турлин, в какво си се замесил пак? Видях твоите произведения по тиливизията! - Мурлин не можа да сдържи неодобрението си от масовото клониране, което бе извършил брат му.
- Казва се тЕлЕвизия братко, говори правилно, столичанин си все пак, а иначе нищо лошо не съм направил. Дойде едно девойче с чувал пари и ми заръча да изготвя клонинги на нейните приятели. Толкова ли е лошо това, не забравяй, че и за теб направих клонинг преди време. Оново момче - Рашо.
- А, хич не го и споменавай този. Изобщо не е каквото очаквах, остави си ръцете като помагаш на брат си, а за другите...безупречен.
- С парите от девойчето си купих ново оборудване. Ела да ти направя нов клонинг на Кашо. Ще е достоен за моя брат. - хихихи Турлин беше замислил нещо.
- Не знам дали да ти вярвам братко, но наистина ми трябва помощник, а друг като онова момче няма да намеря. Добре, ще те посетя идните дни, само да ми мине лумбагото.
- Ще те очаквам с нетърпение братко хихихихи.
- Защо се смееш като ученичка братко, да не си обърнал резбата нещо?
- Ъкхъм, НЕ, КАК, АЗ такова....гледам тук един сериал. Хайде оправяй се и идвай, ще ти покажа новият си проект. Ще бъдеш важна част от него хихихи катализатор ако мога така да се изразя хихихих.
- Тез турски сериали са ти промили мозъка братко, а едно време какви сериали имаше...."Робинята Изаура", "Доктор Куин Лечителката", "Спасители на..." - Мурлин продължи да изброява имена на сериали от близкото и далечно минало.
- Братко, аз ще затварям, някой чука на вратата. - Турлин махна с ръка и образа на брат му изчезна от казана. - Кой ли пък ме навестява в този късен час, дано е някое заблудено девойче, че от много време съм на сухо аз.

Турлин се придвижи бавно до вратата и надникна през шпионката.
- Кой е? Не те виждам чадо мое, я се отдалечи малко да те огледам.
- Искаме да Ви зададем няколко въпроса господине, моля отворете .
- Кой е това, старият Турлин има чувството, че те познава?
- Аз съм стар познат, който идва на по чаша чай.
- Не обичам чай, той е за женчовци.
- Моля?!! Чаят е най-изисканото питие, което всеки уважаващ себе си гражданин трябва да пие. Вие господине очевидно не сте такъв и не виждам смисъл да спазваме маниери повече. Отваряй негоднико, иначе ще разбия вратата! - Малфред изгуби своето самообладание.
- Малфред? - дон Хелипе погледна загрижено стария иконом. Никога не го беше виждал такъв. Изглежда имаше доста насъбран гняв в себе си.
- Малфред ли? Познавах едно пишлеме Малфред, който като не стана неговото се разрева като женичка и напусна ордена.
- Това господине, преля чашата! - Малфред отстъпи назад, разкопча дългия си шлифер и извади магически жезъл, дълъг поне метър и половина. Да се чуди човек, къде го е държал до сега. Малфред направи няколко странни движения, протегна жезъла напред и каза някаква дума. В този момент вратата на къщичката бе разбита и Турлин отлетя няколко метра назад.
- Ох, главата ми! Не бях подготвен.
- Стой долу! Ще си кажеш всичко негоднико! Направил си клонинги на компанията, нали? 3 жени и едно неизвестно същество.
- Правил съм много клонинги през годините.
- Не се прави на умник! - Малфред насочи жезъла срещу лицето на Турлин.
- Какво искате от мен? Аз съм честен бизнесмен. Платиха ми за 5 клонинга и направих 5 клонинга. Щяла да се върне за 6ти ама ще видим кога.
- Честен бизнесмен, бабината ти трънкина! Ще те залича от лицето на земята! - Малфред беше извън контрол.
- Малфред, контролирай се! Човекът каза, че е направил 5 клонинга, а ние знаем за 4.
- Съжалявам господарю Хил, прав сте. Как така 5, какви клонинги си направил мошенико?
- 3 пиленца и 2 пръча направих. Ето, ще ви покажа снимките им. - Турлин се изправи и отвори някакъв шкаф, заключен с катинар. В него имаше перверзни, голи снимки на всички клонинги, които е правил някога.
- Ужас, извратеняк! - Малфред беше погнусен от видяното.
- О, нима госпожицата я е срам от голотата? - Турлин си умираше да дразни Малфред.
- Игнорирай го Малфред. Нека видим кои са тези клонинги.
Турлин свали 5 снимки от стената на шкафа и ги разхвърли по масата.
- Не може да бъде! - дон Хелипе не можеше да повярва на очите си. - Петият клонинг е на Добъро мен! Това обяснява много неща. Значи онзи гост, за който говореха, в мазето...Малфред, да тръгваме. Трябва да спасим Добъро мен!
- Но сър, не може да оставим безнаказан този лишей!
- Не му е сега времето Малфред, ще дойде и този момент. Хайде!

Малфред и дон Хелипе излязоха бързо от къщичката на Турлин, а той гледаше злокобно към тях и се усмихваше.
- Радвай се на победата си Малфред! Като завърша машината на времето, всички ще се прекланят пред Великият Магистър Турлин! ХУАХУАХАУАХАУАХА

Вече навън дон Хелипе се обърна към Малфред.
- Обещавам ти приятелю, ще дойде и неговото време, но сега трябва да се върнем в имението и да измислим как да спасим Добъро мен.
- Съжалявам, че избухнах така сър. Този човек изкарва най-лошото в мен. Няма да мигна докато не... - БУУУМ, мощен гръм се чу в далечината и черен дим се издигна във въздуха.
- Сега пък какво....Пушекът идва от....имението! Бързо Малфред!

Двамата се качиха в колата и с мръсна газ потеглиха към имението. Някой го беше нападнал, на кой и защо...скоро щяха да разберат.