- Морка ако нещо се обърка ти си виновен!
- Не ме ядосвай задник, ако косъм падне от главата ми Хил и Оня с косата ще те смажат.
Стига приказки, нямам търпение да видя братчето ми, наближаваме време е за шоу. Спешо върза ръцете на Мопето със свински опашки и се насочи към входа на сградата. На вратата патрулираха двама охранители с автомати.
- - Я шефа е хванал Кримков.
- Намерих убиеца на брат ми, не го пипайте той е мой.
- Ще кажа на Съученика, нали сте се разбрали..
- На никой няма да звъниш, ще довърша Морката..
Тук охранителите се спогледаха.
- Що му викаш Морката бе шефе?
- Еми незнам пичове, сигурно е от наркотиците.
- Аха ясно шефе, ние си махнахме главите с един холандец оня ден хихих
- Сега ме пуснете да вляза, водя го в моя кабинет.
- Влизай, влизай убий го тоя.
- Боклуци, преди работихте за мен гниди – Мопето взе да вика.
- Я млъкни бе бастун, ти си убиец.
Спешо държеше здраво „заложника“ и заедно влязоха в сградата пред погледа на глупавата охрана.
- Пичове на кой етаж ми беше кабинета, мале това бело сладко ме уби.
- Третия бе шефе, стая 305.
- Мерси брато, оригг – Спешо се оригна звучно и продължиха с Мопето нагоре.
- Абе шефа верно се държи странно брато – каза единия охранител
- На кой му пука, сега като убие този Кримков ще щракаме с пръсти, дай да запалим един коз.
- Ок хайде да се напушим хихихи.
През това време в кабинета на Деспота с него беше Съученика.
- Амфети, хероин, кока, МИКО. Нещо май липсва Съученик ? –Мешо четеше някакъв списък но изгледа строго Съученика.
- Това е бе брато. Манежда, Нобеля, Ретроградно предградие, Мръдница всичко това е наше и стоката върви. Само трябва да гръмнем оня Злодея, взимаме Ляолин и мангалската махала до него.
- Хм трябва да… какъв е този шум? Май идва от вън? – Мешо се изправи и погледна през прозореца
- Я някаква прожекция, чакай малко това е този с костюма който ме ступа. Спектър!
Върху съседната сграда се прожектираше видео на маскирания брониран мъж наричащ себе си Спектър.
- Чакам те на покрива на тази сграда Съученик, излез ако си мъж и се бий.
- Брато тоя ще го смажа – извика Мешо
- Не той иска битка с мен и ще я получи. Дай си бронята.
- Ебаваш ли се, как да ти дам бронята си?
- Хайде бе брато, Мешоо кой те направи това което си, кой ти докарва парички от наркотиците, кой разкри убиеца на брат ти?
- Прав си, дължа ти много..
- Именно аз те скрих като гръмна трафопоста докато оная кучка ти правеше свирка.
- Добре давам ти я, не ми напомняй миналото. Аз съм Деспота от Манежда! – Мешо свали бронята си и я даде на Съученика, който бързо набра няколко номера и нареди на хората си да се насочат към покрива на съседната сграда.
След като Съученика излезе от стаята, Мешо се канеше да извика подкрепление когато телефонът му звънна.
- Ало кой е бе?
- Ти кажи кой ебе.. твоята Курвесина май вече никой?!?
- Кой се обажда, ей боклук ще те смажа, кой си ти?
- Чичо Скрудж се обажда на патока Доналд който фъфли по телефона.
- Ти ли си Злодейче, ще те смажа – Мешо удари с юмрук по масата.
- Дойдохме си на думата. Стига игрички посерко, след малко на вратата ти ще се почука и ще влязат интересни гости. Обаждам се да ти кажа, че остават броени часове до твоят край Мешо. Тик-так, тик-так. Времето изтича възпълничко момче, чао чао – Злодеят затвори телефона.
- Какво става тук, Спектъри, Злодея ми се дърви, има нещо!
На вратата се почука три пъти и без да дочака отговор влез в стаята влезе Морги Кримков Мопето който държеше пистолет в ръката си.
- Какво тиии, кой те пусна тук.. убиеца на брат ми тук?!? – Мешо се изправи и ококори.
- Йо кво стаа – Мопето се хилеше, но продължаваше да държи пистолет
- Ти подиграваш ли ми се, ти уби брат ми нищожество!!! Кой те пусна тук?
- Ти ме пусна, влязох като твой заложник мех – Мопето смени изражението си и стана сериозен.
- Аз… какво става тук за Бога, сега ще извикам момчетата, или пък не…
- Братчето ми, същият Мешо си е, като бяхме на пет беше така объркан кой му е акал в гърнето, а това бях аз ориииг – Спешо влезе в стаята и се хилеше като дебил и сочеше с пръст брат си.
- Господи каква стока ми е дал Съученика?!? Виждам призрака на брат ми, а до него убиецът му – Мешо отърка очи и се залепи до стената с изцъклен и уплашен поглед.
- Значи тея бастуни долу не са излъгали, верно се друсаш брато, а какъв посерко беше. Помня как ака веднъж под една тераса до един вход. Бяхме на 13 и за първи път се напихме хехе – Спешо продължаваше да се хили и да се радва на срещата с брат си която предизвика редица спомени.
- Ти… ти си жив, братко ти си жив – Мешо го сочеше с пръст и не вярваше.
- Жив посерко
- Морка млъкни бре.
Мешо скочи и прегърна силно брат си.
- Но как Съученика каза…
- Къде е тоя, само да ми дойде с Морката ще го смажем.
- Yep, тук съм навит – Мопето отново се засмя.
- Не разбирам, значи Кримков не те е убил? – Мешо продължаваше да се кокори
- Всичко е една интрига на Съученика, Морката е гъз, но така и така сме изпаднали в откровения, обичам този гъз както и моя хехе
- Ей педал искаш ли да те ритна отзад а?
- Мопе е посерко, Мопе е посеркоо.. – тук двамата братя взеха да скандират в един глас и да се плезят като хлапета от трета група на ДГ „Прасчо“
- Каква радост, но какво да правя. Съученика ме е лъгал през цялото време. Ще го науча!! – Мешо изрева и набра един номер.
- Какво правиш братко? – Спешо се ококори
- Ще видиш. Ало хванете Съученика и го доведете тук. Това е заповед, какво той ти е прекия шеф, абе нещастник.. затвори? Съученика ще страда, негодник, лъжец, предател … - Мешо удряше с юмрук по масата.
- Хайде да го ступаме – Спешо извади сгъваемата си палка.
- Добра идея – възкликна Мопето.
- След мен, отиваме на покрива. Предателя ще дава обяснения – Мешо взе един автомат, а той самият бе червен като домат.
Съученика вече беше на покрива и изведнъж отнесе удар в лицето и падна на земята. Хората му също се появиха и стреляха по Спектър но без резултат. Куршумите не можеха да пробият бронята и един по един бяха изхвърлени от покрива.
- Я падащи хора? Валят хора от небето? – Спешо беше изненадан.
- Бързо да се качваме, това е някакъв си Спектър, и него трябва да спрем. Трябва да си върна бронята.
- Не мисля да спираме никакъв Спектър. Аз съм тук да си върна Манежда, а ти трябва да умреш. – Мопето отново извади пистолета който му беше даден от Злодеят от Ляо Лин.
- Какво? Кримков не съм грешал за теб, ти си нещастник – Мешо извика.
- Морка няма да стреляш по брат ми, тъкмо го открих след 10 години, ето ти – Спешо удари една глава на Мопето който изпусна пистолета. Той не остана длъжен и му отвърна. Двамата се сбиха, а Мешо продължи пътя си по стълбите нагоре към покрива.
- Ще те оставя жив Съученик, но това да вземеш бронята на Деспота е глупаво и за това ще я спра.
- Кой си ти ? Кой си ти Спектър? Какво си намислил, помощ…
Спектър постави някакво устройство върху бронята на Съученика и тя се разпадна от тялото му.
- Това е за сега пак ще се видим - рече Спектър удари един в лицето на Съученика и без проблем скочи от покрива на сградата и се преземи.. - Браво на Мушъс Мокс, това устройство е унищожител на брони, ще внимавам с него, а сега да намеря Мопето и Спешо. – Дон Хелипе беше сложил тайно от Мопето проследяващо устройство в якето му.
Мопето и Спешо не спираха да се бият на първия етаж на изоставената сграда.
- Морка ще те убия!
- Нещастник, Манежда е моя – Мопето беше изпаднал в Амок.
- Хей вие двамата! – чу се глас.
- Къв си ти бе брониран, сега ще видиш… оооххх – Спешо удари главата си в бронята на Спектър но от това нарани себе си.
- Вие не знаете да кротувате, за това лека нощ - От бронята на Спекър се показа малко оръдие от което обаче излезе преспиващ газ който първо преспа Спешо, после и Мопето. Хилмобилът на собствен вход пристигна пред изоставената сграда, а дон Хелипе премести двамата побойници в него.
- Ще ги прибера в имението. Всичко върви по план и се надявам Съученика и Мешо да се хванат за гушите… - Хил подкара Хилмобилът с пълна газ напред към имението.
Съученика се съвзе и се изправи и видя пред себе си Мешо.
- Брат тоя разби бронята, тоя Спек… - Съученика не довърши а получи здрав тупаник в лицето.
- Лъжец, гнидаа – Мешо крещеше.
- Ама не съм виновен аз бе човек, за една броня ли си. Ще си направиш… - последва още един удар и Съученика се озова пак на земята.
- Какво правиш бе Мешо, ето ти – Съученика отвърна с един удар който не успя да събори Деспота.
- Ти си ме лъгал, преди малко в моя кабинет влязоха Кримков и брат ми. Той е жив.
- Глупости, ти си дрогиран..
- Млък, ето ти – последваха серия от удари.
- Мешо нещастнико, от малък ви презирам всичките. Презирам брат ти, той стана по добър приятел на Мопето от мен, винаги бях на заден план нищожество такова, даже преди половин година като се видяхме не ме помнеше. Всичко това е заради брат ти, ненавиждам Вии – крещеше Съученика.
- Ти гей ли се бе, държал съм змия в пазвата си, ще те убия…
Неочаквано на покрива се качиха мъже с автомати.
- Какво става тук, шефове?
- Убийте Съученика огън!
- Не убийте дебелия, това не е Мешо, това е брат му
- Ей писна ми от вас ще гръмна Съученика, Деспота е пич – каза един и насочи автомата си, но този до него го гръмна в главата.
- Слава на Съученика.
После друг го застреля и настана разкол, бой и стрелба. Едните бяха с Мешо, другите с Съученика.
- Бързо който е с мен, да бягаме, отстъпление! – извика Съученика и видимо тези които го подкрепяха бяха повече
- Предател няма къде да се скриеш, мъртъв си! – Мешо беше изпълнен с ярост.
- Знаеш ли говедо, аз първи топнах чушката в твоята Курвесина преди теб – Съученика показа среден пръст и побягна надолу по стълбите.
- Кримков, Съученика, Злодея… трябва да ги победя, аз съм Деспота от Манежда ох изморих се, какво да правя… - Мешо беше задъхан и седна на земята объркан.
Дон Хелипе паркира пред имението, а до вратата беше излязъл стария иконом.
- Сър пак ли водите тук тези престъпници?
- Малфред за сега ще ги търпиш. Мопето ми е един от най добрите приятели, а този другия ще решим какво ще го правим с Злодъро мен.
- Не ми харесва това, че ще решавате съдбата на това момче с човек който убива млади момичета..
- Спешо ще остане жив. В това сме сигурни и двамата с Злодъро мен, а относно твоето съжаление към тези въпросни момичета ще ти кажа само, че бяха дяволи в женско тяло.
- Може би сте прав сър..
- Стига философстване, извикай двамата НЕО-вци които пазят задния двор. Мопето трябва да си почине, а Спешо да бъде охраняван от тях и много да внимават.
- Както кажете Сър, без друго твърдя , че тези НЕО-вци са безполезни, нека поработят.
- Казах без философстване!
- Добре Сър, както желаете.
След няколко часа Съученика събра в един склад неговите хора.
- Както вече знаете Мешо вече не е Деспота от Манежда. Настъпват промени.
- Какви шефе? – обади се един от харата на Съученика
- Аз съм новият Деспот, трябва да убием Мешо, аз го направих това което е , аз ще го сваля от власт. Бизнеса с наркотици е мой, ще го разширим и ще вземем най оборотните проститутки да работят за мен.
- Шефе бързо някакви джипове идват към нас. – извика един от тези които охраняваше отвън.
- Какви джипове, нима Мешо ме напада?
- Не е той, на тях пише Тежест. Бг
- Тежест.бг ли? Какво по дяволите… - чу се силен гръм и всички паднаха на земята.
Тенци и хората му обстрелваха с базука склада.
- Атакуваме момчета и помнете, че Съученика трябва да остане жив. Дал съм дума на Злодеят и на дон Хелипе.
- Да смачкаме всички останали, искам насилие уааа – Горилата Здравеняк крещеше и бързо скокна от единия джип като се насочи към двама от хората на Съученика и ги събори всеки с по един удар.
Съученика се съвзе и даде нареждане на хората си да стрелят. Двете страни започнаха да се обстрелват, но хората на Съученика падаха един по един. Съученика се обади по телефона за още подкрепление. Не можеше да разчита на тези които бяха с Мешо. Знаеше, че нямаше да си мръднат пръста за него, пък и най много да го довършат.
- Тенци нападат ни в гръб, какво да правим – извика един от хората на Тенци.
- Като за начало остави тоя сандвич който ядеш, като свършим ще плюскаме колкото искаме При Хахо, огън! – Тенци даваше нареждане.
- Да видим това бебче как стреля, ще ви изпържа пуситата женкии – Горилата Здравеняк се целеше с базуката и успешно унищожи два джипа които идваха да помагат на Съученика.
- Идват още, какво да правим ?– отново се обади този със сандвича.
- Стрелайте, стреляйте какво се чудиш.
- Ама ние знаем само да се бием ръкопашно бе Тенци!
- И това ще стане като му дойде времето, огън.
- Йее толкова съм тренирал за днес в фитнеса, искам още насилие, ще стрелям – Горилата Здравеняк беше изпаднал в крайно настроение и отново стреля с базуката и унищожи последните останали джипове, а тези които идваха пеша на помощ бяха застрелвани от Тенци и останалите.
- Викай още подкрепление бързоо – Съученика даваше нареждане на един от хората си.
- Няма повече шефе, другите не бачкат вече за нас, хората на Пацо Коката и Асенчо Въшката са с Мешо, останахме ние тук само.
Съученика се огледа и взе да брои хората си.
- 10 човека, мамка му 10 човека сме и… - отново се чу покотевица и двама от хората му бяха гръмнати. Хората на Тенци напираха да влязат в склада. Нямаше кой да ги спре.
- Шефе няма да умра така, аз съм престъпник но с достойнство, сбогом – верният останал до Съученика се самоуби пред него, а Съученика се хвана за главата.
Още няколко души паднаха в боя и накрая Съученика остана сам. Като ранено животно се нахвърли върху Горилата Здравеняк който тъкмо нахлуваше в склада, но нямаше смисъл с един удар Здравеняка го повали, Съученика отново се изправи, но този път срещна юмрука на Тенци.
- Достатъчно момчета. Слушай сега престъпник. Аз съм Тенци Културиста, шеф на Тежест.бг и шампион по кул..
Съученика се изправи и нанесе удар на Тенци, но отново бе ступан от Горилата и другите момчета.
- Още ли искаш? Май не си много умен. Слушай сега внимателно. Няма да продаваш наркотици на младите хора повече. Тук трябва да се спортува и да се взимат протеини и добавки, а не кокаини с надбавки!
- Това беше супер изказване брато! – извика Горилата Здравеняк.
- Какво искате оххх загубих всичките си хора нее…
- Изчезвай от тук, имаш 15 минути преднина да напуснеш Манежда, ако си тук след 15 минути ще те довършим, хайде чупка. – Тенци ритна в задните части Съученика, а той си плю на петите.
Тенци набра номера на Злодеят от Ляо Лин.
- Ало Злодей, Съученика е аут, да погрижих се да не се пречка, е ако не е много умен пак ще го ступаме, но май разбра какво го чака и сега прави спринт и се измъква от Манежда. Ок чао.
- Какво каза тоя брато?
- Че той и дон Хелипе продължават по план.
- Хайде да ходим при Хахо, гладен съм!
- Ти ако искаш взимай единия джип и отивай да ядеш, ще останем ако Съученика постъпи глупаво, но пак казвам няма да го убиваме.
- Днес е един велик ден за Тежест.бг скоро тук ще има наш магазин – извика Горилата Здравеняк и сред останалите настъпи бурна радост.
Деспота през това време беше в офиса си и събираше хората си.
- Къде са брат ми и Кримков?
- Претърсихме всичко, няма и следа от тях.
- Ако Кримков този път наистина го е убил ще го нарежаа – Мешо крещеше
- Шефе казвай какво правим.
- Момент телефона ми звъни пак, алоо.
- Посеркото от Манежда ли е уахахах.
- Пак ли ти, ей ще приключа с теб скоро. Един по един ще ви разстрелвам.
- То и курвата от покрива на мотел „Маргиналия“ в Мловдив така мислеше, но..
- Как смееш нищожество да ми се обаждаш, именно заради нея ще те унищожа.
- Твърде сме сантиментални, та обаждам ти се да ти напомня, че времето ти изтича.
- Какви ги дрънкаш Злодейче, аз съм Деспота от Манежда. Един по един ще ви накарам да страдате.
- Спри дрогата момче и се осъзнай, малко ти остава.
- Нещастнико само да ми паднеш, ела мии, ела ми в Манежда. Ще те смажаа – Мешо крещеше с пиянския си глас по телефона.
- Внимавай какво си пожелаваш, наслади се на славата си Деспоте. До скоро..
- Слушай какво ще ти.. какво.. как смеееш, този Ляолински задник ми затвори телефона, на мен, знае ли кой съм аз бе – Мешо крещеше на хората си.
- Шефе спри да пиеш и да друсаш – обади се един от тях.
- Ко каза? Ко негодник, кучее – Мешо взе един автомат и застреля наглият според него охранител.
- Мамка му Мешо, ние сме твои хора бе човек, защо уби Станчо Сопола, той само..
- И ти ли искаш да те гръмна бе лайнар, ще ме слушате. Ох излезте сега, по късно ще говорим, трябва да шмръкна малко бело. Всички ВЪН и махнете тоя от стаята ми че ще завони. – Мешо беше изпаднал в умопобърканост и грам не подозираше какво го чака. Това бяха последните му часове като Деспот на Манежда.
