- Изморен бил, за малко не ни издъни.
- Я не ми говори така бе – Спешо размаха юмрук, но изведнъж от съседната стая се показа Мени
- Манка, миличък ела за малко, Слугони нещо не е добре.
- Е дубрутро, трябва да е доволна. Хелипе сега ще убие Злодеят. .
Манката влезе в стаята на г-ца Отмъщение и се изненада от гледката. Кашо сваляше снимките на Награди и Гепи от стената.
- Това е невероятно, нима тая ги разлюби?
- Шалалалалааалашалалалалаа – Слугони си пееше някаква песничка
- Миличка какво става? Така е цял ден. Каза на Кашо да свали снимките, а аз да и събера нещата.
- Най сетне, най сетне всичко се нарежда, ще бъдем щастливи, тази история свършва – Манката взе да прегръща Мени, но тя беше нацупена.
- Манка нещата са зле, не е била такава.
- Точна такава си е, Слугония смятай Злодеят за..
- Не ме интересува вече това, шалалалааа, аз си тръгвам, поемам по нов път, шалалала
- Еми да всеки да поеме пътя си. Вземи Кашо със себе си, искам най накрая да сме насаме с Мени само ние двамата.
- Манкааа – Мени извика ядосано
- Аз отивам в клиника, вижтеее – Слугони подаде една брошурка
- Доктор Мангел Хленчев? Пластичния хирург? – Мени се ококори
- Да Милааа, шалалалаа ще имам своя стая там и ще сложа всичките снимки на Награди и Гепи, по бързо Кашии след час идва бусчето и ме взимат.
- Същата си е, даже от наркотиците на Трева е кротичка хехех
- Манка престани, Слугони има нужда от мен.
- Писна ми, не можем да сме насаме в тая дупка, оня яде чипс, играе игри и сигурно гледа порно в оная стаичка, тоя очилат идиот ми се пречка… Мени искам да сме само двамата, да заминем. Хил ще убие Злодеят, а тази да прави каквото си ще.
- Слугония ми е приятелка и ще бъда до нея
- Не Мила, Слугония скоро ще изчезне – обади се дрогираната.
- Плашиш ме Слугони, какво говориш – Мени взе да ридае
- Ще стана млада и модерна жена, аз съм Тъпослава Нихайлова!
- Олеле горкатааа – Мени се хвана за къдравата коса.
- Ето това прави МИКОТО – дизайнерската дрога, тая и преди си беше заухава, но сега съвсем изчатка. Отивам да се разходя малко – Манката затръшна вратата леко раздразнен.
Спешо реши да поцъка каналите на телевизора преди да започне да играе, като му въртеше мръсната мисъл да намери порно каналите. Цъкайки обаче попадна на нещо което го втрещи.
- WTF?!? Какво… какво е това това съм аз, кога е снимано мамка му – Спешо изпусна купата с чипса
Вървеше заплашително видео на човек с броня точно като него който заплашваше.
- Ще си платите, никой не напада хората ми, никой не напада мен. Ще видите. Ще се режат уши и пръсти на всеки който не работи за мен. Аз съм Деспота от Манежда….
- Я до него е Съученика, мамка му какво ставаа, не е възможно, не е възможноо. Това е Мешо, той е жив!!!!.... – Спешо се държеше за главата и беше уплашен както никога до сега….
Злодеят стоеше на стола си втрещен.
- Шефе какво правим сега?- Гришо бе объркан
- Никой не ме е мятал така, аз съм бивш републикански и балкански шампион по карате, имам червен и черен колан, ама такова нещо… - тежко въздъхна Рижо.
- Замълчете, трябва да помисля. Това не е Хелипе който познавам. Трябва да разбера какво става и за тази цел ще ми помогне неговия иконом Малфред.
- Да отиваме тогава, взимаме палките и…
- Никакви оръжия глупак, ти нормален ли си бе Гришо, става въпрос за дон Хелипе, не за Сульо от кварталната бакалия – Злодея удари с юмрук по масата и беше бесен.
- Извинявай шефе - Гришо гузно наведе глава.
- Приема се, сега излезте и патрулирайте на входа. Ще проведа разговор с Малфред.
Злодеят натисна някакви копчета и на малкото мониторче се появи образът на Малфред.
- О вие сте още жив? Защо ме търсите?
- Защо ли? Какво става с Хелипе?
- Не мисля да давам обяснение на Вас за господаря.
- Малфред имам нужда от твоята помощ, моля те! Аз никой никога не моля..
- Ще бъда прям с вас господине. Не харесвам методите Ви. Знам за вашата дейност, но въпреки това ще ви помогна. Господарят Хелипе се държи странно и иска да ви убие след срещата си с един стар приятел.
- Какъв приятел?
- Става въпрос за лице на име Манката.
- Този ли плужек, този ли брадат козел – Злодеят отново удари с юмрук по масата.
- Владейте се ако обичате, винаги съм смятал, че насилието не оправя нещата дори и да е върху вашето бюро.
- Искам да видя записите от камерите на срещата.
- Не мога да Ви ги дам без разрешението на господаря.
- Той не е на себе си Малфред, трябва да разбера какво става.
- Е добре изчакайте няколко минутки да се свържа със системата на градските камери и ще имате записа. Това е от мен, не ме намесвайте в вашите дела.Уважам избора на господаря, че ви е избрал за приятел, но методите ви са ужасни. Това бедно момиче репортерката…
- Малфред не приказвай, а ми дай проклетите записи по бързо
- Е добре, след няколко минути ги имате. – стария иконом прекъсна връзката.
След няколко минути Злодеят получи записите и дори бонус – кодът за достъп на всички камери.
- Чудесен си Малфред! – възкликна Злодеят и взе да гледа записите
- Не е за вярване, Манката и Спешо, какви са тези стрелички…- Злодеят не вярваше на очите си.
Изгледа цялата грозна сцена, влезе в системата на градските камери и проследи пътя на двамата негодници.
- Вианабад, блок 203. Ама разбира се, как не се сетих. Мени е живяла преди в този квартал. – Злодеят стана, облече се и сложи флакон от спрея за заспиване, взе своя пистолет и слезе по стълбите.
- Гришо и Рижо, викнете още момчета отиваме в Вианабад. Вземете и електрошоковите палки.
- Да шефе.
- Ще ме слушате какво ви кажа, няма да убиваме още никой, отиваме на лов за козли, порове и тъпи патки. – на лицето на Злодеят се изписа злокобна усмивчица.
Манката се върна в апартамента, а Мени го посрещна.
- Не се ли видяхте с Кашо, той отиде да пазарува а Слугони замина.
- Чудесно, че не съм се видял с идиота, а още по чудесно че е заминала.
- Манка притеснявам се, в тази клиника сама..
- Да прави каквото иска, хайде да изгоним тоя Спешо и да заживеем само ние двамата. Кашо ще го назначим за домашна помошница щом оная не го ще.
- Манка не се шегувай.
- Искам те миличка, от кога не сме били заедно имам такива планове за нас…- Манката прегръщаше Мени но го прекъсна звънеца на вратата.
- Кой е?
- Има писмо за вас!
- Кой си ти бе – Манката видя през шпионката момче с рижава коса.
- Отворете.
- Кой е Манка?
- Някакъв шегаджия май, махай се няма да ти отворя.
- Е добре тогава, щом няма да ми отворите аз ще си отваря. Иаааа- с един шут Рижо разби вратата и влезе.
- Какъв си ти бе, сега ще…
- Иаааа – шамар с крак и Манката падна в земята в несвяст.
- Какво става тука, ще ви смажа – Спешо се показа от стаята си с бухалка в ръка
Рижо извади електрошока и повали и в него. Спешо се гърчеше на пода, а Мени пищеше. С тежка стъпка Злодеят влезе в апартамента.
- Нее това е ужас, Манкааа, Манкааа
- Пфуу каква дупка, момчета тези двамата ги натоварете на джиповете.
Още двама от Игуана влязоха и изнесоха Манката.
- Негодник – Мени се опита да се нахвърли върху Злодеят, но Гришо и Рижо я хванаха здраво.
- Къде е Слугония?
- Няма я, няма да ти кажа.
- Сам ще разбера, лека нощ фъссс – Злодеят я напръска с флакончето и Мени припадна.
- Шефе какво да я правим тази? – попита Гришо
- Оставете я, няма да убивам повече жени. Връщаме се в центъра. Искам засилена охрана, цялата сграда да е обградена от хора с автомати.
- Да шефе.
След час Злодеят и хората му бяха вече в Бизнес Центъра като пренесоха Манката и Спешо в мазето.
Спешо завързаха на един стол, а Манката бе сложен на електрически. Злодеят се прибра от официалния вход и поздрави служителите на центъра които работеха в едно голямо помещение. Влезе в стаята си и извади дистанционно с което вдигна библиотеката зад гърба си и отвори таен вход за мазето.
- Нека служителите си мислят, че много работя. Като се замисля ме чака тежка работа. Трябва да върна своя приятел в реалността.
Слезе в мазето и завари Гришо да слага метални боксове на ръцете си.
- Какво си намислил момче? Какво ще правиш без мое знание?
- Шефе искам да спукам Деспота. Колко хубаво, че го хванахме.
- Това не е Деспота, а брат му и нека спи. По важен е този с козята брадичка.
Злодеят взе едно дистанционно и включи минималния волтаж на новия си ел. стол.
- Това е скъп подарък от дон Хелипе. От старото му имение е. Невероятен ел.стол с дистанционно.
- Това е жестоко – Рижо Каратеката бе възхитен.
Манката се затресе на стола колкото да се съвземе.
- Какво, къде съм? Какъв е този стол на който стоя? Мении?
- Имаш грешка, тук е Злодении уахаха – Злодеят се засмя и пусна средния волтаж за около 10 секунди.
- Но как, ти трябваше да си мъртав, нее – Манката се огледа, видя на съседния стол завързания Спешо.
- Този е виновен, убий него. Мен ме пусни. И аз съм приятел на Хил.
- Ха приятел, ти си част от онази проклета компания нищожество.
- Пусни ме да се разберем като мъже, ще те смажа
- Я пак? – Злодеят пусна максималния волтаж и Манката се разстресе.
- Изрооод
- Още си жив благодарение на Хелипе. В смисъл от теб зависи дали ще останеш жив. Започвай да разказваш от игла до конец.
- Нищо няма да кажа, къде е моята Мени.
- Мени спи в дупката в Вианабад, къде е Слугония Танкова. Говори от начало до край.
- Е добре, щом ще ме оставиш жив. Всичко започна след като Слугония оцеля от онзи взрив…. – Манката започна да разказва цялата история, плановете на г-ца Отмъщение и т.н.
- Госпожица какво? Хаха та тя е разпадащ се фейс както казваше Мопето.
- Виж сега, аз заради Мени го направих..
- Не се оправдавай, кажи как да разваля тази отвара. И какъв е този Мурлин, казвай му адреса.
- Не го помня, аз…
Изведнъж Спешо успя да се освободи и скочи срещу Злодеят. Гришо се изпречи на пътя му, но Спешо му удари глава и го събори. Рижо се намеси и преметна Спешо като перце.
- Завържете го този, после ще се разправям с него и брат му?
- Брат ми? И ти знаеш за него, какво става?
- Какво става ли? Брат ти те смята за мъртав, създава ми проблеми, иска да убие Мопето и да завземе пазара с наркотиците.
- Но как така, аз го мислех за мъртав.
- Вързахте ли го здраво, а тъй после ще ми разкажеш. Сега Манка как да разваля ефекта от тази….
Телефона на Злодеят звънна.
- Какво има, какво? Кой ни напада? Човек с броня, неее
- Злодейче каква награда, от първия ред ще гледам твоя край. След като Хил те убие, аз ще убия него и с Мени ще си живеем живота.
- Козел ти прецака всичко. - Спешо извика
- Млъкни бе.
- Ей копеленца млък! Мамка му как да го спра. – Злодеят се чудеше какво да прави.
- Отиваме горе да помагаме на момчетата .
- Вървете в безизходица сме.
Гришо и Рижо тръгнаха да се качват по стълбите, но след малко се страполиха и двамата.
- Злодъромен къде си негоднико? Никога повече няма да причиняваш болка на невинни хора – Ядосания глас на дон Хелипе кънтеше докато слизаше по стълбите.
- От кога мечтая за това, Ляолински задник свършен си – Спешо крещеше.
- Хехехехе – Манката също се хилеше дебилно.
Хелипе слезе и свали бронята на лицето си.
- Искам да те гледам в очите докато те убивам.
- Брат, помисли добре. Аз съм..
- Най големия проблем тук. Сбогом Злодъро мен – Дон Хелипе вдигна ръката си, а от бронята излезе малко оръдие.
- Няма как да го спреш, ще гледам краят ти – Манката се хилеше.
- Хаха трябваше да убиеш Манката за да гледам само аз – Спешо се намеси.
- Как не се сетих по рано, ами да трябва да убия козела за да върна Хил!!! – Злодеят възкликна изненадано.
- Млъкни нещастник, не го слушай, не го слушай – Манката пребледня.
Злодеят извади пистолета си.
- Детска играчка Злодъро мен, не можещ да ме спреш.
- Теб не, но него да, ей Козел това е за теб – Злодеят изстреля един куршум между очите на Манката.
Дон Хелипе продължаваше да гледа лошо, но изведнъж изражението му се промени и той бе изненадан.
- Брат какво правя тук и защо съм насочил оръжие срещу теб?
- Ти се върна дон Хелипе. Ура! – Злодеят извика от радост.
- Манката е мъртав? И Спешо е тук.. а смомних си, срещата, стреляха по мен с някакви стрелички…
- Сега ще ти обясна. Всичко е дело на Слугония, тя се е нарекла госпожица Отмъщение…
- Хахахаха звучи невероятно брат.
- И не само това. Разбрах че…. – тук Злодеят разказа цялата история и похвали стария Малфред за съдействето.
- За къде сме без стария бъбривко.
- Ало пуснете меее, пуснете мее – Спешо викаше.
- Злодъро мен, позволи ми да довърша втория предател.
- Не сега брат, ще ни е нужен за Деспота, имам чудесна идея.
- Нямам нищо общо с Мешо, той трябваше да е мъртав. Ще направя каквото кажете, не ме убивайте.
- За начало ни разкажи за близнака си, че нищо не разбирам? – Злодеят насочи пистолета си срещу уплашения Спешо.
- Всичко стана преди около 10 години. От нас двама ни Мешо винаги беше най подиграван от другите деца. Аз имах лидерската роля и бях най точен с въздушната пушка. Мешо винаги беше гъзорък и лузър. Веднъж се хванахме на бас с едни момчета от квартала, че не мога да оцеля един трансформатор на един трафопост от няколко метра…. – тук Спешо зарева.
- Какви са тези драми, много добре знаем, че стреляш с твоята въздушна пушка – Злодеят беше изнервен
- Не беше въздушна, беше тази на баща ни, стрелях и бум трафопоста гръмна, а аз не съм знаел че вътре е бил Мешо с първото си момиче…
- Оная нощ убих последното му такова – констатира Злодеят, а дон Хелипе го изгледа изненадано.
- Исках да ти се обадя точно преди да ме нападнеш, в Мловдив се случиха доста неща. Като за начало убих Мазен Мони и жена му, изпречиха ми се на пътя, после брат… - Злодеят разказа цялата история и стигна до Курвесина.
- Първо Слугония, после Курвесина, аман от курви брат.
- Последната е аут, но първата..
- Ще я намерим и нея.
- 10 години мисля брат ми за мъртав!
- А той мисли теб за мъртъв и гонеше Мопето понеже уж те е убил, брат ти се прави на шеф и се дърви – Злодеят бе видимо ядосан.
- Чак днес разбрах, видях и Съученика до него…
- Дясната му ръка, онзи ден едва отърва кожата, казах му да предаде послание на Деспота. Трябва да намеря Мопето. Той пък си мисли, че Деспота си ти Спешо и го преследваш.
- Подозирам голяма ингрига от този Съученик, но ще разберем. За сега оставаш тук вързан Спешо понеже ти нямам доверие. Храна и вода ще получаваш редовно.
- Махнете този труп ей там и ми дайте Текана.
- Че и нагъл?!? Добре, че козела е правил магийките, иначе ако беше ти.. – Злодеят размаха пръст след което даде нареждания на Рижо и Гришо да изнесат Манката.
- Мислех го за приятел, кълнеше се в мен и, че нямало значение че не съм част от лудата компания, веднъж не ме потърси. – Хелипе погледна с погнуса останките на Манката, а Злодеят държеше телефона му.
- Да го върна ли на Мени или да горим някое сметище? – му смигна Злодеят.
- Ти си решаваш брат, дай да пийнем горе едно Уменско, днес беше странен и невероятен ден. След това ще се обадя на Малфред да вземе Хилмобилът и да ме прибере, заслужава награда да го покара след като ти е съдействал.
- Важното е, че отново се завърна и си ти, предстоят тежки дни за Деспота – Злодеят потупа приятелски по бронята своят добър приятел.
- Мени, Мени защо спиш тук – Кашо буташе Мени, а тя изведнъж скокна
- Къде е Манката, къде е?!?
- Тук няма никой, празно е. Само аз и ти нагоре, надолу„
Изведнъж телефонът и звънна.
- Той е, тихо. Ало Манка къде си, избяга ли от Злодеят?
- Мени Манката е при Награди, Гепи, Малкото Тоби. Не го чакай, замина на дълъг път.
- Неееее ИИИИИИИ – Мени изпусна телефона и припадна. Кашо стоеше и гледаше като идиот както винаги....
