-Малфред...колко е часът? – дон Хелипе едвам гледаше.
-13:30 сър. Никога не сте спал до толкова късно. Явно приключенията от предната нощ са Ви изтощили.
-Каква нощ само беше! Това е началото Малфред. Скоро всички престъпници ще треперят, като чуят името Спектър. – дон Хелипе скокна от леглото и започна сутрешната си тренировка.
-Докато си почивахте, Ви търси един човек. Каза, че Ви е стар приятел.
-Ха, кой пък е това? Истинските ми приятели не са спирали контакт с мен. – дон Хелипе удряше все по-силно боксовата круша.
-Представи се, като Манката. Странно име, бих казал. – Малфред беше със своето каменно изражение и не можеше да се разбере дали се шегува или не.
Дон Хелипе спря безмилостният бой върху крушата и се обърна към Малфред.
-Манката? Този пък как се е сетил за мен изведнъж? – дон Хелипе беше видимо раздразнен.
-Наистина ли Ви е стар приятел?
-За такъв го мислех, но изведнъж прекъсна връзка и като го търсих не отговаряше. Сякаш някой му беше забранил да общува с мен.
-Явно забраната вече не важи. – Малфред се усмихна под оформения си мустак.
-Хмм. – дон Хелипе се замисли и продължи тренировката си. – ще му се обадя да го видя какво иска. Нещо друго интересно?
-Да, по новините даваха, че снощи е имало някакво мистериозно клане в Мловдив. Около полунощ се е чула престрелка. В два хотела са намерени много кървави следи, но нито един труп. Смята се, че Деспотът е замесен, но няма доказателства, че е бил там. – Малфред разказваше с въодушевление.
-Скоро ще се отървен от Деспота и неговата банда боклуци. Тези кървища по улиците трябва да спрат. – дон Хелипе се заканваше, докато вдигаше на лежанката.
-До колкото знам и Вие сте действали по този начин до скоро сър. – обвинителният тон на Малфред се усещаше съвсем ясно.
-Така е, правил съм много грешки, но вече не. Ще направя този град безопасен ако ще и това да е последното нещо, което ще направя!
-Адмирирам желанието Ви сър, но методите Ви не са много законни.
-Законът не спира престъпниците Малфред, аз го правя!
-Ами приятелят Ви, Злодеят от Ляо Лин? Той също се занимава с незаконни дейности.
-Злодъро мен е разбран човек. Когато не останат престъпници в този град, вярвам, че ще вземе правилното решение и ще тръгне по друг път.
-Ами ако не го направи?
-Достатъчно Малфред! Това е разговор за друг ден. Бъдещето ще покаже. Сега моля, приготви ми закуска с овесени ядки и ме остави да си довърша тренировката.
-Както желаете сър. – Малфред се оттегли и остави дон Хелипе да тренира и разсъждава върху въпросът за Злодъро мен.
„Няма да се стигне до там! Познаваме се одавна. Ще го убедя, че това е правилния път.“ – мислеше си дон Хелипе. – „Никога няма да бъдем врагове.“
Дон Хелипе дори не предполагаше колко скоро щеше да стане именно това, защото пъкленият план на Манката беше в своята финална фаза.
Около час по-късно Манката нервно крачеше из апартамента на госпожица Отмъщение.
-Защо не се обажда....??!!!
-Е па звънни му ти бе, дебил. Аз така правех с Морката. Кат не дига, звъня докат чуе. – Спешо се обади от дивана, докато се тъпчеше с чипс.
-Нали му звънях бе, дигна некв дядка. Бил му иконом. Как се уредил брей!
-Че и аз си имам иконом бе. Оня мухъл с очилата. Ей дебил, донеси ми още чипс!
-Няма повече чипс. Погледнах и горе и долу и отстрани. – Кашо се вайкаше.
-Кат няма ходи да купиш бе, кво се вайкаш като ученичка!
-Мълчете и двамата! Звъни телефонът, Хил е! – Манката изпадна в еуфория. – Ало, Хил. Как си приятелю? Нещо изгубихме връзка. Много сме несериозни. Хахах
-Ами брат, аз те търсих някоко пъти да се видим, ти или беше зает или не отговаряше изобщо.
-Даа, много неща ми се събраха напоследък. Съжалявам, ще се реванширам! Как си ти, какво става с теб?
-Пфф какво ли не се случи през изминалата година Манка. Нещата обаче изглежда най-после започват да се подреждат.
-Аха аха, ясно. Абее, искаш ли да се видим? Как си днес?
-Имам да свърша нещо, но ще е по-късно днес. Сега имам няколко часа.
-Чудесно! Хайде след час ако искаш.
-Добре, къде?
-Имам една идея, ще ти изпратя адреса по майбър.
-Хах, добре. Хайде тогава, до после Манка.
-До после Хил.
Манката затвори телефона и на лицето му се появи дяволита усмивка.
-Кво стана? Ще го бием ли тоя? – Спешо се провикна с пълна уста.
-Никой няма да бием. Той ще се бие вместо нас. Хе хе хехехехе. – Манката започна да се смее злокобно, но при неговия външен вид изглеждаше по-скоро дебилно.
Час по-късно в забутана уличка Манката и Спешо се приготвяха за покушението.
-Гледай да уцелиш, тея стрелички са скъпи!
-Спокойноо, аз мога да уцеля муха през 2 блока с въздушна пушка, пък камо ли тоя тип с това бебче. – Спешо се хвалеше и галеше пушката.
-Оная Трева каза, че една стреличка преспива слон. Имаш 4 опита да го уцелиш, та внимавай!
-Стига си се вайкал да не уцеля тебе в гъза.
-Абе я да мълчиш, че като ти врътна един.
-Ти на мене ли се отваряш бе, космат гъз за лице?!
-Шшшт имаш късмет, Хил дойде.
-Къде го, ей са ше го гръмна.
-Чакай да му привлека вниманието, че да не си тръгне.
Манката излзезе от прикрието си и се провикна:
-Хил, радвам се да те видя приятелю!
Дон Хелипе видя стария си „приятел“ и се запъти към него, чудейки се защо вика насред улицата.
-Заякнал си още повече като гледам. Лесно ще се справиш със Злодеят.
В този момент дон Хелипе се спря.
-От къде знаеш за Злодъро мен?
-Оо знам много неща Хил. Знам какво направи миналото лято. На мен не ми пука за Тъпослава и Гепи. Дори за Слугония ама какво да се прави, Мени сега работи за нея и трябва да се подчинявам.
-Слугония е жива? Не знам какво става Манка, но не прави нещо, за което после ще съжаляваш.
-Няма да съжалявам за нищо Хил, само ще се наслаждавам на шоуто. Спешо сега!
В този момент Спешо се показа иззад прикритието и изстреля една стреличка във врата на дон Хелипе. Той я отскубна, захвърли я и тръгна бавно към Манката.
-Какво?? Пак Спешо!
Спешо стреля отново, като този път уцели дон Хелипе в гърдите. Той се спря за секунда, махна стреличката и продължи да върви към Манката.
-Какво по дяволите? Пак, стреляй пак!
Третата стреличка уцели дон Хелипе отново в гърдите, като този път той се залюля и падна на коляно, но отново я махна и се опитваше да стане. Очевидно вече изпитваше трудности.
-Какво си ти по дяволите??!!! Дай ми пушката!
Манката грабна пушката от ръцете на Спешо и се приближи до дон Хелипе.
-Какво си ти? Една стреличка приспива слон! – Манката не можеше да повярва.
-Най-големият ти кошмар. – каза дон Хелипе, но все още стоеше на коляно и не можеше да помръдне.
В този момент Манката го удари с дръжката на пушката и изстреля последната стреличка в гърдите му.
-Най-после заспа. Що за чудо е това?
-Стероиди брат, това ще да е. – Спешо стоеше до Манката и гледаше заспалия на земята дон Хелипе.
-Кви стероиди бе. Все тая, дай да приключваме.
Манката извади една спринцовка от чантичката си и я инжектира в ръката на дон Хелипе.
- Приятелство на пух и прах, вражда и гняв, ух и ах, нека водят битка за унищожение и да няма преклонение. Злодеят враг е твой, няма да имаш ти покой, докато не отстраниш неговите поражения, над ляо линските владения.
-Кви са тия шуротии бе? – Спешо се заливаше от смях.
-Млък, сега като плесна с ръце, бягай да се криеш. Не трябва да ни види.
-Ама той нали спи бе?
-Не го знам кога ще се събуди, виж че трябваха 4 стрелички за да го приспим.
Манката плесна с ръце и двамата се втурнаха да бягат. Две пресечки по-натам се спряха да починат.
-И са кво? – Спешо седна на земята, видимо изтощен от тичането.
-Сега се прибираме в апартамента и чакаме. Заклинанието ще си свърши работата.
Няколко минути по-късно дон Хелипе се събуди и започна леко да се изправя.
-Ах, главата ми. Къде изченаха предателите? – той се огледа, но не видя никого. – Малфред, имам нужда от превоз. Ела да ме вземеш.
-Нещо станало ли е сър?
-Много неща станаха, имаме работа за вършене.
Половин час по-късно Малфред помагаше на дон Хелипе да седне в колата.
-Добре са Ви подредили сър. За пореден път се учудвам какви са приятелите Ви.
-Тези не са ми приятели Малфред. Оказва се, че Слугония е жива и работят за нея.
-Слугония? Тя не е ли част от Компанията, с която Вие и приятелят Ви Злодеят сте се разправяли миналото лято?
-Не споменявай Злодеят!
-Сър?
-Той е напаст за този град и ще се отърва от него, също както и от Деспота.
-Но сър, нали сутринта казахте, че...
-Не Малфред, всички престъпници ще си получат заслуженото. Всички, без изключение и ще започна от него!
-Сър, сигурен ли сте, че не сте си ударил главата? Не говорите като себе си.
-Просто карай Малфред, днес е последният ден от господството на Злодеят над Ляо Лин.
Час по-късно дон Хелипе беше в своят боен костюм и се качваше в Хил мобилът.
-Сър, моля ви помислете пак. Държите се странно, той Ви е приятел.
-Той е престъпник, а мястото на престъпниците е в затвора.
Дон Хелипе се качи в колата и даде газ към Ляо Лин.
Междувременно в Бизнес център Ляо Лин, Злодеят си почиваше от изморителната нощ.
-Ох, най-после малко почивка. Вчера беше изтощителен ден. Днес ще го откарам лежерно. Малко питие, някой и друг мач. Рай! Гришо, Рижо добре се справихте вчера. Курвесина беше опасен противник, Мишо ще получи повишение за храбростта си, като излезе от болницата. Ох, да, забравих. Трябва да кажа на дон Хелипе за Курвесина. Няма да му стане приятно, но тя си го заслужаваше.
*Звук на аларма огласи цялата сграда*
-Какво става пък сега? Човек един ден не може да си почине.
-Нападат ни шефе! – Гришо гледаше камерите.
-Кой, кой смее да напада Злодеят от Ляо Лин?!- Злодеят се изправи и размаха ръка.
-Един човек е, ела да видиш.
-Един? Какво по дяволите? – Злодеят се приближи до монитора и не можеше да повярва на очите си. Човек с броня се движеше с невероятна скорост и захвърляше хората му, като парцалени кукли. – Какъв е тоя бе, няма ли кой да го убие?!
В този момент вратата на офиса се отвори от силен ритник. Бронираният непознат влезе в стаята с бавна крачка. Гришо и Рижо едновременно му се нахврълиха, но той ги сграбчи за гърлото и ги запрати в двата края на стаята, като те изпаднаха в несвяст.
-Къв си ти бе? – Злодеят извади пистолета със заглушител и стреля 3 пъти в бронирания, само за да разбере, че куршумите отскачат от него.
Непознатия натисна нешо на каската си и тя се плъзна назад, разкривайки познато лице.
-Това е краят Злодъро мен. – дон Хелипе говореше с каменно изражение.
-Брат? Какво става, защо нападаш моите хора? – Злодеят беше в шок и отстъпваше бавно към бюрото си.
-Ти, Деспота, Слугония всички вие сте като бурени в този град, бурени, които трябва да бъдат изкоренени.
-Слугония? Какви ги говориш брат, нещо не си на себе си?! – Злодеят застана до бюрото си и осъзна, че вече няма накъде да ходи.
-Да, Слугония е жива и също като теб играе мръсно и петни името на града. – Дон Хелипе стигна до Злодеят и го погледна в очите. – Това е краят! – той го хвана за врата и го вдигна във въздуха, спускайки си отново каската.
Злодеят не можеше да диша и видя само един изход от ситуацията.
-Съжалявам приятелю. – каза той и натисна копче на бюрото си.
В този момент от тавана се спуснаха 2 автоматични оръжия, които откриха огън по дон Хелипе. Той пусна Злодеят, който се отдалечи бързо и застана от другата страна на стаята.
Дон Хелипе одържаше на огъня, но енергията на костюма му бързо се изчерпваше. Виждаше целта си пред него, но нямаше как да я достигне. Злодеят го надхитри и той нямаше друг избор, освен да се оттегли. Обърна се и скочи през прозореца. Оръжията спряха да стрелят и Злодеят се приближи до прозореца да види какво е станало с неговият приятел, но не видя и следа от него.
-Какво по дяволите става? Дон Хелипе да се обърне срещу мен и Слугония е жива?! Нещо не е наред. Малфред може да знае повече.
Дали Злодеят ще разбере за планът на Манката, дали дон Хелипе ще се отърси от влиянието на отварата? Очаквайте продължение в следващия разказ от „Разкази за една компания“.
Римските пътища в България и съвремените...
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
