- Шефе тичат ли ми тези черни цаки а? Като бодигард от екшъните съм нали? - Гришо подскачаше по стълбите във възторг.
- Момче успокой топката, прави каквото искаш само стойте до вратата с Мишо, аз ще говоря с репортерите.
 С тарикатска стъпка напред излязоха Гришо и Мишо които огледаха обстановката и дадоха знак, че Злодеят може да излезе от сградата.
 Злодеят излезе облечен с костюм и видимо усмихнат и на бърза ръка тълпа репортери и репортерки го наобиколиха и насочиха микрофони към него.
- Един по един моля, не се вълнувайте. Нека да има чуваемост.
- Господине разкажете ни как решихте да построите детска площадка? - попита една репортерка на чиито микрофон пишеше телевизия Ти Ви Би.
- Вижте, направих го спонтанно, направих го за децата на Ляо Лин. Те са нашето бъдеще.
- Нима искате бъдеще като вашето? Говори се, че сте мафиот, как ще коментирате това - нисичка репортерка подскачаше. Злодеят я позна, това бе Торянка Тлагоева от МеНеТе.
- Госпожице Тлагоева, предлагам Ви да направим отделно интервю с Вас в моя кабинет - смигна и Злодеят и се усмихваше леко коварно.
- Не отговорихте на въпроса ми. Мафиот ли сте господин Бизнесмен от Ляо Лин, защо ви наричат Злодеят? 
 Останалите репортери взеха да охкат от изненада, Торянка задаваше хапливи въпроси.
-  В днешно време в нашето общество не остана неопетнена личност. Няма да коментирам мнението на хейтърите. Разширявам своя бизнес и в знак на добра воля построих детска площадка на мястото на предишния ми офис. 
 Последваха още въпроси за площадката, бизнеса на Злодеят, а Торянка беше намръщена. Ще се фокусираме върху нея и въпросите и които последваха като лавина.
 - Господин Злодей, Вие ли стоите зад убийството на Тъпослава Нихайлова?
 Колегите на Торянка отново бяха възмутени и изохкаха.
-  Тъпослава е била убита? Кога?!? От вас научавам,  горката - Злодеят се направи на тъжен.
- Тъпослава Нихайлова е убита преди половин година, а публична тайна е, че сте я мразили. Вие сте убиец. Вие сте убили Тъпослава и нейния брат.
 Настана бутане между репортерите, искаха да изтласкат Торянка.
- Моля Ви, моля Ви живеем в свободно общество и всеки има право да задава въпроси. Госпожице Тлагоева, явно в Журналистическия не са Ви научили на важно правило в журналистиката. Не ми задавате въпроси, а изказвате мнение. Мнение заради което мога да ви осъдя. Въпреки това, пак Ви каня най любезно в моя кабинет. Ще отговоря на всичките Ви въпроси.  Преди половин година както знаете бях в чужбина. Моята охрана е била нападната и много хора са сметнали, че са бил убит което не отговаря на истината. Аз съм почтен бизнесмен и вярвам, че Вие госпожице Тлагоева сте заблудена. Други въпроси.
- Къде е Морги Кримков, бившата ви охрана? - друг репортер се обади от тълпата.
- Нямам представа, той не работи вече за мен. Други въпроси?
- Как ще коментирате заплахите на тайнствения Деспот от Манежда отправени във видеозапис тази сутрин в който той Ви заплашва и твърди, че ако не му предадете Морги Кримков с Вас е свършено.
 - "Какво става по дяволите" - помисли си Злодеят, но запази хладнокръвие.
- Зевзеци всякакви, не коментирам анонимни заплахи. Мисля, че отговорих на въпросите Ви, приятен ден - Злодеят се обърна и се прибра в Бизнес център Ляо Лин, а тълпата от репортери се втурна след него.
- До тук, не може ва влизате, лек дееен - Мишо затвори вратата пред носа им.
- Много са нахални брат, хайде да ги набием - Гришо беше отново развълнуван.
- Ааа без такива, слушаме каквото каже шефа. Ако ще ги бием той да каже.

Торянка беше изнервена, отпрати оператора и шофьора от МеНеТе. Излъга, че ще се разходи из Ляо Линския Базар. Всъщност беше намислила нещо глупаво. Влезе смело в центъра и си каза:
- Сега ще отмъстя за това което ми причини негоднико, вярвам че ти си убил Награди. Ще отмъстя.
 Хитро се промъкна по етажите. Гришо и Мишо бяха се качили да пушат и хапнат в ресторанчето на последния етаж където имаше и тераса. Злодеят ги бе освободил и водеше разговор с дон Хелипе.
 - ... значи така брат, това не бил Спешо, а негов брат а? Ок действай, намери Мопето! О даа, идеята с бронята е добра. Ще се чуем брат, чао
 Злодеят затвори телефона, сипа си питие и изгледа заплашителния клип на Мешо. Въпросният стоеше на едно бюро и направи на нищо с ръката си кенче Мока Мола.
 - "Злодейчее, това ще направя с теб и приятелчето ти ако не ми предадеш Кримков. Ще те унищожа. Имаше късмет, но следваща ни среща ще е твоят край. Предай ми Кримков и ще те оставя жив. Иначе.. иначее ще разбереш защо ме наричат Деспота от Манежда, уахахахаха.
 Злодеят затвори лаптопа и удари с юмрук по масата:
- Палячо, този е по малоумен от Спешо. Яяяя малко Тоби, нима прие поканата ми?
 Торянка стоеше до вратата и гледаше лошо и намръщено.
 - Мръсник, убиец, подлец - съскаше тя.
- Влизай, влизай. Няма оператори и камери с теб? С диктофонче ли ще ме записваш, дай да ти сипя едно - Злодеят бе ухилен и стана да сипе една чашка на Торянка от любимито си уиски "Черното овенче Рогатко"
- Ти си убиец, няма да забравя какво ми причини. Ти си убил Тъпослава, тиии - дресгавото гласче на Торянка кънтеше.
 - Все така напориста. А да виждам, че имаш обем. Обичайното ли да те потстрижем? - Злодеят продължаваше да се усмихва до уши. Торянка го забавляваше.
- С теб е свършено. Няма да причиняваш болка на никой. Чу ли? - Торянка взе да престъпва бавно, но трепереше като лист.
 Злодеят седна на удобния си стол и се забавляваше.
- Определено си по забавна и по сладка от този Деспот дето ми се дърви. 
- Ще го изпреваря, ще си платиш за всички разплакани момичета - дресгавото тънко гласче придизвикваше смях.
- Мау, мяу, мау котенце, хахахаха - Злодеят взе да и се подиграва.
- Негодник, умриии - Торянка извади от чантичката си револверче и се прицели в Злодеят от Ляо Лин.
- Леле мале, леле малее котето не било коте, а тигрица. Леко малката, не на мен тия - след шегата, Злодеят стана сериозен и извади своя пистолет с заглушител.
 Торянка стреля първа, но нейното револверче не продупчи бронижилетката на Злодеят.
- Ха-ха някаква пикла ще ме стреля. Писна ми от теб, до тук с изгричките - Злодеят изстреля няколко безшумни изстрела и Торянка се озова безжизнена на пода.
- Тъпослава та Тъпослава, на ти Тъпослава. Много поздрави и предай. - Злодеят прибра пистолета си и отпи няколко глътки от питието си.
 Гришо и Мишо се върнаха и извикаха от ужас.
- Шефе какво става? 
- Тази какво лежи тука?
- Тихо глупаци. Слушайте ме внимателно.....
 Гришо и Мишо мигаха на парцали. Злодеят им нареди по най бързия начин да се отърват от трупа и на никого нито дума.
 - Тъжен ден за МеНеТе. От глупавата си постъпка Торянка остави тази медия без напорист репортер. Жалко... - Злодеят отпи поредна глътка, а Гришо и Мишо се суетяха пред черния чувал в който щяха да сложат Торянка.

Манката и Кашо бяха пред една сграда където според Мени трябваше да живее магьосника Мурлин.
- Ей идиот, правя го заради Мени, при първо възможност ще ти ударя един хубав бой.
- Бой? Какъв бой? А да загрях - бой от английски на български е момче, казваш, че съм хубаво момче
- Ти май си педал? 
- Имах колело с педали преди години.
- Идиот! Пълен идиот. Хайде да приключваме, че ми писна.

Намериха апартамента на Мурлин. Вратата беше дървена, а под нея излизаха пушеци.
Манката почука три пъти, намеше звънец.
 Отвори брадат старец с шапка който гледаше изненадано.
- Кои сте вие деца мои?
- Ти ли си магьосника Мурлин? Казаха,ми че си най добрият.
- Славата ми се носи от девет царства, в десето, от 20 езера в 22 и от три океана в един. Аз съм Мурлин. Зяповядайте деца мои.
 Кашо и Манката престъпиха в задимената стая, а Кашо взе да кашля.
- Стига си кашлял идиот.
- Твоят приятел, е многоо болен синко.
- А болен, болна му е кратуната ако ме питаш, и не ми е приятел.
- Аз чертая план за...
- Млъкни бе идиот - извика Манката
- Чертаеш планове, симпатично момче. Бих те взел за мой ученик.
- Стига глупости. Виж Мурлин дошли сме да дадеш една от твоите отвари.
- Коя от всичките, имам много и кой ви каза деца мои за мен.
- Моята приятелка. Преди време идвала при теб с една друга нейна приятелка и си и бил дал отвара с която да не я мислят за грозна.
- Оо да сетих се, сетих се. Мога ли да забравя бъбривката. Наду ми главата преди доста време. Тя ли е твоята приятелка.
- Не как си го помисли. Моята приятелка се казва Мени, тази за която говориш беше приятелка на ей този дебил до мен. Е публично де, абе какво да ти казвам.
- Жалко. Младите днес се разделят твърде бързо. Както каза веднъж един клиент, чук и бек. За нищо го нямат любовта, по мое време ехее. Въпреки всичко поздравете бъбривката.
- Награди я убиха, аз чертая план за...
- Млъкни ме идиот, идиот - Манката стана и взе да подскача.
 Мурлин стана и се приближи то маса пълна с колбички. Взе една и я подаде на Кашо.
- Пийни мойто момче, ще се почустваш по добре.
- Кашо е идиот, дано ми даваш малко мозък - Манката беше нервен до краен предел.
Кашо изпи колбичката и припадна.
- Ти го уби, магьоснико какво направи?!?
- Почакай синко, ефекта ще се прояви.. сега - Мурлин плесна с ръце, и Кашо се изправи. Свали очилата си и се огледа.
- Идиот жив ли си бе, че тази Слугони ще ме изяде ако вземеш, че се гътнеш.
- Ей козел  ако още веднъж ме наречеш идиот, ще ти избия всичките зъби - Кашо показа среден пръст и тегли звучна псувня.
- Какво каза? Я повтори. Ей сега ще ....
 Манката не се доизказа, а получи юмрук в лицето който го събори от стола. Беше неочаквано, човекът с ръцете щеки искаше да се бие.
- Спокойно момче, спокойно това е от моята отвара. Явно съм му дал грешната отвара.
- Оправи го веднага, иначе ще го пречукам.
- Ще пречукам твоята на задна. Имам план и ще я опъна - Кашо взе да показва цинични жестове имитиращи полов акт.
- Аз втори Спешо не искам, казах ти оправи идиота Кашо магьоснико.
- Спри старото момче върни - Мурлин плесна с ръце и Кашо замръзна. Щракна с пръсти и Кашо се съвзе.
- Какво стана, моите планове нагоре наляво...
- Слава Богу, стария идот - Манката плесна един шамар зад врата на Кашо като събори очилата от лицето му, а той се наведе и си ги взе.
- Слушай сега Мурлин. Видях, че наистина твоите отвори действат щом превърна дебил като Кашо в бабаит. Искаме отвора с която да скараме двама неразделни съюзници и приятели. Искам да  се настроят един срещу друг и да се избият.
 Мурлин се замисли, почеса брадата си, после свали за кратко шапката си и почеса главата си.
 - Имам нещо, но поемате ли отговорноста за това което може да се случи.
- Да, да поемаме я.
 Мурлин ги накара да го последват и взязоха в друго помещение в което имаше огромен кръгъл казан.
 Мурлин взе да бърка нещо и да бае -  Приятелство на пух и прах, вражда и гняв, ух и ах, нека водят битка за унищожение и да няма преклонение.
 След половин час отварата бе готова, а Манката се раздели с цяло състояние пари които вместо да му бъдат платени като охрана на г-ца Слугони отидоха при брадатият магьосник. Как обаче тази отвара, ще достигне до Злодеят и дон Хелипе? Ще успее ли коварния план на г-ца Отмещение, ще има ли още битки с Мешо - Деспота от Манежда? Всичко това предстои да разберем.