В квартирата на госпожица Отмъщение беше настъпило оживление. Кашо твърдеше, че е измислил невероятен план за справяне със Злодеят от Ляо Лин и мистър Хил.
-Слушам слушааам - госпожицата гледаше ококорено и със зяпнала уста в очакване на планът на Кашо.
-Винаги, когато нападнем Злодеят, мистър Хил му се притича на помощ, а винаги, когато направим опит за покушение над мистър Хил, Злодеят го спасява!
-Така е Каши. - госпожицата кимаше в съгласие.
-Тогава планът е...да се отървем и от двамата! - Кашо беше въодушевен и размахваше пръст във въздуха.
Манката, който се беше върнал от разходката си връхлетя в стаята нервен.
-Идиот, това ли ти е планът? Да се отървем и от двамата...как не сме се сетили по-рано...направо да ги помолим да се отстранят взаимно а...ИДИОТ!
-Ти си гений Манка! - госпожицата подскачаше и пляскаше с ръчички, както едно време.
-Какво? Как така? - Манката беше объркан и не разбираше за какво го хвали надрусаната госпожица.
-Ще ги накараме да се избият взаимно! - ефектът на розовите хапченца изчезваше и госпожицата отново придоби сериозен вид.
-Как? - Манката все още гледаше с недоумение.
-Награди ми разказваше за един човек с шапка, който прави сиропчета.
Манката и Кашо се спогледаха объркани.
-Дааа това ще направим. Този човек знам, че прави всякакви сиропчета. Награди взимаше от него, за да не изглежда грозна пред мъжете.
В този момент в стаята влезе Мени.
-Не мила, не сиропчета, а отвари. - каза Мени.
-ДА, отвари! Така беше! - госпожицата кимаше замислено и гледаше снимката на Награди. - Наградиии, сега ако беше тук, щеше да ни помогнеш!!!!
-Аз помня къде е, веднъж ходих с нея. Манка, Кашо, ще ви дам адресът, а вие отидете да вземете подходяща отвара. Аз ще остана да се погрижа за Слугони.
-Каква отвара сега, вие съвсем се побъркахте?! - Манката недоволстваше.
-Млък, ето ви адреса! Трябва ни някаква отвара за контрол на съзнанието. - Мени подаде листче хартия на Манката - и внимавайте какво говорите пред човека!
-Кого трябва да търсим там?
-Собственикът се казва Мурлин, много приятен възрастен човек с голяма шапка и дълга брада. Внимавайте да не го обидите!
-Да да, хубаво. - Манката буташе Кашо през вратата и си мърмореше. - хайде бе идиот, стига си се мотал. Колкото по-бързо стигнем, толкова по-скоро ще приключим с тая глупост.


През това време, дон Хелипе вече беше оставил Злодеят и хората му в Ляо Лин и точно пристигаше в имението си, където го очакваше Малфред.
-Господарю Хил, казах Ви, че тези места са опасни! - загрижено натякваше Малфред.
-Няма проблем Малфред, справихме се със ситуацията.
-Дрехите Ви са разпокъсани, от устната Ви тече кръв, а от веждата Ви стърчи парче метал. Трудно бих оприличил това, като справяне със ситуацията.
-Живи сме, това е важното. Чакай, парче метал ли? - дон Хелипе се учуди и се приближи към едно огледало. - Това трябва да е част от металната ръка на Спешо. Ще я изследваме с Хил компютъра!
Дон Хелипе извади металната пластина от веждата си и се запъти към тайната стая.
-Сър, ще изцапате всичко с кръв. Спрете за малко да Ви почистя.
-Няма време Малфред, трябва да разберем от какво е направена тази ръка и да измислим нещо, което да и противодейства или поне да ме предпази от нея.
Малфред грабна една кърпа и се забърза след дон Хелипе, който развълнувано вървеше към тайната стая. Той натисна няколко клавиша на пияното и се отвори скрита врата със стълби, водещи надолу.
Тайната стая, всъщност представляваше естествена пещера, която се намираше под имението. Дон Хелипе беше добавил още една стена в другия и край, която от вън изглеждаше, като нормална скала, но всъщност беше врата, през която той можеше да излиза със своят Хилмобил, когато го паркираше там.
Дон Хелипе постави металната пластинка в един скенер и пусна сканиращият процес през Хил компютърът. Докато чакаше сканирането да завърши, той се преоблече и изми, защото Малфред продължаваше да му натяква, че ще изцапа всичко с кръв. Сега, когато Малфред беше вече спокоен, дох Хелипе седна на стола си и изчака търпеливо сканирането да завърши.
-Това е нано технология! - дон Хелипе беше във възторг. - от къде Спешо се е сдобил с това? Този метал е непробиваем, хмм чудя се... - той започна да прави нещо на Хил компютърът и изкара образи от видео камерите в бара.
-Нещо конкретно ли търсите милорд или искате да си припомните кой Ви подреди така? - Малфред беше заинтригуван.
-Трябва да открия Мопето, но преди товааа... - дон Хелипе беше концентриран в това, което правеше. - Аха, така си и мислех!
-Какво открихте сър?
-Виж сам Малфред. Аз лично стрелях право в Спешо. После Злодъро мен стреля в него, а той даже не помръдна. Ето я причината: термалното сканиране показва, че не само ръката му е облицована в този метал, а целият му торс също. Това е същинска броня.
В това време видеото показваше ударът, който дон Хелипе понесе от Спешо и как той изхвърча и се удари в стената.
-Боли ли, като Ви ударят с нея?
Дон Хелипе погледна сериозно към Малфред в знак да си замълчи и се обърна отново към компютъра.
-От къде Спешо се е сдобил с такава технология и как го нарекоха...Деспотът от Манежда? - дон Хелипе разсъждаваше на глас.
-Наскоро бях чул за този "Деспот". Характеризираха го като безскрупулен, непобедим и силен, колкото 10тина мъже.
-Това е от нано технологията, която използва. Тя го прави да изглежда непобедим.
-Казват, че е бивш военен, който наскоро се е върнал тук и иска да завземе града, като избие всички, които му стоят на пътя.
-Бивш военен? Пешо е бивш общ работник...
-Изглежда този общ работник Ви превъзхожда в ръкопашния бой сър.
-Нещо не е наред, той нито се бие, нито се държи, като Спешо. Освен това не ни позна. Какво е станало с него за толкова кратко време?
-Това ми напомня за филмът Терминатор 2, където течният терминатор се представяше за други хора. - Малфред си припомняше добрите стари екшъни с Арнолд.
-Малфред, ти си гений!
-Не искам да скромнича излишно сър, но с какво заслужих тази похвала?
-Спешо не се държи като себе си, не говори като себе си, не ни позна и има друго минало, от това, което знаем, защото това не е Спешо.
-Не разбирам милорд. - Малфред беше объркан.
-Момент. - дон Хелипе правеше нещо на компютъра. - ето, знаех си! Тези документи показват, че Спешо не е единствено дете. Има брат близнак, който се казва...Мешо.
-Родителите на тези деца, явно не са ги искали много. - шегуваше се Малфред.
-Хахаха нали? Но както и да е, това е причината. Човекът, с който се бихме в бара не е Спешо, а брат му! - дон Хелипе се облегна в стола си и гледаше екрана замислено.
-Как ще се справите с него господарю Хил? Следващият път може да не извадите такъв късмет и да ви убие с металната си ръка.
-Спокойно Малфред. Следващият път, ще бъда подготвен. - дон Хелипе гледаше металната пластинка. Взе един лист хартия и написа нещо, след което го подаде на Малфред. - Малфред, искам да направиш няколко поръчки. Свържи се с черния пазар в различни страни и поръчай по няколко бройки от тези неща.
-Торс броня от кевлар, бронирани олекотени ботуши, ръкавици, които провеждат електричество, каска, която да издържа на силен удар...за война ли се готвите господарю Хил?
-Тези неща са основата Малфред, върху тях ще изградим нещо друго. - дон Хелипе му смигна - Освен това се свържи с Мушъс Мокс и му кажи, че имам много интересна работа за него, нека ме очаква до час. Междувременно искам да проследиш сигнала от едно от моите проследяващи устройства. Закачих го за ревера на Мопето, докато го мъкнех към бара. Ако компютърът го засече, кажи ми веднага.
-Разбира се милорд, иначе съм сигурен, че господин Мокс ще бъде заинтригуван от идеята Ви, но сър, какво точно ще правите с всичко това? - Малфред беше все така озадачен.
-Ново поколение боен костюм Малфред. - каза дон Хелипе, качвайки се в колата си. - Ще видим колко непобедим е този "Деспот от Манежда". - закани се той и тръгна към лабораторията на Мушъс Мокс.
-Понякога имам чувството, че съм попаднал в епизод на Батман. - си каза възрастният иконом и се зае с възложените му задачи.

Междувременно в Ляо Лин, Злодеят хвалеше Гришо и Мишо за успешната операция.
-Добра работа! Доказахте се, като компетентни в работата си, а не като колегите ви педали от преди половин година. Ще продължа да се възползвам от услугите ви.
-Фирма Игуана на Вашите услуги - Гришо козируваше, а Мишо гледаше през прозореца.
-Какво гледаш там бе, ти не чу ли, че ви похвалих? - Злодеят беше раздразнен от незаинтересоваността на Мишо.
-Абе шефе, тука неква тумба се е събрала пред сградата с камери и микрофони.
-Ква тумба бе дебил, я да видя! - Злодеят стана от креслото си и погледна през прозореца. - аа вярно, какви са тея бе? Чааакай малко, онова русото девойче е Торянка. Хахаха някой иска нова прическааа.
-Да ги разкараме ли шефе?
-Не, нали съм известен бизнесмен. Ще сляза да говоря с тях. - каза Злодеят и поизтупа бялото си сако. - Хехе това ще бъде забавно. - промърмори си той и тръгна към събралите се репортери.