Последните шест месеца бяха тежки за дон Хелипе. Атаката на Мопето и Спешо беше неочаквана и успешна. Имението му бе в руини, приятелството му с Мопето бе под въпрос, а събитията оставиха траен отпечатък върху доня Принцесина и тя пожела да се откъсне от всичко и да прекара известно време сама, като замине в чужбина.

Дон Хелипе продаде земята, на която някога се намираше разкошното му имение и закупи огромна площ в близост до столицата. Там, поучил се от слабостите на предното, той построи ново, укрепено имение, което можеше да се сравнява по охрана само с Форт Нокс.

След като укрепи позициите си и се възстанови от загубите в бизнеса, той реши да даде шанс на своят стар приятел Мопето. Въпреки неочакваното му предателство, накрая той взе правилно решение и се разкая за постъпките си. Това беше достатъчно за дон Хелипе, за да му даде нов шанс. Той отиде да го посети в първа метрополитна болница, където беше настанен, след нанесеният му побой от Злодеят от Ляо Лин.

Дон Хелипе застана на рецепцията, усмихна се чаровно на младата рецепционистка (по този начин, администрацията винаги беше по-учтива и благоразположена към желанията му) и попита:
-Добър ден, можете ли да ме упътите към стаята на един приятел?
-Здравейте, часовете за свиждане приключиха за днес, ще трябва да дойдете утре.
-Разбирам, но не съм го виждал от месеци и не знам кога ще имам пак възможност да намина, не може ли да направите едно малко изключение. - усмихна се още по-широко Дон Хелипе.
-Ами, не трябва, но... - момичето гледаше в земята - добре, но на бързо и ако някой Ви спре, не казвайте за какво сте тук.
-Разбира се. - радостен отвърна дон Хелипе.
-Как е името му?
-Морги Кримков, познат също и като Мопето или Морката.
-Морти, Морж, Монро...аха Морги...Амии тук пише, че е напуснал болницата преди седмица.
-Напуснал? До колкото знам ,трябваше да стои тук още месец. Сигурна ли сте?
-Ами да, сам е пожелал да си тръгне. Съжалявам. - момичето гледаше с умиление.
-Добре, благодаря все пак за помощта. - дон Хелипе се усмихна.
-Няма проблем, искате ли да се опитам да намеря подробности за изписването му и да Ви осведомя? - момичето, очевидно искаше да продължи комуникацията  с дон Хелипе.
"Какво пък, защо не." - помисли си той и извади визитна картичка от портфейла си.
-Разбира се, може да ми се обадите на този номер, по всяко време. - той подаде картичката и и смигна.
-Ще го направя - усмихна се тя.
-До скоро - дон Хелипе се усмихна и си тръгна.

По пътя обратно, той разсъждаваше над това, защо Мопето би изчезнал по този начин. - Набери Мопето - каза той на компютърът в колата му. Сигнал свободно, четири, пет пъти и прекъсва. - Набери Мопето - каза той отново, вече леко раздразнен, като последва същият резултат.- Добрее, ще трябва да го намеря по друг начин. - мислеше си дон Хелипе и даде газ, за да се прибере по-бързо.

В именито, той беше направил скрита стая, която беше пълна с най-различни джаджи, каквито не могад да се срещнат другаде. Последна мода в техниката. Също така имаше огромен компютър, способен да декодира и най-сложният шифър. Чрез този компютър, дон Хелипе имаше достъп до мрежите на всяка една агенция, тайна или не. Целите световни ресурси бяха в ръцете му и той започна своето търсене.
-Искате ли чай милорд? - това беше новият иконом на дон Хелипе (възрастен англичанин, който от години живее в България).
-Не Малфред, благодаря. Опитвам се да открия един стар приятел.
-Ако използвате Хил компютърът за откриване на приятели, не искам да си представям какви са враговете Ви милорд.
-Хахах много ме радва чувството ти за хумор Малфред, нали знаеш?
-Знам милорд, винаги съм готов да приповдигна настроенито Ви, искате ли да чуете вица за...
-Момент! Хил компютърът откри нещо. - дон Хелипе беше развълнуван. - Мопето за последно е видян тук - той посочи една уличка на картата - сниман е от охранителна камера как пребива някакъв човек...това Мопето ли е? - Хелипе гледаше клипа от камерата и не вярваше на очите си. Мопето беше наедрял (почти колкото самия Хелипе) и биеше жестоко някакъв човек. - Трябва да го намеря Малфред, нещо не е наред!
-Аз ще чакам тук и ще Ви помогна с каквото мога, чрез Хил компютърът милорд.
-Благодаря Малфред. - дон Хелипе скочи в колата и отвори тайната врата, която разкри път, водещ директно към града.

Дон Хелипе стигна за отрицателно време до закътаната уличка. Откачи някакво устройство от коланът си и го сложи на дланта на ръката си. 
-Сега да видим какво е станало тук. Малфред, синхронириай Хил компютърът с скенерът ми.
-Да милорд.
Изведнъж пред дон Хелипе започнаха да се появяват хологафски изображения, сякаш гледаше 3Д филм. Скенерът му позволяваше да види минали събития на където го посочеше. 
-Още назад, назад, назад...СТОП! - дон Хелипе видя това, което търсеше. Мопето разби челюстта на някакъв тип с ритник, след което го блъсна в стената и тръгна на някъде. - Да видим къде е отишъл след това. - Хелипе тръгна по стъпките на Мопето, като следваше холограмата неотлъчно. Той се озова на една сравнително оживена уличка и реши да гледа от по-далече, за да не го видят хората. Холограмата на Мопето влезе в някакъв бар от отсрещната страна на улицата. - Добре, там е отишъл, ще поразпитам за него. - Хелипе изключи скенерът и се запъти към заведението.
-Внимавайте милорд, по такива места ходят само отрепки. Нищо лично към приятелят Ви.
-Спокойно Малфред.

Хелипе влезе в така-нареченият бар и се огледа. Беше пълно с утайката на обществото. Той се запъти към бараманът и му подаде снимка.
-Виждал ли си този тип?
-Гррр не. - барманът беше очевидно раздразнен от въпросът.
-Сигурен ли си? - Хелипе извади 50лв и ги сложи лежерно на плота.
Барманът се ухили и поклати глава в една посока. Хелипе погледна на там и видя самотна фигура да седи на маса в ъгъла на заведението. Той разпозна старият си приятел, приближи се и седна срещу него, без да казва нищо. Мопето беше забил поглед в масата и само изръмжа:
-Разкарай се, тази маса е заета!
Дон Хелипе не помръдна.
-ТИ ГЛУХ ЛИ СИ БЕ!- Мопето вдигна глава и щеше да замери дон Хелипе с празната бутилка, която държеше, но се спря изумен. - ХИЛ?!!
-Здрасти Мопе.
-Какво правиш тук? Как ме намери? Защо...
-Щях да питам как си, но не изглеждаш много добре.
-Супер съм си. - Мопето се намуси и остави бутилката на масата.
-Какво става? Изчезна от болницата, не вдигаш телефона, биеш хора по улиците и въобще кога наедря толкова?
-Много неща станаха последните месеци Хил. Не ми се говори сега.
-Нямаш избор, няма да мръдна докато не ми кажеш какво става.
-Ти не разбираш, не мога да се заседявам много на едно място, ще ме намерят.
-Кой, някой те преследва?
-Да, трябва да тръг...О, не късно е...
-За какво е късно?
-Виж там, намериха ме!
Хелипе погледна през прозореца и видя 3 черни джипа, които спряха пред бара и от тях слязоха хора с автомати. Единият от тях бе не кой да е, а предателят Спешо.
-Мамка му, сега какво ще правим?!!- Мопето започна да се вайка.
-Бързо, зад бара. Аз ще повикам подкрепление. - Хелипе завлече Мопето зад бара, хвърли още 100лв на барманът да си мълчи и набра познат номер.
-Алоо, браат. Одавна не сме се чували! - гласът на Злодеят бе очевидно развълнуван.
-Злодъро мен, няма време. Намерих Мопето и ни трябва подкрепление. Спешо е тук!
-Спешо! Този предател ще усети моят гняв! Къде сте брат, идвам веднага?!
-Изпращам ти адреса, побързай!
-Идвам! - Злодеят прекъсна разговора и се обърна към стоящите пред него служители на фирма Игуана. - Да ви видим за какво ставате, имам работа за вас. Тръгвайте с мен и се обадете на останали си колеги!

Злодеят взе любимият си автомат, нахлузи бронежилетката и каза: "Време е за разплата!". Очаквайте продължение в следващият разказ.