Разказите на grobarq :: Разкази за едно компания

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.06.2017 05:05 - Разкази за едно компания - Финалът на първи сезон

Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство

Прочетен: 282 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.06.2017 09:11

- Морка дай заповед за нападение. Изравни имението на Хил с земята.
- Мех колебая се орииггг - Мопето се оригна.
Спешо не остана длъжен и на свой ред се оригна. Двамата седяха един срещу друг в кабинета на Мопето в Мопеексперт в една голяма сграда която Мопето взе под наем в Манежда. Мина цяла една седмица от заканата за нападение по плазмата в имението на Дон Хелипе, но Мопето не предприемаше нищо.
- Морка ти си бъзе. Женкаа
- Ще те ударя, прекаляваш задник!
- Докажи, че не си гъз. Дай заповед за нападение. Онези в имението сигурно са се насрали. Днес разпространих до няколко медии новината, че Злодеят е жив и се е представял за французин. Хайде Морка да ги размажем.
- Не искам - Мопето се бе замислил.
- Как така не искаш, страхливец. Аз тогава ще дам сигнал за нападение.
- Нищо няма да правиш. Хил и Оня с косата са ми приятели също. Размислих и се отказвам. Не искам да съм шеф. Стига ми един компютър и много игри да стрелям. Убийствата на живо вече не!. - Мопето стана и отиде до една друга маса където взе да ровичка нещо по смартфона си с който трудно бораваше. Обичаше старите телефони.
- И какво правиш сега? Отказваш се. Морка ти си фашкия. Аз съм ти по голям приятел от тези двамата. Дай заповед и до довечера всичко тяхно ще е наше.
- Отказвам се, мех как да намеря този номер..
- Какво правиш бе?!?
- Ще се обадя да отменя всичко и да разпусна всички. Ще върна фирмата на Оня с косата. Аз съм неблагодарник- Мопето не беше на себе си и не беше себе си. Някакво разкаяние го обхвана и искаше да приключи с всичко и да моли за прошка Хил и Злодеят.
- Не ми оставаш друг избор Морка. Няма да провалиш плановете на мен и новата ми шефка. Сбогом гъз - Спешо като пълен подлец и мерзавец извади пистолет и стреля в гърба на Мопето. Той се просна по очи на пода. Спешо набра някакъв номер и проведе разговор с тайнствена дама която наричаше новата шефка.
- ... аз поемам нещата. Спокойно бе госпожа, да бе, да бе.. добре де госпожица, аха, ехе, мехе.. ясно чао... Спешо затвори телефона, а както виждате от този разговор нищо не разбрахме. Бързо избърса пистолета си и извика един от маскираните служители.
- Шефа е убит, кой е го е направил - извика маскираният.
- Дръж този пистолет, тук е този който търсиш - Спешо метна пистолета в ръцете на маскираният.
- Къде, къде е този мерзавец, кой уби шефа, кой уби Мопето - маскираният се вайкаше и стреля в тавана.
- Страхотно глупак, отпечатаци по пистолета от теб - Спешо каза това и взе пушка помпа.
- Не разбирам какво става г-н Спешо?!?
- Ще ти обясна. Чул съм изстрели от кабинета на моят добър приятел Морката, влязъл си и що да видя, той лежи гръмнат от теб с това оръжие в ръцете ти. Взимам нещата в свои ръце и убивам предателя... - Последваха няколко изстрела и Спешо застреля с пушката маскираният служител. След това натисна паник бутона и алармата на сградата. Всички служители се събраха, Спешо играеше на уплашен и ридаещ.
- Този предател уби Морката. Пратен е от Злодеят и от дон Хелипе. Те убиха моето другарче уааа - Спешо ридаеше.
- Да ги убием, да ги убием!!! - реваха ядосаните ганстери от Манежда жадни за отмъщение.
- Изберете си лидер, някой трябва да ви ръководи, ох бедният Моркааа - Спешо продължаваше да преиграва.
- Ти си нашият лидер. Да отмъстим за Мопето.
- Щом такава е вашата воля приемам да ви ръководя. Да се стягаме за бой. Нареждам атака срещу имението на дон Хелипе в полите на Тритоша.
- Слава на Мопето. Смърт на убийците му.
Ганстерите слязоха да се екипират за бой. Бяха като отвързани зли псета жадуващи мъст.
Спешо отново се обади на тайствената си шефка.
- Ало всичко е по план. Довечера те ще са лош спомен.
За кой ли работеше сега Спешо.

През това в имението дон Хелипе тренираше здраво. Всеки ден се стягаше за бой. Злодеят и бат Кукопойко също се нанесоха временно там в очакване на нападението което обеща Мопето. Хелипе се готвеше да смаже боксовата круша.

През това време Злодеят и бат Купойко се разхождаха в имението, а на около имаше засилена охрана. В съседна безлюдна къща се бяха нанесли рокерите от Мощните вълци. Всеки един от тях въоражен с пушки, пистолети, гранати и чакащи нападението.
- Мопето наистина се оказа гъз бат Купойко. Защо не напада?!? - чудеше се Злодеят.
- Може да измисля тактика за нападение. Защо ние не нападнахме първи Манежда?
- Обсъдихме този вариант с дон Хелипе и решихче, че е добре той да дойде тук. Има място за огромна битка, в Манежда щяха да загинат много невинни хора.
Както сладкодумно си говореха бат Купойко и Злодеят една ракета долетя от някъде и оцели имението като всички се узоваха на земята от взривната вълна, а двама НЕО-вци загинаха.
- Нападението започва, бързо да взимаме оръжията - извика Злодеят и влезе в имението което нямаше огромни щети но покрива бе леко засегнат.
Хелипе бързо спря тренировката си и се екипира. Натисна дистанционно и от се отвори тайник с много оръжия.
Доня Принцесина също слезе и взе любимият си снайпер, няколко гранати, нож и дори един лък който сложи на гърба си.
- Това пък за какво ти е? - изненада се дон Хелипе.
- Е защо пък не. Нека тези мерзавци да видят коя е Принцесина - принцесата Войн! - му свигна тя.
- Така, бронижилетки, пистолет, пушка, нещо да не забравям? - Злодеят се отглеждаше.
- Най-важното е да не забравиш себе си приятелю - възкликна дон Хелипе.
- Това на първо място, къде без мен уахахаха - засмя се Злодеят, а втора ракета удари имението и токът спря.
- Момчета имам фенерче, да излизаме ако не искате да ни погребе трета ракета - възкликна Купойко и светна с своето фенерче и всички излязоха тъкмо на време. Стрелбата бе започнала извън имението на няколко метра.
- Бравоо моите мощни вълци са пресрещнали нападателите - зарадва се Злодеят.
В далечината в небето се виждаше идващ хеликоптер.
- Този е мой. - извика Принцесина и зареди базуката си. Един изстрел и хеликоптера стана на пепел още в небето.
- Бравооо, бравоо това момиче е цяла армия - Злодеят беше възхитен.
- Така е Злодъро мен, но е рано да се радваме. Не се знае какво са ни подготвили - Хелипе беше с каменно изражение готов да срита нечий задник.
Автоматичната защита на имението се бе задействала и няколко ракети от двора се изстреляха, бластерите също почнаха да стрелят.
- Ей каквво става - изненада се Купойко.
- Автоматичното задействане значи, че са много близо до имението.
И наистина паравоенните на Мопето атакуваха някой с оръжия други без. Мощните вълци влязоха в ръкопашен бой с част от тях. Маскираният отряд на Спешо атакува имението. Неовците и отряда бяха в директна стрелба. Принцесина бързо се качи на покрива и зареди снайпера си.
- Рисковано е скъпа, част от покрива го няма, ако те удари ракета не ми се мисли...
- Няма да ме уплаши някаква детска ракетка, ще ти пазя гърба от тук. Време е да изпитат яроста на доня Принцесина - тя се прицели и с куршум свали двама които бяха един зад друг. Куршумът влезе през единият излезе от него и прониза вторият.
- Невероятен изстрел юхуууууууу - Злодеят беше в огромно настроение дали заради това, че компанията бе избита или просто от кефа на битката, той беше пълен с енергия.
Зададе се танк а върху него Спешо с огромна картечница. За няколко минути мощните вълци бяха избити, а танка приближаваше имението.
- Автоматична ракета за танк хайде - извика Злодеят който стана сериозен като видя какво направи глупакът Спешо с Мощните вълци.
- Злодъро мен, свършиха. Явно е имало танкове за примамка. Хитър ход.
- Залегнете, бързо зад имението - извика бат Купойко и нашите герои залягайки се скриха зад имението, доня Принцесина също слезе от покрива, а картечницата на Спешо засвири. Маскираният отряд на Мопето също влезе в имението и започна неравна битка с НЕО-вците които обаче падаха един по един.
Танкът също започна да стреля право в имението.
- Брат имението ти, неовците! По дяволите!!! - Злодеят се държеше за главата.
- Спокойто Злодъро мен, само спокойно! Нали сме живи, това е важното, няма да се предадем.
- Имаме хеликоптер, да излитаме - предложи бат Купойко.
- Идеята не е добра, всички в хеликоптера и да излетим е като мишка при питон. С танка ще ни свали. Този танк щях да го поръчвам преди да станат събитията, явно Мопето е видял каталогът ми и го е купил.
- Наистина е много добър. И аз искам - бат Купойко беше повече възхитен от машината която можеше да сложи всеки момент край на живота на него и на приятелите му.
Последният изстрел от танка беше толкова мощен, че имението бе разрушено, а нашите герои метнати на няколко метра от взривната вълна.
- Наобиколете ги момчета, хм голямо имение. Къде ли да ги заровя, имам избор - Спешо се хилеше върху танка и взе мегафон.
Хелипе, Принцесина, Купойко и Злодеят се изправиха бавно, но бяха наобиколени от маскирани с автомати.
- Това беше момчета, край с нас - възкликна бат Купойко.
- Да не прибързваме - каза Дон Хелипе.

Спешо заговори на мегафона.
- Ще бъда кратък. Дон Хелипе, Купойко, Злодей и ти маце..
- Не ми викай маце маймуно - Принцесина се ядоса и посегна към своя лък на гърба но Хелипе я спря.
- Хладнокръвие мила. Първо аз ще извия врата на този мерзавец.
- Както и да е. Та вие сте осъдени на смърт..
- И от кого бе?!? От организацията на защитените горили, ще те пречукам негодник - Злодеят се заканваше.
- Тази сутрин моят непрежалим приятел Мопето бе застрелят от ваш човек пратен при нас в кабинета си.
- Лъжеш. Сигурно ти си убил Мопето - извика Злодеят.
- Много приказваш "началник". Та всеки един от вас ще бъде убит с куршум в тила. Ти си първи щом толкова говориш. На колене с ръце на врата.
- И какво Спешо? Великият охранител с палка ще стои там на танка и ще гледа като пъзльо как ни гърмят един по един. Слез и се бий.
- Момчета чухте ли го този, май не разбира, че загуби войната. Мехехехехемехехе
- Мехехехехехехехе - взеха да се смеят и другите маскирани.
Изведнъж победоносният и дебилен смях беше заглушен от приближаващ военен хеликоптер.
- Не е от нашите свалете го, обърнете танка и огън, огън, бързоо - викаше Спешо.
- Няма да го направим, този е точно от нашите - каза един от маскираните, а Спешо прибледня.
Хеликоптерът кацна в поляната и от него излезе не кой да е а самият Мопето.
- Не е възможно, не е е възможноооо- крещеше Спешо така силно, че не му трябваше мегафон.
Двигателят спря, а Мопето погледна към Злодеят, Купойко, Хелипе и Принцесина, после и към Спешо.
- Свалете оръжията от тях - каза на тези които бяха наобиколили нашите герои.
- Моркаа ние победихме, какво правиш?!? Радвам се че си жив, помислих че онзи предател те е убил.
- Всичи да се връщат обратно освен Спешо. Колкото събере хеликоптера на него. Бързо - Мопето заповяда, а останалите взеха да изпълняват тази заповед.
- Какво прави?!? - Принцесина бе изненадана.
- До колкото виждам Мопето ни спасява живота! - възкликна Злодеят.
- Поредното странно негово поведение - възкликна Хелипе.
Всички маскирани си тръгнаха. Спешо стоеше слисан върху танка и най накрая се съвзе и слезе от него.
- Хайде Морка да ги застреляме един по един, това щях да правя преди ти...;
- Млъкни гъз! Ти стреля по мен. За щастие си бях сложил бронижилетката на обратно. Спепи ти си предател.
- Сега ще ви науча и двамата, писна ми - Принцесина се приготви да стреля със своя лък, но Спешо стреля по нея.
- Сега ще те убия - Хелипе се ядоса както никога и се нахвърли върху Спешо.
Мопето грабна от пода някакъв пистолет, но Злодеят му го изби от ръцете.
- Ще крадеш фирмата ми а негодник?
- Прости ми , милост, извинявай, връщам ти...
Злодеят не искаше да слуша, нанесе серия от удари на Мопето.
- Сега ще умреш предател. Бой до смърт.
- Не искам, не, не...
Злодеят налагаше Мопето, но той не се противеше, а беше като дете бито то баща си.
Принцесина се изправи и отиде на окроти дон Хелипе който направи лицето на Спешо на пихтия.
- Жива съм Хил, спокойно, нали имам бронижилетка.
Дон Хелипе спря да бие Спешо, но беше още ядосан.
- Помислих, че този ти направи нещо... както и да е. Заслужава си боят и заради предателството.
- Остави го.
Спешо се изправи но залиташе, хукна да бяга от имението.
- Този е мой - Купойко взе един пистолет и го подгони.
- Не си струва Купойко - Хелипе взе да се успокоява, но бързо се втурна да спре Злодеят.
- Ще те убия предател, ще те убияяя.
- Злодъро мен стига, няма смисъл..
Злодеят остави Мопето който беше смазан от бой.
- Какво направих, убих Мопето, нее, събуди се, събуди се - Злодеят взе да бие шамари на Мопето който обаче не реагираше.
- По дяволите къде е Спешо, къде е мерзавеца, той трябва да умре, тоййй
- Всичко свърши Злодъро мен, ще си намери майстора. Спуках го от бой но го оставих жив, да помни цял живот този бой и никога да не забравя гневът ми.
Мопето се съвзе но не можеше да стане.
- Мех май си заслужих боя.
- И още как, това да ти е за урок - Злодеят му подаде ръка и го изправи.
- Простете ми, аз съм виновен. Ако не искате да ме виждате, никога повече няма да ме видите, ще изчезна.
- На първо време ти трябва болнично лечение Мопе. По късно ще видим, от теб зависи - възкликна Хелипе и се насочи към руините на своето съборено имение.
- Прощавам ти Мопе, но на Спешо никога - възкликна Злодеят който се запъти след замисленият Хелипе.

- Хубавото ти имение брат! - Злодеят се хвана за главата.
- Ще го построим, по скоро мисля за бъдещето. Какви ли изненади и препятствия ни готви.
- Нямам представа, но ще победим.
- Хайде всички да излитаме.

Купойко, Принцесина, Мопето, Злодеят и Хелипе отлетяха с хеликоптера на дон Хелипе в неизвестна посока. Първо трябваше да оставят в някоя болница Мопето който да се възстанови от тежкият побой който получи от Злодеят.

Спешо си бе взел такси и слезе в столицата. Лицето му бе окървавено и тичаше към някаква сграда и почука на една врата. Едно момиче с къдрава коса му отвори.
- Хей кой си ти? Аз съм Мени, ама ти кървиш?!?
- Пуснете ме, идвам при госпожата.
- Чакай тук.
- Мени какво става, да се махаме от тук? Тук ли ще живеем вече?
- Да тук Манка. Аз ще се грижа за нея. Ти ще и бъдеш охрана.
- Не те разбирам. Слугиня на слугинята...
- Млък. Раната е дълбока. Тя не може да понесе смърта на Награди и Гепи. Стой тук и като ти кажа, кажи на този човек на влезе.
Манката влезе в една стая и каза на двамата души които чертаеха нещо на една маса.
- Глупаци вие си чертайте, аз отивам да пазя на вратата.
- Чертаем план!
- Глупаци! - Манката затвори вратата с трясък.
Двамата които чертаеха бяха Кашо и неговият дебел Колега.
Мени влезе в един кабинет където на тъмно в един стол стоеше жена на която на светло се виждаше обгоряла ръка.
- Миличка, един човек те търси.
- С голяма глава ли е?
- Да, да същият.
- Покани го да влезе. Трябва да ми носи добри новини.
Спешо беше поканен и влезе в кабинета на тайнствената госпожа. Бършеше кървавото си лице с салфетки.
- Провал госпожа, набиха ме...
- Живи ли са?!?
- Всичките до един, едвам оцелях, нека ви разкажа...
- Млъкни горило с голяма глава.
- Добре госпожица Слугони...
- Тя вече не съществува. Онова момиче умря с Награди и Гепи. Наричай ме госпожица Отмъщение!!!
- Както кажете, ще ви служа вярно.
- Ти се провали, но ще ти дам още един шанс. Хил и Злодеят от Ляо Лин ги чакат много изненади, твърде много.....- Госпожица Отмъщение говореше с променен глас. Тя беше оцеляла в онова кафене, но нямаше и помен от покорното слугинче. Сега жадуваше за мъст и кроеше зли планове. Най-интересното предстои!

КРАЙ НА ПЪРВИ СЕЗОН!

Нагоре