Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2017 09:31 - Разкази за една компания - Финалната битка - част II
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 405 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 По-късно същата вечер дон Хелипе, Злодеят и Мопето стояха пред имението и се приготвяха за финалната част от плана.

-Без убийства брат! Хората на Деспота трябва да видят поражението му и да преминат на страната на Мопето. – дон Хелипе разясняваше идеята си на Злодея.

-Добре брат ама как ще се справим с тях ако имат оръжия?

-Ето с тези играчки. – дон Хелипе се усмихна и показа 2 оръжия в багажника на колата си. – тези пушки изстрелват електрически стрелички, които неутрализират противника. Все едно си го ударил с шокова палка.

-Ехаа много яко брат! – Злодеят беше ахнал пред гледката.

-А за мен няма ли? – Мопето се беше намръщил.

-Не Мопе, ти няма да участваш в битката. Ще стоиш отзад и когато те викнем ще се появиш и ще поемеш котрол над хората.

-КК.

Тримата забелязаха как Малфред приближаваше с бърза крачка към тях.

-Господарю Хил имаме проблем!

-Какво е станало Малфред?

-Отидох да занеса храна на онзи грубиян, но него го нямаше. Охраната лежаха в безсъзнание на земята.

-Спешо е избягал. Трябва да го намерим! – Злодеят скокна и извади своя пистолет.

-Не брат, остави го. Не ни трябва вече, ако не ни се бърка повече, да си прави каквото ще. – дон Хелипе сложи ръка на рамото на своя приятел.

-Прав си брат, какво съм тръгнал и аз да се занимавам с тоя предател. Ама ако го видя ще го направя на решето, да знаеш!

-Хаха добре, добре. Хайде да тръгваме вече, имаме среща с Деспота.

-А аз какво да правя ако този престъпник се върне сър? – Малфред изглеждаше загрижен.

-Спокойно Малфред, няма да се върне. Според мен ще се опита да се събере с брат си. Ще видим какво ще стане.

-Добре сър, ще разчитам на Вашата преценка. Междувременно ще събудя охраната за всеки случай.

Дон Хелипе, Злодеят и Мопето се качиха в колата и тръгнаха към Манежда за една последна битка с Деспота.

Малко по-късно пред сградата на Деспота, дон Хелипе даваше последни наставления на Мопето.

-Сега ние ще влезем и ще неутрализираме хората му, а ти ни следвай на 100тина метра назад.

-Ммк.

-Злодъромен, ти си. – дон Хелипе смигна на Злодея.

Злодеят извади телефона си и набра номера на Деспота.

-Кой е?

-Познай от 3 пъти. – Злодеят искрено се забавляваше.

-Пак ли ти бе? Слушай Злодейче, ще те намеря и ще те изкормя!

-Няма какво да ме търсиш, идвам ти на гости.

-Какво?

-Слушай сега, с дон Хелипе сме пред входа ти и ей сега ще влезем. Разбрахме, че на покрива имаш някаква арена за бой, чакай ме там и ще се разберем по мъжки.

-Ти ме слушай Злодейчее. АКО успеете да се качите тук, ще ви пребия и двамата наведнъж. Ще покажа на всички какви смешници сте.

-КК до скоро. – Злодеят прекъсна връзката.

-Какво по дяв... пак ли? Убийте го, убийте ги и двамата! Всички да слизат долу! – Деспотът раздаваше заповеди на малцината хора, които му бяха останали.

-Готов ли си брат? – Злодеят попита дон Хелипе.

-Винаги! – дон Хелипе си активира каската на костюма и двамата едновременно отвориха вратата на сградата с ритник.

 

Междувременно във Вианабад, Кашо беше изпратен от Мени да напазарува в близкия супермаркет. Докато гледаше заблеяно по рафтовете, той се сблъска с някого и на двамата очилата им паднаха на земята. След като успяха да ги вдигнат и да си ги сложат, те не можеха да повярват на очите си.

-А, явно съм се блъснал в огледало. – Кашо си нагласяше очилата.

-Я говорещо огледало, сигурно е някакъв фокус. – Рашо бе изумен.

-Ама аз не съм облечен така, какво е това странно огледало? – Кашо оглеждаше другия човек, когото смяташе за свое отражение.

-Колко интересно, това огледало е някакво чудо на техниката!

Изминаха десетина минути в ахкане и недоумение, когато изведнъж покрай двамата мина малко дете с майка си.

-Гледай мамо, флизнаци.

-Не флизнаци, а близнаци маминото. Не е учтиво да сочиш хората.

Тогава Кашо и Рашо се спогледаха озадачено.

-Ти си истински!??!! – двамата извикаха в един тон.

Последваха 30 минути в разговори и разяснения кой – кой е и от къде се е появил.

-Ама аз го знам този Мурлин! Мени ме прати при него за отварата. Тя ще иска да знае за теб. Хайде да отидем в апартамента!

Кашо заведе Рашо в апартамента на Мени и и разказаха набързо историята.

-Така значи, този Турлин клонира хора. – Мени се замисли за момент. – Манка, аз ще продължа делото ти! Исках да отмъстя за теб, но сега виждам друг начин.

-На кого говори? – Рашо беше озадачен.

-На мъртвия си приятел Манката, беше интересен човек. Винаги гледаше нещата и от горе и от долу..

-И от ляво и от дясно. – Рашо довърши изречението.

-Няма да убивам Злодеят, ще му причиня нещо много по-лошо. Рашо и Кашо, отиваме в Ляо Лин! – Мени взе палтото си и се запъти към вратата.

 

В Манежда, Злодеят и дон Хелипе изглеждаха като герои от филма „Непобедимите“. Вървяха, стреляха, а хората на Деспота падаха по земята парализирани. Куршумите хвърчаха около тях, но те бяха недосегаеми. Един от хората на Деспота се приближи до Злодеят и той изпадна в амок. Събори го на земята и започна да го налага с бокс.

-Злодъромен! Стига, трябват ни живи! – дон Хелипе се провикна докато отсрелваше трима други охранители.

-Ох, да. Съжалявам брат. – Злодеят пусна пребития охранител на земята и продължи с тежка крачка и пушка в ръка.

-Асансьорите са спрени. Ще трябва да минем по стълбите. Аз ще прочистя трети етаж, за теб втори. Среща на покрива. – каза дон Хелипе и скочи на трети етаж с помощта на костюма.

След десетина минути Злодеят беше прочистил втори етаж и вече вървеше през трети, като навсякъде около него виждаше хора в безсъзнание.

-Дон Хелипе не си поплюва. – промърмори си той.

В този момент една стена наблизо се срути и охранител на Деспота изхвърча от там, като дон Хелипе мина през дупката след него, погледна към Злодеят и изстреля една стреличка в превиващия се от болка охранител.

-Мислех, че ни трябват живи? – усмихна му се Злодеят.

Дон Хелипе погледна охранителя, сканира го и каза:

-Счупен гръб и дясна ръка...ще живее. Какво да направя, идва ми от вътре да изритам някого през стената хаха.

-Тези стълби водят към покрива брат. Това е, Деспотът ни чака зад тази врата.

-Да не го караме да чака тогава. – каза дон Хелипе и двамата се отправиха към стълбите.

Отвориха вратата с шут, както винаги и се озоваха на покрива. Навън беше заваляло и се чуваха гръмотевици. Пред тях имаше импровизирана арена, на която охранителите организираха боеве помежду си, а в центъра на арената стоеше Деспотът, гол до кръста.

-Боклуци, педали, мърши елате ми! Ще ви смажа!- Деспотът си удряше ръцете една в друга и крещеше. – може да нямам броня, но ще ви пребия като псета. Ти бронираният, не можеш ли да се биеш като мъж страхливецо?

-Не ми трябва броня, за да се бия с теб Деспоте. – дон Хелипе натисна няколко копчета на компютъра на ръката си и излезе от бронята.

-Остави на мен брат, този путьо е мой. – каза Злодеят и се засмя.

-Нее Злодейче, искам ви и двамата. Ще покажа на всички що за стока сте, без футуристичните ви играчки.

Дон Хелипе и Злодеят се спогледаха.

-Ти от ляво, аз от дясно. – каза дон Хелипе.

-Дадено брат. – и двамата се затичаха към Деспота на фона на гръмотевиците.

Битката беше жестока. Деспотът се оказа силен противник и дори без бронята си беше силен, като терминатор. Удържаше на ударите на двамата си противници и в замяна удряше като камион.

-Така не става брат, имам идея. Привлечи му вниманието. – каза дон Хелипе, докато двамата със Злодеят бяха на няколко метра от Деспота.

Злодеят се засили и скочи към Деспота, удряйки му една глава. Деспотът се олюля леко, но бързо се свести и насочи цялата си ярост към Злодеят. Междувременно дон Хелипе заобиколи сграбчилите се в смъртоносна схватка и като видя, че Злодеят го гледа му смигна в знак, че е време за двойна атака. Затича се и ритна Деспота в сгъвката на краката, така че да го накара да падне на колене, тогава Злодеят започна да нанася серия от удари по лицето му, но той се изправи, завъртя се и понечи да тръгне на другата страна само за да попадне под ударите на дон Хелипе, така един след друг двамата си го прехвърляха, като круша, докато накрая не го довършиха с двоен ъперкът и той падна в безсъзнание на земята.

-Пфф труден си беше този. – каза задъхано Злодеят.

-Като последен бос от игра хаха – каза дон Хелипе. – не сме приключили обаче.

Той отиде до бронята си, облече я отново и се върна до лежащия Деспот.

-Време е Манежда да се освободи от своя Деспот! – той хвана Мешо с две ръце и го вдигна над главата си. Отиде до ръба на покрива и погледна надолу. Всички охранители се бяха събрали и гледаха към покрива.

Междувременно Мопето се появи на покрива и се приближи към Злодеят.

-Кво става?

-Връщаме ти Манежда глупако, това става. Мълчи сега! – му отговори Злодеят.

Дон Хелипе вдигна Деспота още по-високо във въздуха.

-Вижте своя Деспот! Той имаше мания за величие и искаше да ни пречупи, но НИЕ пречупихме него! Манежда е наша и ако някой дръзне да си я присвои отново, го чака същото! Вижте го, вижте го за последно, защото той няма повече да посмее да покаже лицето си пред вас! Неговата съдба не е смърт, а унижение! – дон Хелипе захвърли Мешо обратно на покрива и даде знак на Мопето и Злодеят да се приближат. – Мопето беше подведен и предаден, но сега с наша помощ, той ще поеме контрол над Манежда! Ако някой от вас го предаде, ще отговаря лично пред нас! Да ви чуя, за Мопето!

-МОПЕ, МОПЕ, МОПЕ! – охранителите викаха в тон.

Тримата се отдръпнаха от ръба на покрива и се обърнаха.

-Чакай, къде е Мешо? – Мопето се оглеждаше панически.

-Няма как да се е съвзел толкова бързо. Ние почти го пратихме на оня свят. – каза Злодеят.

-Спокойно, мисля че знам какво е станало. Не го мислете, нека оставим двамата братя да се погрижат един за друг. Ако пак ни се изпречат на пътя, тогава вече няма да имаме милост. – каза дон Хелипе, докато преглеждаше записа от камерите на визьора на каската си. – хайде, беше дълъг ден, а имаме да се погрижим за цял квартал, нали Мопе?

-Мхм. – Мопето беше многословен, както винаги.

Тримата се отправиха към стълбите с намерение да променят квартала и града веднъж и завинаги.

***

Няколко часа по-късно, Злодеят точно влизаше в своя кабинет в Ляо Лин.

-Ех, че тежък ден. Дано скоро няма други такива дръвници, като Деспота!

В този момент той получи силен удар по главата и се строполи на пода.

-Какво по дяволите? – каза той и видя дулото на пистолет.

-Злодей, помниш ли ме? – каза Мени, докато се усмихваше злокобно.

-Аа Мени, искаш да се присъединиш към любимия си ли? Ще го уредим.

-Убиец! Заслужаваш да те застрелям още тук и сега, но няма да ти се размине толкова лесно! Рашо, отрежи му косата!

-Да не си ме пипнал! Яяя ти брат близнак ли имаш бе, че един идиот не беше достатъчен?!

Тогава Кашо удари Злодеят по главата с бухалката, която той самият държеше до бюрото си.  За щастие физическата сила на Кашо беше толкова малка, че на Злодеят само леко му се зави свят, но Рашо използва този момент за да отреже кичур коса от глава му.

-Какво правиш бе, ще ви убия и тримата!

-Никого няма да убиваш! Мислиш, че Слугони беше г-ца Отмъщение? Изчакай да видиш моето отмъщение!

-Хахаха и какво ще е то? Вече са се опитвали да ме убият госпожичке!

-Няма да те убия Злодей, ще ти направя нещо много по-лошо. Ще се изправиш пред враг, който не можеш да победиш.

-Хахах няма такъв.

-Предстои да видим дали това е така. Предстои ти...да се изправиш пред самия себе си. – каза Мени и удари Злодеят с приклада на пистолета. Доста по-силна от Кашо, тя успя да докара Злодеят до безсъзнание.

Какво ли имаше впредвид Мени? Дали с победата над Деспота, нашата компания не си създаде нов, много по-страшен противник? Очаквайте новия сезон от „Разкази за една Компания“.




Гласувай:
5
0



1. zaw12929 - ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО! УСПЕХИ!
24.12.2017 11:05
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО! УСПЕХИ!
цитирай
2. razkazitenagrobarq - zaw12929
24.12.2017 14:42
Весела Коледа и Щастлива Нова година и на теб. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 20256
Постинги: 43
Коментари: 6
Гласове: 1025
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31