Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2017 08:13 - Разкази за една компания - Оръжието на справедливостта
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
3



 Манката вече не издържаше. Звънеше по 6/7 пъти на ден на Трева, но тя сякаш се беше изпарила. За съжаление, той нямаше как да изпълни своя план, без нейна помощ, затова реши да набере номера и един последен път, преди да да тръгне да я търси.

Сигнал свободно...два..три..четири пъти. Манката точно се канеше да прекъсне, когато от отсрещната страна се чу гласче:

-Юхуууу – Трева беше превъзбудена, както винаги.

-Еее разгеле, знаеш ли от кога те търся бе?! – Манката беше ядосан.

-Сори бра, бях на лов.

-Какъв лов бе? – Манката беше толкова изненадан, че се прасна по челото с ръка.

-Е па ти не знаеш ли? Аз ловя слонове и лъвове в Африка.

-Как ги ловиш тея слонове пък ти? – Манката бе все така изненадан.

-Ее приготвила съм си тук едно приспивателно от моите прахчета и го слагам в стрелички. Една стреличка е достатъчна да приспи слон за секунди.

-Хмм... – Манката се замисли и се почеса по брадичката си.

-Да бе човек! БАМ и слонът пада на земята, после може да си правиш каквото си искаш с него. Спи като пън за часове.

-Тези стрелички...как ги изстрелваш? – в главата на Манката се оформяше нов пъклен план.

-Имам тука една пушцица, дето е пригодена да ги изстрелва. Щоооо?

-Слушай сега, искам да поръчам 4 от тези стрелички, пушката и една спринцовка. Като идваш тук за следващата доза на наркоманката, донеси и тях. Ще ти платя отделно, колкото кажеш.

-Ооо ще ходиш на сафари ли?

-Нещо такова, трябва да приспя едно страшно животно.

-Лъвче ли? Обичам лъвчета, една стреличка във врата и после си ги гушкам и си правя селфита с тях.

-Не, по-страшно е.

-Какво, какво? – Трева беше развълнувана, като тийнейджърка на купон.

-Тайна, законът на лова сестро. Ако ти кажа, ще го намериш преди мен. – Манката измисли начин да я затапи.

-Ееее хубаво, няма да питам. Айде утре ще ви навестя с нещата.

-Добре...нямам търпение.

Манката затвори телефона и се замисли. Нещата се подреждаха по-добре от колкото си го беше представял. С тези стрелички щеше да приспи дон Хелипе и после да го инжектира с отварата. Сега единствено оставаше да измисли как да накара Хил да се види с него и къде да се осъществи цялата процедура за да не го види никой. Вече беше доста късно вечерта и той реши да си легне да поспи. На сутринта щеше да звънне на своя стар „приятел“ и да уреди срещата.

Междувременно в имението си, дон Хелипе се приготвяше за една вълнуваща нощ. Нано костюмът му прилягаше перфектно.

-Нека направим последни проверки на системите и да тръгвам. – той беше нетърпелив.

-Сигурен ли сте господарю Хил? Без обстойни тестове, не се знае как ще работи консюмът в екстремни ситуации. – Малфред беше загрижен.

-Най-добрият тест е на бойното поле Малфред. Всичко ще е наред. Освен това не възнамерявам да се бия с Деспота днес, а само да разбера от къде оперира. – дон Хелипе успокои Малфред.

-Добре сър, в такъв случай аз ще стоя тук и ще помагам с каквото мога, чрез Хил компютърът. Всички системи показват зелено. Костюмът е готов за ползване...на теория.

-Спокойно Малфред. – дон Хелипе сложи ръка на рамото на възрастният иконом. – Тази вечер ще постави началото на краят на престъпността в този град.

-Надявам се да не постави Вашият край сър. – икономът бе все така загрижен.

Дон Хелипе му се усмихна и сложи каската си. Визьорът се активира и показа различни данни пред очите му, като наличната енергия и режимът на работа в момента.  Той скочи в колата си и потегли.

Екранът на таблото светна и се появи лицето на Малфред.

-Къде ще отидете първо сър?

-Манежда. Всички престъпници в този квартал работят за Деспота. Най-ниския слой ще са и най-лесни за разпитване.

-Но те дали ще имат такава информация?

-Едва ли, но все някой ще знае нещо, което да ми е от полза.

 

След 15тина минути, дон Хелипе паркира колата си в Манежда 2. Място, което преди време той наричаше свой дом.

-Никой не минава по тази улица, но за всеки случай...Стелт режим!- каза дон Хелипе и колата буквално стана невидима.

-Подобренията по колата, които г-н Мокс направи са много удобни сър.

-Да, вписват се идеално с нано костюмът. А сега...да си намерим доброволец.

Дон Хелипе използва способността на костюма да може да скача страшно високо и се качи на покрива на близкия блок.

-Хмм не виждам подходящ...момент, ето там!

Дон Хелипе забеляза престъпление в действие. Някакъв тип се приближаваше към жена, притисната в ъгъла, която молеше за помощ. Дон Хелипе включи своят стел режим и тръгна към престъпника.

-Не, недейте, моля ви. – жената ридаеше.

-И да викаш и да не викаш, няма кой да ти помогне кучко. В този квартал вече няма ченгета.

-Неее, ПОМОЩ, ПОМОЩ!

-Затваряй си устата. – боклукът и се нахвърли и я блъсна в стената. Жената падна и гледаше с ужас, когато видя как от нищото зад престъника се появи фигура.

-Какво си ме зяпнала, е са ще ти вкарам нещо в.... -  в този момент той видя сянката на някого, който очевидно стоеше зад него. – Какво по дяв....

Престъпникът не успя да довърши изречението си. Дон Хелипе го хвана за врата и го захвърли в близката стена, която се напука от силата на удара.

-Тръгвай, аз ще се оправя с него. – дон Хелипе се обърна към жената, която беше шокирана, но успя да се изправи и да побегне.

След като се увери, че жената е далече, той се обърна отново към боклукът, който едвам се крепеше на краката си.

-Кой си ти, какво искаш от мен? – престъпникът извади нож и замахна към дон Хелипе, който хвана ръката му във въздуха, извъртя я, така че ножът да изпадне от хватката му и го събори на земята. С левия си крак стъпи на врата му, докато продължаваше да държи дясната му ръка изправена нагоре във въздуха.

-Къде е Деспотът от Манежда? – дон Хелипе звучеше заплашително с филтъра на гласът му, който костюмът имаше.

- И да знаех, нямаше да ти кажа. Мъртъв си, чуваш ли, мъртъв си!!!

Дон Хелипе натисна повече с крака си и престъпникът извика от ужас.

-ГОВОРИ, преди да съм счупил всяка кост в тялото ти!

-Агрл грллл – човекът се опитваше да говори, но не можеше от натиска на крака върху гърлото му. Дон Хелипе отпусна леко. – Агхх кхъ кхъ...ако ти кажа, ще ме убият.

-Сега имаш по-належащи проблеми, какво мислиш, че ще сторя аз?!

-Добре, добреее. Не знам къде е деспотът, но онзи тип, дето го наричат Съученика сега е в един склад в Манежда 3.

-Кой склад?

-257...извършват някаква сделка.

-Ако лъжеш, ще счупя и другата.

-Другата какв.... – той не успя да довърши изречението си.

В този момент дон Хелипе прекърши ръката на престъпника, която държеше от самото начало и се оттегли, включвайки своят стел режим.

-Това не беше ли прекалено сър? – Малфред звучеше лека изплашен.

-Престъпниците разбират само от болка Малфред. Ако просто го бях пуснал, сега щеше да предупреди другите за моето пристигане, докато сега може дори да преосмисли живота си и да смени дейността си.

-Определено ще му се наложи сър, като едната му ръка е счупена.

-Може да не одобряваш методите ми Малфред, но постигнахме резултат. Съученика е дясната ръка на Деспота. Той ще знае къде се намира.

-Но на каква цена сър? Ако действате по този начин, какво Ви различава от тях?

-Правя го за добра кауза, освен това аз не убивам.

-Само ги осъкатявате до живот сър.

-Те са си виновни Малфред, нямам нужда от лекции по морал точно сега.

-Добре сър, само се тревожа до къде ще Ви доведе този път.

-До където е нужно Малфред.

Дон Хелипе използваше бързият режим на костюма за да стигне по-бързо до склада, където трябваше да се намира Съученикът. В момента, в който той се качи на покрива, сканира помещението, за да види колко хора има там.

-8 души. Всички въоръжени. Ще трябва да подходя умно.

-Може би е време за тест на онези приспиващи гранати сър, които г-н Мокс Ви даде.

-Четеш ми мислите Малфред.

На покрива на склада имаше прозорци. Дон Хелипе отвори един от тях и хвърли една от приспивните гранати. След няколко секунди всички бяха на земята и той скочи при тях.

-Наркотици...оръжия...това трябва да спре.

-Какво ще направите сър?

-Ще се погрижа Деспотът да загуби няколко милиона днес.

Дон Хелипе идентифицира Съученика, отдръпна го настрана и завърза краката му с едно въже. След това внимателно премести всички участници в сделката в единия край на склада, а парите и наркотиците в другия.

-Като иска да види светът в пламъци, да видим колко ще му хареса парите и наркотиците му да са на пепел. – каза той  и хвърли запалена клечка кибрит върху струпаната купчина от пари и наркотици.

След като се увери, че ще изгорят добре, той изстреля кукичка с въже към покрива, хвана Съученика и се изтегли нагоре. Вече на покрива дон Хелипе завърза другия край на въжето, с което беше вързал краката на Съученика за един метален стълб и го провеси надолу към улицата.

-Време е за ставане! – каза той и удари Съученика в корема.

-Какво...какво става тук по дяволите, къв си ти?- той погледна надолу и извика с ужас. – Ааа вдигни ме горе веднага!

-Не толкова бързо! Първо ще ми кажеш къде да намеря приятелчето ти – Деспотът.

-Ти си луд! Луд и мъртъв! Ебаваш се с грешните хора! Ще те разбера кой си и ще те убия!

-Грешен отговор. – дон Хелипе отпусна въжето и Съученикът полета надолу. Малко преди да се удари в земята, дон Хелипе го хвана и издърпа обратно.

-Ти си побъркан! Какво искаш от мен? – Съученикът беше вече видимо уплашен.

-КЪДЕ Е ДЕСПОТЪТ? ОТ КЪДЕ ПРОВЕЖДА ОПЕРАЦИИТЕ СИ?!

-Ти си откачен, не знаеш с кого се захващаш!

-Отново грешен отговор! – дон Хелипе повтори номера с въжето.

-Добреее...в Манежда 1. Сградата се казва Търговски комплекс Манежда и е параван. Там е офисът му. Сега ме отвържи.

-Благодаря, ще си повисиш още малко тук, докато те свалят хората ти. Да огледаш хубаво кварталът, който скоро ще бъде прочистен от сганта, която го тероризира.

-Ти си побъркан, Деспотът ще те размаже, като хлебарка!

-Предай поздрави на Мешо от мен, ще се срещнем скоро.

-Какво..ти как...кой си ти???!!! – Съученикът беше шокиран, че тайнственият му нападател знае самоличността на Деспотът от Манежда.

-Наричай ме...Спектър. – в този момент, дон Хелипе включи стелт режимът си и изчезна пред очите на смаяният престъпник.

-Мъртав си, чуваш ли ме, мъртааав!!!! – уплашено крещеше заплахи съученикът, като се озърташе във всички посоки и търсеше с поглед нападателят си.

 

Няколко минути по-късно вече при колата си, дон Хелипе разговаряше с Малфред.

-Вече знаем къде е. – дон Хелипе се качи в колата и свали каската си.

-Така е сър, но той дали няма да смени местоположението си като му кажат за Вас?

-Съмнявам се Малфред. Той е надменен и самочувствието му ще го погуби. Сега като знае, че има противник, ще ме чака да го нападна, защото мисли че е непобедим.

-Определено привлякохте вниманието му тази вечер сър.

-И ще продължа да го правя. Преди да се изправя срещу него, ще се погрижа бизнесът му да рухне. Той ще е последната стъпка от прочистването на града. Преди да го довърша, ще сънува кошмари и ще крещи името ми.

-И то какво име сър! Спектър е много подходящо за начинът, по който се появявате и изчезвате. Точно, като призрак.

-Това е идеята Малфред, това име да всява страх сред престъпниците на този град. Да се оглеждат непрекъснато и да не знаят от къде ще се поява.

-Какво ще правите сега сър?

-Прибирам се Малфред. Достатъчно за днес. Утре ще се чуя със Злодъро мен и ще му кажа какво съм научил.

-О, забравих да Ви кажа сър. Г-н Мокс се обади и каза, че е намерил сигнал от проследяващото Ви устройство.

-Мопето! Деспотът ще почака. Първа работа утре е да намеря един стар приятел...Хайде, ще се видим след малко Малфред.

-Лек път сър!

Дон Хелипе запали двигателят и потегли към имението си. Вечерта беше напрегната, но успешна. Костюмът показа повече от добри резултати, местоположението на Деспотът вече бе ясно, престъпниците разбраха, че има нов играч на сцената, а и изглежда, че Мопето най-после беше намерен. Утрешният ден щеше да е интересен за дон Хелипе, но дори той не подозираше колко точно, защото го очакваше среща с човек, който не бе чувал от година и когото някога смяташе за свой приятел.

 

Междувременно в Ляо Лин, Злодеят точно се прибираше с джипа си от схватката с Тежест.бг, когато получи обаждане по телефона:

-Шефе, конвоят!!!

-Кой конвой, говори ясно глупако! Да нямам само един конвой в страната? – Злодеят беше достатъчно изнервен от събитията по-рано вечерта и не му беше до дебилни разговори.

-Конвоят от Мловдив...нападат ни...на магистралата сме...помощ!

Връзката прекъсна и остави Злодеят бесен.

-Ааа не. Писна ми от тези. Сега ще видят с кого се закачат. Това е последният конвой, който нападат. Момчета, обърнете колата и дайте пълна газ към Мловдив.

-Ще отиваме на купон ли шефе? – Мишо се зарадва.

-Какъв купон бе? Отиваме да ритаме задници. Ще пратим съобщение на Деспотът от Манежда. Никой не се закача със Злодеят от Ляо Лин, НИКОЙ! Няма да му дам и този си конвой! Гришо пълен напред към Мловдив!

-Да шефе!

Гришо натисна газта до краен предел и джипът отпраши към Мловдив. Дали злодеят ще стигне навреме за да спаси конвоят си? Предстои да разберем в следващата история от: Разкази за една компания.

 

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 15851
Постинги: 43
Коментари: 6
Гласове: 568
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031