Спешо и мъжагите влязоха в бара и започнаха да се оглеждат.
- На земята кучки - изрева един дребен набит тип с бръсната глава и огромен татус на единият бицепс.
 Хил и Мопето продължаваха да стоят зад бара.
 - Мадъ факаа, това е Съученика. Ще ме убият. Бягай Хил, махай се. - Мопето беше уплашен, объркан и леко пиян.
- Чуваш ли се какво говориш?!? Аз да бягам? Какво става Мопе, в какво си се забъркал и какви са тези мутри с Спешо.
- Хил аз съм лош човек. Чудя се как искаш да си приятел с човек като мен? Спешо ме търсеше в болницата и избягах тогава. Явно се е сдушил с Съученика. На него дължа пари. Когато Оня с косата ми даде фирмата си преди половин година кинтите ми се сториха малко и взех пари от Съученика. Оф кажи на бармана да даде едно.
- Първо Мопе аз държа на приятелите си. Познаваме се от близо седем години човек. Допусна много грешки но както виждаш съм тук и искам да ти помогна. Злодъро мен е на път и ще им дадем урок. После ще ми обясниш по подробно какво става - Хил се усмихна хладнокръвно.
 Мопете взе да трепери, а в бара беше настанал бой. Отрепките които пиеха скочиха на бой на Спешо и хората му и бяха натръшкани. Спешо запрати един с един удар на няколко метра, а десницата му беше метална. Всъщност това беше ръка броня със специална технология която усилваше удара.
- Спешо е много заякнал за половин година - помисли си Хил, а Мопето изведнъж стана отново агресивен.
- Ще ги пречукам, ще ги убия - съскаше Мопето и беше готов да се покаже ако Хил не го беше задържал.
 Спешо се насочи към бармана и гледаше лошо, мъжете с автоматите бяха до входа и също се оглеждаха.
- Ало барманчето - извика Спешо, но барманът се направи, че не го чу и бършеше с кърпа една чаша а в устата имаше цигара.
- Казах Ало барманчето бе гей.
- Брато тоя се ебава с нас, да го пречукаме, алоооуу глух ли си бе женка - Съученика също се провикна.
- Гърррр какво искате бе.
- Къде отидоха онези двамата
- Кои двама? Тук има много по двама, хайде изчезвайте
 
- Мопе допълзи до задната врата и се скрий, аз ще се спряха с тези - каза тихо дон Хелипе на Мопето.
- Мех, е добре, щом искаш да загинеш заради мен - Мопето взе да пълзи до задната врата.

- Ей барманче ще те смажа - Съученика хвана за яката на ризата бармана и го изкара пред бара.
- Нещастник - извика барманът и нанесе удар на Съученика който леко залитна но остана прав.
 Мъжагите насочиха автоматите си.
- Долу момчета, този е наш - каза Спешо и смигна на Съученика, който извади метална палка и я разгъна, а Самият Спешо натисна копче на металната си ръка за увеличаване на удара.
- Ще ти дам добър урок барманче, кажи си молитвата - Спешо изрева
 Дон Хелипе извади своят пистолет и се изправи след като се увери, че Мопето се е скрил.
- Не мисля така. Спешо пак ли се правиш на бабаит?
- Ти пък кой си и от къде ме познаваш? - Спешо беше изненадан
- Къде е онзи боклук Мопето, казвай - Съученика взе да пристъпва бавно с палката.
- Бих ви посъветвал да смекчите тона господа, а ти Спешо да не би да имаш амнезия. След малко ще си припомниш някои неща.
- Какво ще ни биеш ли бе, хайде бе отворко. Ще те оставим полужив да кажеш на Мопето какво е болкааа хъхъхъхъхъ - Спешо беше с изцъклен поглед и жаден за мъст.
- Болка ли каза. По принцип насилието от моя страна е крайна мярка, но  за ето този човек отвън не знам. Той ще ви покаже какво е болка - Хил посочи прозореца и мутрягите се обърнаха и видяха пристигналите няколко коли на фирма Игуана и един мъж който сваляше сакото си и запретваше ръкавите.
- Момчета погрижете се - извика Спешо и здравеняците откриха огън с автоматите си.
 Пред Злодеят веднага застанаха Гришо и Мишо и откриха огън. Бяха въоръжени с мощни автомати.
- Момчета подържайте огъня и ме прикривайте. Вътре е моят човек дон Хелипе, тази дупка трябва да има заден вход.
- Да шефе, момчета давайте - Гришо и Мишо дадоха знак на своите колеги от Игуана които също откриха стрелба по хората на Спешо.
 На Хелипе му писна и стреля в Спешо но на него нищо му нямаше. Явно беше с бронижилетка и то доста здрава.
 Бармана се сби със Съученика, а Хил хвърли пистолета и се нахвърли на Спешо.
- Това не е Спешо който съм познавал, как така е заякнал толкова бързо - мислеше си Хил и избягваше ударите на Спешо но един удар с металната ръка го запрати до задният вход от където излезе да се крие Мопето.
 Хил загуби за миг съзнание, но видя насочена ръка към него.
- Тук съм брат - това беше Злодееят от Ляо Лин
- Радвам се да те видя Злодъра мен, реших да подремна - Хелипе се усмихна.
- Явно този  те е отегчил, да го накараме да затанцува. А ето и моите хора. Запознай се с Гришо и Мишо новата ми охрана.
- Игуана?  С нас ли са вече?
- Да харесва ми новата им фирмена политика, тава вече няма педе...
- Какво си лафите тъпаци - Спешо изрева.
- Шефе какъв е тоя бе - Гришо оглеждаше Спешо 
- Този е голямата празна глава Спешо. Виден предател който за пореден път ще яде бой. Време е за разплата.
 Съученика надви бармана и застана до Спешо, а стрелбата се водеше отвън, хората на Спешо бяха около джиповете си и ги използваха за прикритие.
- Яяя виж ти какво си ти мойто момче. Скинарче, хахаха - Злодеят се смееше на мутренският вид на Съученика.
- Аз съм Сученика и ще изпиташ болка. Къде е Кримков.
- Стига празни приказки, да приключваме - Злодеят извади своя пистолет и стреля в Спешо, но нищо му нямаше.
- Брат, Спешо е станал по силен, не знам как но внимавай. - Хил предупреди Злодеят.
- Какво сега, един по един ли ще ни скачате, или всички заедно хъхъхъ. Ще изпитате моща на Деспотът от Манежда.
- Деспотът от Манежда?!? Хахахахахах - Злодеят и дон Хелипе започнаха да се смеят, а Съученика взе една бутилка и уцели дон Хелипе.
- Спешо е мой брат, момчета пазете ни гърба.
- Ок Злодъро мен, за мен гологлавото джудже.

 Злодеят и Спешо се сбиха, а Хелипе изби металната палка на Съученика. Започна тежък бой.
- Гришо, Мишо отстъпваме, нападнаха ни в гръб още хора с черни джипове край.- Игуанците се включиха по станцията.
- Шефе нашите хора не могат да продължат, още черни джипове са дошли.
- Ще умрете, ще умретее- изрева Спешо и металната ръка запрати Злодеят на няколко метра.
- Какво по дяволите става -Злодеят се изправи запъхтян, Хелипе също даде крачки назад - Съученика държеше в ръката си граната.
- Хайде отворковци, стиска ли ви. Ще се взривя, но и вие мен ще дойдете в Ада. Няма да спасите Кримков. Дните са му преброени.
- Отстъпление брат - подшушна Хелипе  на Злодеят, натисна своят Хил часовник и каза :
 - Хилмобил на задния вход! - това беше командна която автоматично включи Хилмобилът и той се задвижи към зададеното му място.
- Спешо незнам какво става тук, но няма да свърши това добре за теб. - Злодеят се заканваше.
- Млъък,  вие сте покойници хъхъхъх
 В бара нахлуха въоръжените хора на Спешо.
- Убийте ги.
 Злодеят, дон Хелипе, Гришо и Мишо веднага влязоха в задния вход.
- Мопето се криеше тук къде е?
- Като дойдох проверих първо другите помещения отзад и нямаше никой.
- Избягал е. Нищо, знам как да го намерим. Бързо в колата.
  Четиримата герои се качиха в Хилмобилът и потеглиха.
- Брониран режим Хилмобил.
- Невероятно кола, и ти си пич като шефа - Гришо беше очарован и се канеше да патупа дон Хелипе, но Злодеят го хвана за ръката.
- Отлична работа, но хайде стига с тези потупвания иначе ще си помисля, че в Игуана все още работят Песовци.
- Добре, добре няма да се повтори.
 Хората на Спешо стреляха по Хилмобилът но нямаше и драскотина.
- Брат какво е станало с Спешо. Това не е той?
- Незнам, но ще разбера Злодъро мен. Мопето трябва да поясни някои неща. И него ще намеря пак.
- Не ми харесва тази работа... - Злодеят бе замислен.
 И наистина това не беше Спешо. Кой ли бе всъщност?

 В другия край на столицата в апартамента нает от г-ца Отмъщение беше истинският Спешо който беше захъркал преди един лаптоп на който беше гледал Аниме.
 В кабинета на госпожицата беше оживено. Веднъж седмичтно най редовно идваше дилърката Трева която носеше розови хапченца на госпожицата. Ефекта беше добър, нямаше болка и мъка и госпожицата или запяваше или си говореше с Награди и Гепи. Те се появяваха пред нея и тя забряваше, че не са между живите.
 Мени и Кашо се бяха заели да налепят всички стени в стаята с снимки и плакати на Награди, Гепи и госпожицата преди сполетялого ги нещастие.
- Мени, Награди каза че е много доволна и те покани на дискотека.
- Да Мила да, после ще говорим в момента лепя снимки.
 - Наградии Мени лепи снимки - госпожицата се усмихваше с празен поглед и се обърна към един голям плакат с образа на Награди.
 Манката потропваше с крак до вратата, но не издържа и се приближи но Мени.
- Мени тази е надрусана.
- Ох милатата, Манка това е разбираемо след това което преживя..
- Какво е разбираемо, онази с лилавата коса Трева да и носи наркотици, това ли?!? Виж я говори на един плакат.
- Тя не може да се раздели с Награди, оф стига си мърморил. Вземи и помогни на Кашо.
- А тоя идиот нека да си плюнчи сам снимките.
 Кашо не се справяше добре. Лепеше снимките с лепилце като за час по трудово обучение. Снимките не се залепяха, и дълго се бореше с една снимка на която по някаква случайност беше той с Награди и Гепи в редките моменти когато го викаха с тях на по събития и чалготеки.
 Манката излезе от стаята, но коридара кънтеше от хъркането на Спешо в съседната.
- Не издържам, не издържам - Манката излезе от входната врата на апартамента и слезе пред блока за да се успокои.
 Кашо изведнъж се замисли и промълви сам на себи си нещо разбираемо този път.
- Ами да, как не се сетих.
 Кашо отиде до госпожицата която нещо си мърмореше.
- Шефке имислих велик план, велик план.
- Хихихи чу ли Награди, твоето момче е намислило нов план. Да да, ще му кажа.
 Кашо се кокореше и гледаше тук госпожицата ту портрета на Награди.
- Награди каза, че ако плана е добър ще ти пусне тази вечер.
 Кашо продължаваше да мига на парцали, почеса си и каза.
- Награди не ми пускаше като беше жива, едва ли ще пусне като е мъртва.
- Кажи Каши какъв е планът.
- Това е идея план.  Слушай сега........

 Какъв е планът на Кашо, какво става с Мопето и кой ли е втория Спешо ще разберете в следващата история.