Постинг
15.05.2017 23:58 -
Мазният Мони и един репортерски поглед от МеНеТе
- Казвай какво искаш и стига си се мазнил, ще ми омазниш смартфончето
- Помаганич, нали знаеш колко много те уважавам....
- Абе ти да не си пиян бе, губиш ми времето ще затварям
- Добре, добре в София съм, утре ще дойда в Ляо Лин да те видя, моля да ме посрещнеш защото този квартал е доста страшен
- От къде на къде ще те посрещам, да не си английската кралица.
- Помоганич моля те аз.....
Злодият затвори телефона. Нямаше нерви, нямаше настроение и най вече не му пукаше какво иска мазният Мони.
- "Всяка коза за свой крак" - поредната мъдрост която си помисли Злодият, но като ставаше дума за кози ще не ще се сещаше за Тъпослава Нихайлова и опитът за покошение над него. Пийна още няколко питиета и си легна, утре трябваше да се оправя бъркотията в офиса, а Мопето нямаше да идва и сам трябваше да се справя с Спешо.
На дрягият ден в офиса на Злодият цареше пълен хаус от нападението на фирма Игуана и Песо гея. Спешо закъсняваше, а това ядоса шефа. Той обичаше и ценеше точните хора. Такива като дон Хелипе - точни на срещи и с точен мерник на снайпера ако се наложеше.
- Добро утро началник хрус-хрус - Пешо пристигна с чипс в ръка и хрускаше лакомо
- Аз какво ти казах снощи като говорихме. Да дойдеш по рано. Мопето днес няма да идва, имал някаква работа.
- Аха и на мен ми каза, някаква бабичка преди седмица го ядосала в автобуса в жк. Манежда, научил и адреса и май днес ще стреля.
- Надявам се да си измисляш Спешо..
- Честно бе шефе, тъй каза..
- Не ме прекъсвай! В договора който имате подписан с мен е записано, че ще изпълнявате само задачи постовени от мен или от дон Хелипе при нужда. Личните вендети, стрелби по старци и старици са строго забранени, така че това не съм го чул. Отивам да си купя топло Капучино от билзкият магазин. Оправи кабинета ми, изхвърли боклука и застани на пост на вратата. Носиш ли си палката?
-Yep - каза Спешо в стил Мопето и показа своята палка.
- Ок действай и да, не имитирай Мопето с неговото Yep
Злодеят направи своята сутришна разходка, пи кафе и се върна в своят офис. Всичко беше точно. Спешо козируваше на вратата и беше застанал на охранителен пост, кабинета беше оправен и той се зае с своите задачи.
- Трябва да назнача някоя секретарка. Много работа в тоя офис ей. - помисли си Злодеят и продължи да разглежда някакви списъци.
През това време в Лао Лин беше пристигнал видимо уплашен младеш с очилца и както сам обичаше да казва преди години с модерна прическа на бодлички. Оглеждаше се напред, назад и носеше карта на София.
- Така аз съм тук, а трябва да ида тук - посочи с пръстче нещо на картата и продължи да се оглежда. Носеше и някакъв плик който явно беше пълен с доста неща и се насочи към офиса на Злодеят от Ляо Лин.
- Ето полиция, оо ужас взривен танк и трупове, тук е лошо място. Чудя се как живее тук Помоганич - мислееше си Мони и бавно приближи към малката сграда в стил къща в която се намираше офисът на Злодеят.
- Стоой какъв си ти бе - Спеш го изблъска от вратата
- Извинете, аз идвам в тази сграда при...
- Не ме интересува, попитах кой си ти бе, съмнителен си.
- Пуснете ме, идвам при Помаганич
- Тук няма такъв. Сваляй гащи за проверка.
- Няма те право, вие сте охрана, само полицията може да поиска обиск.
- Май не си много умен. Казах свалай гащи за проверка, какво носиш в този плик. Сигурно са те пратили да убиеш шефа.
- Ще се защитавам. Не пипайте плика ми, как не ви е срам - извика Мазния Мони.
- Ей сега ше видиш отворкоо - Спешо извади палката си и я разгъна.
- Без насилие, без насилие. Да се разберем като големи хора. - Мазният Мони взе да бърка в своята малка чантичка и извади 20 лева.
- Какво е туй бе, какви са тези кинти
- Да се почерпите, само ме пуснете да вляза.
- Ти подкупваш ли ме, ще те науча - Спешо започна да налага с палката Мазният Мони.
Злодеят чу врявата и излезе бързо да види какво става.
- Какво става Спешо, кой несретник ти се отваря
- Помаганиичч помагай този човек ме бие
- Яя мазният Мони.
- Познаваш ли го шефе, щях да го пречукам. Опита се да ме подкупи с 20 лева.
- Защо ли не се изненадвам. Пусни го да влезе.- Злодеят се прибра в офиса съвсем хладнокръвно, а Мони се кокореше пред вратата зад изпотените си очилца.
- Какво ме гледаш бе, влизай. Айде влизай бе кокорчо докато не е заиграла палката.
Мони влезе плахо и се оглеждаше. Беше повече от притеснен.
- Хайде живо, вратата срещу теб. Хайде да не ти бия шут в задника
Мони взе да се движи по бързо и влезе в кабинета на Злодият от Ляо Лин.
- Казвай сега какво искаш.
- Помоганич, много те уважам. Ако живеех в София щяхме да се виждаме всеки ден. Ти си велик Помоганич
- Стига си ме четкал и се мазнил. Попитах те какво искаш. Губиш ми времето.
- Помаганич този плик е за теб. Много те уважавам...
- Ок това го разбрахме. Смени плочата.- Злодият все плика и погледна какво има в него.
- Хмм сладко от ягоди..
- Лично съм ги брал в Англия на бригада. Искарах много пари и си ремонтирах вилата. Ти колко взимаш, аз съм много богат. С моята Месиха се взехме и сме много щастливи.
- Виж какво, аз тука не съм ти искрено и лично, Море от любов или руското Давай поженимся, че да ми разказваш личният си живот. Изобщо не ми пука. Я да видим какво има в торбата. Така вафла от 40, детско сокче БББ? Ти ебаваш ли се с мен Мони? Ааа тук ми харесва. Домашна ракия. Ок прибирам си ги. Приемам това като знак на благодарност за тези четири години в които те носих на гръб и ти помагах. Междудругото не си ми върнал една тетрадка, но щом след толкова години реши да ме почерпиш може да ти я опростя. - Злодият се засмя, а Мони се кокореше.
- Помаганич.. аз те черпя за друго. Искам да ми помогнеш да си взема Глобалния изпит...
Злодеят стана сериозен и удари с юмрук по масата.
- За това ли си дошъл пак, за услуга. Неблагодарник- изрева толкова силно, че Спешо чу това бързо взе пушката и нахлу в кабинета на шефа.
- Шефе ей сега го утепах тоя.
- Какво става Помаганич, кажи на този човек да свали пушката. Страх ме е.
- Спешо излез, всичко е под контрол. Незабравай че имам това при нужда.- Злодият извади пистолет с заглушител, а Мони изглеждаше като гърмян заек.
- Ок, отивам на пост - Спешо се отегли.
- Помаганич, имаш пистолет. Ти си престъпник. Психопат!
- Дубрутро как спа. Сега ли разбра защо ме наричат Злодеят от Ляо Лин.
- Щом ме може да ми помогнеш, ще звъня на Мопето
- И той няма да ти помогне, работи за мен също като охрана и с ей оня който видя като ги събера заедно ще ти кръцнат орехчетата уахахаха
Мони почервеня и се изпоти от страх.
- А мистир Хил? Сигурно вече не сте приятели покрай историите с Тъпослава.
- Напротив. С него сме съдружници и той има доста играчки като мен - Злодеят пак показа пистолета с заглушителя, а Мони прибледня.
- Шегуваш се.
- Не се шегувам. А и да, като не знаеш нещо не коментирай. Дон Хелипе никога не е имал нищо общо с Тъпослава, но не си длъжен да знаеш. Ти имаше много общо - черпеше я бонбона, преди един изпит и се мазнеше след като изрично ти бях казал, че с нея вече сме във война. Мазен Мони заслужаваш наказание.
- Нее Помоганич, нека да работя за теб. Ще ти направя хубава градина с ягодови и малинови храсти. Ти ще ми дадеш да продам реколката като стане- Мазният взе да смее и да се тресе. Гледаш ли ШЛ, много интересно става нали...
- Не ме наричай Помаганич, защото ще почна да те наричам ПОМАКанич, недраги Мазню Използванич. Стига вече приказки.Спешооо. Спешоооо - извика силно Злодият.
- Кажи шефе.
- Нашият гост пожела да гледа мач от ШЛ. Да го поканим на нашия специален стол в мазето. Какво ще кажеш.
- Дето мъчихме педала ли?
Мони отново се ококори уплашено.
- Колко си недипломатичен. Казва се - Където причинихме временно неудобство на младежа с объркана сексуална ориентация. Научи ги тези работи.
- Няма да гледам мач тук, добре Помаганич тръгвам си - Мони стана от стола
- Къде отиваш, мисля че няма къда да ходиш - Злодеят също се изправи и насочи пистолета си към мазният Мони
- Помаганич, ние сме приятели. Толкова много си ми помагал. Моля те, свали този пистолет. Плаша се.
- Твърде късно Мазен Мони. Помагай та помагай. Веднъж не ме потърси за нещо друго освен услуга. Отиваш на стола. Спешо давай.
Праас- Спешо удари с всичка сила Мони с палката и той падна.
- Бързо в мазето. Ех точно днес ли Мопето намери да го няма - Злодеят и Спешо нарамиха Мони и го свалиха. Спешо бързо окабели Монката и го сложи на "удобния стол"
- Излей му кофа студена вода докато извадя инструментите си.
Спешо взе кофата и се качи догоре да наточи прясна студена вода.
Върна бързо но без кофа.
- Шефе проблем, отпред има кола на МеНеТе и някаква русичка репортерка.
- Трябва да разкараме този тогава, ей събуди се Мазен - Злодеят взе да бие шамари на Мони.
- Какво става къде съм.
- Ставай и се махай иначе ще те гръмна. Бягаййй
Мони скокна и бързо хукна да бяга.
- Спешо отивам до стаята на втория етаж посрещни гостите ни.
Злодеят се качи и взе своята бойна пушка и се насочи кръм прозореца.
С всичка сила бягаше Мазният Мони и пищеше и крещеше.
-Я да направя хетчот като Мопето - Злодеят се прицели и стреля. Мони беше улучен в крака като дивеч. Накуцвайки все пак успя да свие по другага улица и към метростанцията.
- Какъв хубав ден за лов, уахахахахахааа- Злодеят се измя зловещо, остави пушката и слезе долу.
- Шефе в кабинета са една репортерка, един репортер и един оператор.
- Иди и вземи бойната пушка ако нещо се обърка.- смигна му Злодеят който оправи своята прическа и влезе в кабинета.
- Добър ден, на какво дължа това посещение.
- Ние сме репортери от МеНеТе - каза репортерът
- Теб те познавам, ти ми беше състудент - каза русата амбиционзна репортерка със нейното специфично гласче.
- Яяя Торянкаа. Малко Тобии - Злодея ахна
- Не ми викай така. Знам всичко, как тормозиш Слугони - отново измънка Торянка, в сините и очи се четеше силна неприязън.
- Не с лошо, а ти кой си.
- Цицелко Тлагоев, аз съм топ репортер от МеНеТе
- Цицелко? Що за име. Обичаш цици или ти самият имаш женски цици. Сигурно е от хормоните в пилешкото месо.
- Вие сте нагъл, в момента снимам всичко и цяла България ще ви види- обади се операторът който беше с брада и дълга къдрава коса.
- Моля, ти пък къв си.
- Дошли сме за интервю. Оператор снимай - даде знак Торянка която беше смела с микрофон в ръка.
- Едноо, двее, снимам, почни Торянка.
- Здравейте драги зрители. Намираме се в офиса на Злодеят от Ляо Лин където ексклузивно ще го питаме за сношната стрелба тук. Припомняме, че тук в Ляо Лин смърта си намериха над 100 служители на фирма Игуана, двама от тях са в болница като единият има два счупени пръста, а близо до сградата има взривен танк. С мен е моят колега Цицелко Тлагоев.
-Тук сме за да вземем интервю от тъй наричаният от всички Злодей от Ляо Лин. Наши източници пожелали анонимност твърдят, че именно той стои зад това нападение над Игуана.
- Как ще коментирате станалото господин Злодей - малкото Тоби насочи микрофона към Злодеят от Ляо Лин който седеше в кожения си стол.
- Нямам представа какво е станало. Явно около моя офис е имало стрелба.
- Твърдите, че не нямате нищо общо?
- Момент, какво е това нагло поведение. Вие следователи ли сте, полицаи. Вчера ме нямаше. Някои са се стреляли. Аз съм почтен млад бизнесмен и нямам вземаме даване с подземния свят. Все пак тук е Лао Лин. Стрелби и екшън има всеки ден. Това, че някакви са се стреляли до моя офис какво общо има с мен.
- Господин Злодей, наша анонимна източничка твърди че сте я заплашвали! Как ще коментирате лошото си име в някои среди. - Малкото Тоби беше повече от напориста.
- Въпросът ви е неуместен. Няма да коментирам твърденията на анонимни мишоци. Да застанат с лицата си и да потвърдят своите обвинения с факти и доказателства.
- Тока спря, не ми работи камерата спирамее - каза репортерът.
Прааас - Спешо използва палката си и го повали.
- Какво става, престъпник - изрева малкото Тоби, а Цицелко се изправи и се втурна към Спешо.
Спешо му заби една глава и той също изпадна в бесъзнание.
- Бързо да ги завържем, ето здраво въже - Злодеят извади от някъде въжета и ги подаде на Спешо който се зае да завърже Операторът и Цицелко.
- Престъпник, убиец - изрева малкото Тоби
- Я пак. Не чух малко Тоби какво каза - Злодеят извади заглушителя и го насочи към нея.
Спешо пусна шалтера и се зае с камерата.
- Не са излъчвали на живо, имаме късмет. Трия записа.
- Браво Спешо. - каза Злодеят който извади от сейфа си флакон приличащ на дезодорант.
- Убиец, убиец - пищеше малкото Тоби.
- Това тук е за дами. Хуманно преспивателно фъсссс фъъссссс - Злодеят напръска малкото Тоби и тя заспа на стола.
Цицелко и Оператора бяха завързани добре, а устите им запечатани с тиксо. Злодият и Спешо ги пренесоха към белия микробус и ги заключиха там.
- Тея двамата довечера в Перник заедно с Мопето ги карате и същото като с Песо. Бой до насиране - смигна Злодеят и се засмя.
- Ок шефе.
- Изпуснахме Монката, но имаме Тоби. Дай да я пренесем в мазето.
- Шефе готинка е, дай да се позабавлявам ъхъхъхъ - взе да се смее дебилно Спешо.
- Не давам, няма да падне и косъм от главата на Тоби... а цялата и коса..Уахахахахахааа. Време е за злини - Злодеят беше намислил нещо зловещо.
След половин час тутане понеже Спешо беше бавен, а Мопето липсваше в мазето имаше следната сцена. Камерета беше срещу ел. стола на който беше завързана Торянка, Злодеят беше с бялата си престилка, маска и ръкавици и подреждаш своите инструменти. Спешо беше домъкнал няколко кофи студена вода и взе да настройва камерата.
- Шефе днес аз върша неща като за Али баба и неговите 40 райзбойника. Искам повишение.
- Ще помислим. Хайде действай.
Спешо застана зад камерата и започна да снима. Злодият събуди малкото Тоби
- Спяща красавице събуди сее
- Къде съм- сънено взе да гледа Тоби но осъзна, че не можеше да потърка очите си защото ръцете и бяха вързани.
- Здрастиии - операторът и махаше и изведнъж осъзна, че е той а горилата с голямата глава.
- Неееееееееее, помощщщ, уааааааааааа - зловещ писък огласи Мазето на ужасите както обичаше да го нарича Злодият.
- Снимаме тее, това ще бъде пратено на Слугони и Награди като пример какво ги чака и тях ако не слушат.
- Какво искаш от мен изверг, аз съм репортерка от голяма медия. Ще те съсипя .
- Хъм хубаво жигетче, хубави дрешки и обувки. Кой ти ги купи. Помня времето когато ходеше с анцуг и трепереше от страх Клецо да на те изнасили, после и от мен се страхуваше. Сега репортерка. Брей
- Мръсник.
- Ще видим това, нека да потанцуваме.- Злодеят отиде до ръчката и пусна средния волтаж. Малкото Тоби взе да се тресе на стола, а косата и стана доста рошава.
- Шефе хем си доктор, хем фризьор, голяма си работа - обади се Спешо който засне всичко
- Аз съм мултифункционален момче, и както виждаш се забавлявам.
- Мръсник, Награди ще те убие и ще отмъсти за мен.
- Явно искаш купона да продължи, добрее - Злодеят отново пусна средния волтаж, а Торянка отново се затресе.
- Хеви метъл - извика Спешо и направи специфичния метълски знак с ръка.
- Яко куфеене а? Достатъчно. Получихме желания обем - каза ихидно Злодеят и посегна към своите инструменти.
- Помощ, помощ, помощщ мръсник, няма да останеш безнаказан, да гориш в ада психопат - ревеше малкото Тоби
- Миличка, аз съм ада, ухахахахах уахахахахахаха
- Великоо, Морката много изпуска днес - отвърна Спешо който също се смееше.
Злодеят посегна към една ножичка и започна да подстригва Торянка.
- Косата ми, неее, убий ме но не и косата уууаааауаааааа - малкото Тоби заплака.
Злодият погледна към камерата.
- Награди и Слугони. Когато гледате това, малкото Тоби ще е потстригано нула номер. Всичко това е заради вас. Ще ми пращате убийци, после репортери. Няма да се разберем. Хей ръчички, хей ги две, те потстригват най добре.
Злодеят се зае и за около час малкото Тоби остана без коса.
Средният волтаж на няколко пъти влиза в действие. Накрая малкото Тоби се озова в белия микробус при своите колеги.
Спешо потегли с буса към Манежда където щеше да вземе Мопето и да отидат в Перник където да ударят кютек на Операторът и Цицелко. Злодият се зае да напише препорачително писмо до Слугони с записа от днес.
- Чудесен ден за злини. Така става като се отварят на Злодеят от Ляо Лин.
Злодеят реши да си ходи докато изведнъж не се сети нещо.
- Чакай малко, къде е досието на Мими Гюзелева което гледах преди да ме нападнат педалчетата от Игуана.
Злодеят прерови всичко но досието липсваше.
- Някой го е откраднал - изрева той и побесня.
Спешо и Морката бяха първите заподозрени. Кой ли от тях двамата е взел досието? Предстои да разберем.
- Помаганич, нали знаеш колко много те уважавам....
- Абе ти да не си пиян бе, губиш ми времето ще затварям
- Добре, добре в София съм, утре ще дойда в Ляо Лин да те видя, моля да ме посрещнеш защото този квартал е доста страшен
- От къде на къде ще те посрещам, да не си английската кралица.
- Помоганич моля те аз.....
Злодият затвори телефона. Нямаше нерви, нямаше настроение и най вече не му пукаше какво иска мазният Мони.
- "Всяка коза за свой крак" - поредната мъдрост която си помисли Злодият, но като ставаше дума за кози ще не ще се сещаше за Тъпослава Нихайлова и опитът за покошение над него. Пийна още няколко питиета и си легна, утре трябваше да се оправя бъркотията в офиса, а Мопето нямаше да идва и сам трябваше да се справя с Спешо.
На дрягият ден в офиса на Злодият цареше пълен хаус от нападението на фирма Игуана и Песо гея. Спешо закъсняваше, а това ядоса шефа. Той обичаше и ценеше точните хора. Такива като дон Хелипе - точни на срещи и с точен мерник на снайпера ако се наложеше.
- Добро утро началник хрус-хрус - Пешо пристигна с чипс в ръка и хрускаше лакомо
- Аз какво ти казах снощи като говорихме. Да дойдеш по рано. Мопето днес няма да идва, имал някаква работа.
- Аха и на мен ми каза, някаква бабичка преди седмица го ядосала в автобуса в жк. Манежда, научил и адреса и май днес ще стреля.
- Надявам се да си измисляш Спешо..
- Честно бе шефе, тъй каза..
- Не ме прекъсвай! В договора който имате подписан с мен е записано, че ще изпълнявате само задачи постовени от мен или от дон Хелипе при нужда. Личните вендети, стрелби по старци и старици са строго забранени, така че това не съм го чул. Отивам да си купя топло Капучино от билзкият магазин. Оправи кабинета ми, изхвърли боклука и застани на пост на вратата. Носиш ли си палката?
-Yep - каза Спешо в стил Мопето и показа своята палка.
- Ок действай и да, не имитирай Мопето с неговото Yep
Злодеят направи своята сутришна разходка, пи кафе и се върна в своят офис. Всичко беше точно. Спешо козируваше на вратата и беше застанал на охранителен пост, кабинета беше оправен и той се зае с своите задачи.
- Трябва да назнача някоя секретарка. Много работа в тоя офис ей. - помисли си Злодеят и продължи да разглежда някакви списъци.
През това време в Лао Лин беше пристигнал видимо уплашен младеш с очилца и както сам обичаше да казва преди години с модерна прическа на бодлички. Оглеждаше се напред, назад и носеше карта на София.
- Така аз съм тук, а трябва да ида тук - посочи с пръстче нещо на картата и продължи да се оглежда. Носеше и някакъв плик който явно беше пълен с доста неща и се насочи към офиса на Злодеят от Ляо Лин.
- Ето полиция, оо ужас взривен танк и трупове, тук е лошо място. Чудя се как живее тук Помоганич - мислееше си Мони и бавно приближи към малката сграда в стил къща в която се намираше офисът на Злодеят.
- Стоой какъв си ти бе - Спеш го изблъска от вратата
- Извинете, аз идвам в тази сграда при...
- Не ме интересува, попитах кой си ти бе, съмнителен си.
- Пуснете ме, идвам при Помаганич
- Тук няма такъв. Сваляй гащи за проверка.
- Няма те право, вие сте охрана, само полицията може да поиска обиск.
- Май не си много умен. Казах свалай гащи за проверка, какво носиш в този плик. Сигурно са те пратили да убиеш шефа.
- Ще се защитавам. Не пипайте плика ми, как не ви е срам - извика Мазния Мони.
- Ей сега ше видиш отворкоо - Спешо извади палката си и я разгъна.
- Без насилие, без насилие. Да се разберем като големи хора. - Мазният Мони взе да бърка в своята малка чантичка и извади 20 лева.
- Какво е туй бе, какви са тези кинти
- Да се почерпите, само ме пуснете да вляза.
- Ти подкупваш ли ме, ще те науча - Спешо започна да налага с палката Мазният Мони.
Злодеят чу врявата и излезе бързо да види какво става.
- Какво става Спешо, кой несретник ти се отваря
- Помаганиичч помагай този човек ме бие
- Яя мазният Мони.
- Познаваш ли го шефе, щях да го пречукам. Опита се да ме подкупи с 20 лева.
- Защо ли не се изненадвам. Пусни го да влезе.- Злодеят се прибра в офиса съвсем хладнокръвно, а Мони се кокореше пред вратата зад изпотените си очилца.
- Какво ме гледаш бе, влизай. Айде влизай бе кокорчо докато не е заиграла палката.
Мони влезе плахо и се оглеждаше. Беше повече от притеснен.
- Хайде живо, вратата срещу теб. Хайде да не ти бия шут в задника
Мони взе да се движи по бързо и влезе в кабинета на Злодият от Ляо Лин.
- Казвай сега какво искаш.
- Помоганич, много те уважам. Ако живеех в София щяхме да се виждаме всеки ден. Ти си велик Помоганич
- Стига си ме четкал и се мазнил. Попитах те какво искаш. Губиш ми времето.
- Помаганич този плик е за теб. Много те уважавам...
- Ок това го разбрахме. Смени плочата.- Злодият все плика и погледна какво има в него.
- Хмм сладко от ягоди..
- Лично съм ги брал в Англия на бригада. Искарах много пари и си ремонтирах вилата. Ти колко взимаш, аз съм много богат. С моята Месиха се взехме и сме много щастливи.
- Виж какво, аз тука не съм ти искрено и лично, Море от любов или руското Давай поженимся, че да ми разказваш личният си живот. Изобщо не ми пука. Я да видим какво има в торбата. Така вафла от 40, детско сокче БББ? Ти ебаваш ли се с мен Мони? Ааа тук ми харесва. Домашна ракия. Ок прибирам си ги. Приемам това като знак на благодарност за тези четири години в които те носих на гръб и ти помагах. Междудругото не си ми върнал една тетрадка, но щом след толкова години реши да ме почерпиш може да ти я опростя. - Злодият се засмя, а Мони се кокореше.
- Помаганич.. аз те черпя за друго. Искам да ми помогнеш да си взема Глобалния изпит...
Злодеят стана сериозен и удари с юмрук по масата.
- За това ли си дошъл пак, за услуга. Неблагодарник- изрева толкова силно, че Спешо чу това бързо взе пушката и нахлу в кабинета на шефа.
- Шефе ей сега го утепах тоя.
- Какво става Помаганич, кажи на този човек да свали пушката. Страх ме е.
- Спешо излез, всичко е под контрол. Незабравай че имам това при нужда.- Злодият извади пистолет с заглушител, а Мони изглеждаше като гърмян заек.
- Ок, отивам на пост - Спешо се отегли.
- Помаганич, имаш пистолет. Ти си престъпник. Психопат!
- Дубрутро как спа. Сега ли разбра защо ме наричат Злодеят от Ляо Лин.
- Щом ме може да ми помогнеш, ще звъня на Мопето
- И той няма да ти помогне, работи за мен също като охрана и с ей оня който видя като ги събера заедно ще ти кръцнат орехчетата уахахаха
Мони почервеня и се изпоти от страх.
- А мистир Хил? Сигурно вече не сте приятели покрай историите с Тъпослава.
- Напротив. С него сме съдружници и той има доста играчки като мен - Злодеят пак показа пистолета с заглушителя, а Мони прибледня.
- Шегуваш се.
- Не се шегувам. А и да, като не знаеш нещо не коментирай. Дон Хелипе никога не е имал нищо общо с Тъпослава, но не си длъжен да знаеш. Ти имаше много общо - черпеше я бонбона, преди един изпит и се мазнеше след като изрично ти бях казал, че с нея вече сме във война. Мазен Мони заслужаваш наказание.
- Нее Помоганич, нека да работя за теб. Ще ти направя хубава градина с ягодови и малинови храсти. Ти ще ми дадеш да продам реколката като стане- Мазният взе да смее и да се тресе. Гледаш ли ШЛ, много интересно става нали...
- Не ме наричай Помаганич, защото ще почна да те наричам ПОМАКанич, недраги Мазню Използванич. Стига вече приказки.Спешооо. Спешоооо - извика силно Злодият.
- Кажи шефе.
- Нашият гост пожела да гледа мач от ШЛ. Да го поканим на нашия специален стол в мазето. Какво ще кажеш.
- Дето мъчихме педала ли?
Мони отново се ококори уплашено.
- Колко си недипломатичен. Казва се - Където причинихме временно неудобство на младежа с объркана сексуална ориентация. Научи ги тези работи.
- Няма да гледам мач тук, добре Помаганич тръгвам си - Мони стана от стола
- Къде отиваш, мисля че няма къда да ходиш - Злодеят също се изправи и насочи пистолета си към мазният Мони
- Помаганич, ние сме приятели. Толкова много си ми помагал. Моля те, свали този пистолет. Плаша се.
- Твърде късно Мазен Мони. Помагай та помагай. Веднъж не ме потърси за нещо друго освен услуга. Отиваш на стола. Спешо давай.
Праас- Спешо удари с всичка сила Мони с палката и той падна.
- Бързо в мазето. Ех точно днес ли Мопето намери да го няма - Злодеят и Спешо нарамиха Мони и го свалиха. Спешо бързо окабели Монката и го сложи на "удобния стол"
- Излей му кофа студена вода докато извадя инструментите си.
Спешо взе кофата и се качи догоре да наточи прясна студена вода.
Върна бързо но без кофа.
- Шефе проблем, отпред има кола на МеНеТе и някаква русичка репортерка.
- Трябва да разкараме този тогава, ей събуди се Мазен - Злодеят взе да бие шамари на Мони.
- Какво става къде съм.
- Ставай и се махай иначе ще те гръмна. Бягаййй
Мони скокна и бързо хукна да бяга.
- Спешо отивам до стаята на втория етаж посрещни гостите ни.
Злодеят се качи и взе своята бойна пушка и се насочи кръм прозореца.
С всичка сила бягаше Мазният Мони и пищеше и крещеше.
-Я да направя хетчот като Мопето - Злодеят се прицели и стреля. Мони беше улучен в крака като дивеч. Накуцвайки все пак успя да свие по другага улица и към метростанцията.
- Какъв хубав ден за лов, уахахахахахааа- Злодеят се измя зловещо, остави пушката и слезе долу.
- Шефе в кабинета са една репортерка, един репортер и един оператор.
- Иди и вземи бойната пушка ако нещо се обърка.- смигна му Злодеят който оправи своята прическа и влезе в кабинета.
- Добър ден, на какво дължа това посещение.
- Ние сме репортери от МеНеТе - каза репортерът
- Теб те познавам, ти ми беше състудент - каза русата амбиционзна репортерка със нейното специфично гласче.
- Яяя Торянкаа. Малко Тобии - Злодея ахна
- Не ми викай така. Знам всичко, как тормозиш Слугони - отново измънка Торянка, в сините и очи се четеше силна неприязън.
- Не с лошо, а ти кой си.
- Цицелко Тлагоев, аз съм топ репортер от МеНеТе
- Цицелко? Що за име. Обичаш цици или ти самият имаш женски цици. Сигурно е от хормоните в пилешкото месо.
- Вие сте нагъл, в момента снимам всичко и цяла България ще ви види- обади се операторът който беше с брада и дълга къдрава коса.
- Моля, ти пък къв си.
- Дошли сме за интервю. Оператор снимай - даде знак Торянка която беше смела с микрофон в ръка.
- Едноо, двее, снимам, почни Торянка.
- Здравейте драги зрители. Намираме се в офиса на Злодеят от Ляо Лин където ексклузивно ще го питаме за сношната стрелба тук. Припомняме, че тук в Ляо Лин смърта си намериха над 100 служители на фирма Игуана, двама от тях са в болница като единият има два счупени пръста, а близо до сградата има взривен танк. С мен е моят колега Цицелко Тлагоев.
-Тук сме за да вземем интервю от тъй наричаният от всички Злодей от Ляо Лин. Наши източници пожелали анонимност твърдят, че именно той стои зад това нападение над Игуана.
- Как ще коментирате станалото господин Злодей - малкото Тоби насочи микрофона към Злодеят от Ляо Лин който седеше в кожения си стол.
- Нямам представа какво е станало. Явно около моя офис е имало стрелба.
- Твърдите, че не нямате нищо общо?
- Момент, какво е това нагло поведение. Вие следователи ли сте, полицаи. Вчера ме нямаше. Някои са се стреляли. Аз съм почтен млад бизнесмен и нямам вземаме даване с подземния свят. Все пак тук е Лао Лин. Стрелби и екшън има всеки ден. Това, че някакви са се стреляли до моя офис какво общо има с мен.
- Господин Злодей, наша анонимна източничка твърди че сте я заплашвали! Как ще коментирате лошото си име в някои среди. - Малкото Тоби беше повече от напориста.
- Въпросът ви е неуместен. Няма да коментирам твърденията на анонимни мишоци. Да застанат с лицата си и да потвърдят своите обвинения с факти и доказателства.
- Тока спря, не ми работи камерата спирамее - каза репортерът.
Прааас - Спешо използва палката си и го повали.
- Какво става, престъпник - изрева малкото Тоби, а Цицелко се изправи и се втурна към Спешо.
Спешо му заби една глава и той също изпадна в бесъзнание.
- Бързо да ги завържем, ето здраво въже - Злодеят извади от някъде въжета и ги подаде на Спешо който се зае да завърже Операторът и Цицелко.
- Престъпник, убиец - изрева малкото Тоби
- Я пак. Не чух малко Тоби какво каза - Злодеят извади заглушителя и го насочи към нея.
Спешо пусна шалтера и се зае с камерата.
- Не са излъчвали на живо, имаме късмет. Трия записа.
- Браво Спешо. - каза Злодеят който извади от сейфа си флакон приличащ на дезодорант.
- Убиец, убиец - пищеше малкото Тоби.
- Това тук е за дами. Хуманно преспивателно фъсссс фъъссссс - Злодеят напръска малкото Тоби и тя заспа на стола.
Цицелко и Оператора бяха завързани добре, а устите им запечатани с тиксо. Злодият и Спешо ги пренесоха към белия микробус и ги заключиха там.
- Тея двамата довечера в Перник заедно с Мопето ги карате и същото като с Песо. Бой до насиране - смигна Злодеят и се засмя.
- Ок шефе.
- Изпуснахме Монката, но имаме Тоби. Дай да я пренесем в мазето.
- Шефе готинка е, дай да се позабавлявам ъхъхъхъ - взе да се смее дебилно Спешо.
- Не давам, няма да падне и косъм от главата на Тоби... а цялата и коса..Уахахахахахааа. Време е за злини - Злодеят беше намислил нещо зловещо.
След половин час тутане понеже Спешо беше бавен, а Мопето липсваше в мазето имаше следната сцена. Камерета беше срещу ел. стола на който беше завързана Торянка, Злодеят беше с бялата си престилка, маска и ръкавици и подреждаш своите инструменти. Спешо беше домъкнал няколко кофи студена вода и взе да настройва камерата.
- Шефе днес аз върша неща като за Али баба и неговите 40 райзбойника. Искам повишение.
- Ще помислим. Хайде действай.
Спешо застана зад камерата и започна да снима. Злодият събуди малкото Тоби
- Спяща красавице събуди сее
- Къде съм- сънено взе да гледа Тоби но осъзна, че не можеше да потърка очите си защото ръцете и бяха вързани.
- Здрастиии - операторът и махаше и изведнъж осъзна, че е той а горилата с голямата глава.
- Неееееееееее, помощщщ, уааааааааааа - зловещ писък огласи Мазето на ужасите както обичаше да го нарича Злодият.
- Снимаме тее, това ще бъде пратено на Слугони и Награди като пример какво ги чака и тях ако не слушат.
- Какво искаш от мен изверг, аз съм репортерка от голяма медия. Ще те съсипя .
- Хъм хубаво жигетче, хубави дрешки и обувки. Кой ти ги купи. Помня времето когато ходеше с анцуг и трепереше от страх Клецо да на те изнасили, после и от мен се страхуваше. Сега репортерка. Брей
- Мръсник.
- Ще видим това, нека да потанцуваме.- Злодеят отиде до ръчката и пусна средния волтаж. Малкото Тоби взе да се тресе на стола, а косата и стана доста рошава.
- Шефе хем си доктор, хем фризьор, голяма си работа - обади се Спешо който засне всичко
- Аз съм мултифункционален момче, и както виждаш се забавлявам.
- Мръсник, Награди ще те убие и ще отмъсти за мен.
- Явно искаш купона да продължи, добрее - Злодеят отново пусна средния волтаж, а Торянка отново се затресе.
- Хеви метъл - извика Спешо и направи специфичния метълски знак с ръка.
- Яко куфеене а? Достатъчно. Получихме желания обем - каза ихидно Злодеят и посегна към своите инструменти.
- Помощ, помощ, помощщ мръсник, няма да останеш безнаказан, да гориш в ада психопат - ревеше малкото Тоби
- Миличка, аз съм ада, ухахахахах уахахахахахаха
- Великоо, Морката много изпуска днес - отвърна Спешо който също се смееше.
Злодеят посегна към една ножичка и започна да подстригва Торянка.
- Косата ми, неее, убий ме но не и косата уууаааауаааааа - малкото Тоби заплака.
Злодият погледна към камерата.
- Награди и Слугони. Когато гледате това, малкото Тоби ще е потстригано нула номер. Всичко това е заради вас. Ще ми пращате убийци, после репортери. Няма да се разберем. Хей ръчички, хей ги две, те потстригват най добре.
Злодеят се зае и за около час малкото Тоби остана без коса.
Средният волтаж на няколко пъти влиза в действие. Накрая малкото Тоби се озова в белия микробус при своите колеги.
Спешо потегли с буса към Манежда където щеше да вземе Мопето и да отидат в Перник където да ударят кютек на Операторът и Цицелко. Злодият се зае да напише препорачително писмо до Слугони с записа от днес.
- Чудесен ден за злини. Така става като се отварят на Злодеят от Ляо Лин.
Злодеят реши да си ходи докато изведнъж не се сети нещо.
- Чакай малко, къде е досието на Мими Гюзелева което гледах преди да ме нападнат педалчетата от Игуана.
Злодеят прерови всичко но досието липсваше.
- Някой го е откраднал - изрева той и побесня.
Спешо и Морката бяха първите заподозрени. Кой ли от тях двамата е взел досието? Предстои да разберем.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 1769
Блогрол
