Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2017 23:55 - Разкази за една компания - Ответен удар
Автор: razkazitenagrobarq Категория: Изкуство   
Прочетен: 779 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 - Уата дъ факаа, Спешо забравих си пушката в кабинета на Оня с косата.
 - Мани пушката, ето ти моята палка и да ги натръшкаме.- отвърна ядосаният Спешо.
  На улицата ги чакаха като хиени група педерастични младежи, някой от тях не приличаха на такива, но си личеше че бяха хората на Песо.
 - Ей цигани сега ще видите - Мопето отвори сгъваема палка и скочи на бой. Спешо не остана длъжен и настана адко меле. Чуваха се викове, писъци, крясъщи и псувни. 
 Спешо и Морката взеха да отстъпват назад докато групата състоящата се от около петнайсетина души стиснали юмруци се насочваше отново към тях. Един да паднеше, друг ставаше и това взимаше от силите на Мопето и Спешо.
 - Морка май беше прав за пушката, много са тея смешници.
 - Нали това ти  казвах бе гъз, до сега да съм направил хетчот.
   И точно когато нещата изглеждаха безнадеждни се чу мощен рев на мотор. Една мощна кола спря точно зад Спешо и Мопето. От колата бавно слезе здрав млад мъж с черни очила и извади нещо от багажника си. Сцената наподобяваше филмовата поредица "Бързи и яростни"
 - Хей момчета, виждам че купона е започнал без мен, ето ви по една бухалка.
 -  Е баси якото, мерси Дон Хелипе - зарадва се Спешо, а Мопето беше леко намръщен.
 - За теб няма ли бухалка бе мистър Хил? - изненада се Мопето
 - За какво ми е бухалка като мога да приключа с тея и с голи ръце.
 - Да им дадем урок, хайде Морка, дон Хелипе напред ние след него.

 Дон Хелипе събори с един удар един, после с още един втория от кликата на Песо, трети за късмет , а Спешо и Морката направиха любимото си съчетание с бухалки над останалата сволоч  и с това си действие заслужиха златен медал за всеки покосен педал!
 - Пълни аматьори, кой ги е пратил?
 - Нямаме представа, идвахме да си вземем ваучера от Злодея за картофките в Мак Донълдс и видяхме тези..
- Къде е Злодъро мен?!?
 - Оуу да забравихме да ти кажем - двама са в кабинета му  го заплашват нещо - промълви Мопето
- Да заплашват Злодъро мен?!? Ха-ха та това са пълни самоубийци, хайде да видим какво е направил с тях...

  В кабинета течеше жесток бой. Отвореният охранител се оказа кораво копеле. Песо се бе съвзел, и беше взел в треперещите си нежни ръце пушката на Мопето докато Отворкото и Злодеят се налага едих друг.
 - Е вече ми писна нещастник - каза Злодеят и взе палката на охранителя.
- Дай ми палката бе, ще те смажааа
- Защо да ти дам, да си я навреш отзад ли? С твоите камъни по твоята глава! - поредната мъдрост от Злодея, след което с всичка сила стовари палката върху главата на Отворкото който падна и повече не стана. Тежък нокдаун.
 - Тии уби моя колега, ти уби моя колегаа - цивреше Песо и насочи с трепереща ръка пушката.
 - Не съм го убил, остава за десерт, сега е твой ред. 
 Вратата се отвори и нахлуха Спешо и Морката. Бухалките отново влязоха в действие, Песо беше безпомощен. Сви се на земята и понясаше тежките удари от двете огромни бухалки.
 - Достатъчно Спешо.
  Спешо и Морката не спираха обаче, бяха червени като домати и ядосани.
 - Ти ще нападаш шефа а педерастичен наакан задник, ще те пречукаме
- Казах Достатъчно! - извика силно Злодеят и Спешо и Морката спряха.
 Дон Хелипе също влезе в обърнатия наопаки кабинет на Злодеят.
 - Злодъро мен, виждам, че се забавляваш а не си ме поканил на купона.
 - Дон Хелипеее каква приятна изненада в този ден.
 Двамата се поздравиха братски, а домакинът направи знак на Спешо и Морката да подредят падналите столове наоколо, за да  има къде да седнат.
 - Спешо, Морка почистете. Този тук го хвърлете в близката кофа - каза Злодеят посочвайки пребитият Отворен охранител.
- Yep - каза Мопето и заедно с Спешо изнесоха пребитият охранител.
- Много е тежък Морка, трябваше ти да го хванеш за краката, да се сменим?
- Мълчи и носи бе гъз, цял ден ще имаме да чистим тука тези торби с фашкии.
 - Дон Хелипе извинявай за бъркотията която заварваш в моя скромен кабинет.
 - Няма нищо брат, само не разбирам кой ги е пратил тези?
 - Тъпослава!
 - Ха-ха. Шегуваш се?!? От къде мозък в нейната глава да измисли такова нещо?
- И аз едвам порявах, но фактите говорят че, тя е изпратила ей тоя дето лежи там и останалите тъпаци в моя офис.
- Не е за вярване.. - Дон Хелипе още не можеше да повярва, че тази наглост е родена в скромната мозъчна кутия на Тъпослава Нихайлова.
 - Готово шефове - върнаха се Мопето и Спешо
 - Дръжте тези ключове, от мазето долу са и внимателно. Този го свалете там и го завържете на специалния стол. Ще се занимавам с него по късно, а и да вземете му телефона. По късно ще поговоря с "моята убийца" уахахахахаа
- И сега какво ще правиш?
- Ще измисля нещо, тепърва Компанията ги чакат доста неприятности, но всяко нещо с времето си. Слугони не ме послуша и това е доста неприятно.  Да те черпя едно Уменско пиво? Знам, че ти е едно от любимите питиета.
- Благодаря Злодъро мен, но съм с колата. Друг път ще пийнем.
- Ее добре, аз обаче ще си сипя едно малко джони, че напрежението ми дойде в повече. Как е бат Купойко?  Изчезна нещо?
- Ааа чух се него. Връща се днес от Марна. Тъй че скоро трябва да се съберем.
- Разбира се приятелю. Та такаа я да си подредя бюрото. Но трябваше поне кола да пиеш. Като дойдат момчетата ще им поръчам. Много се бавят нещо.
 Идвенъж нахлу Спешо, а след него и Мопето.
 - Имаме проблем.
- Чакай малко, къде ти е възпитанието Спешо, не са ли те учили на чукаш, как така нахлуваш в кабинето ми без да почукаш. - Злодеят явно бе още ядосан, понеже стана докачлив.
- Мани това сега, бързо да направим нещо. От горната улица се задава цяла колона от коли на Фирма Игуана. Нападат ни..
 - Меххх, нови ходещи торби с фашкии - отвърна Мопето който взе в ръка своята любима въздушна пушка.
- Тези вече прекалиха - удари с юмрук по масата Злодеят.
- Да им дадем урок - смигна му дон Хелипе.
 Злодеят се замисли за миг, но беше повече от категоричен.
 - Мопе остави тази детска играчка и елате с мен.
 Злодеят отново взе някакъв ключ заведе бойната група в една друга тайна стая и с специално дистанционо отвори тайник в който имаше две бойни пушки и две базуки.
 - Ихаа какво е крил тук шефа, пу за мене - Спешо понечи да пипме едната базука, но Злодеят го удари по ръката.
- Това не е за малки деца моето момче, ти взимаш едната бойна пушка, другата е за Мопето. А аз и дон Хелипе с тези бебчета ще направим клиентела на близката автоморга.
 - И не само на автоморгата ама и на другата - засмя се дон Хелипе
 - Еми да, ей го нашия човек Морги Кримков, той е по тоа част - пусна майтап Злодеят.
 - Никой не ме нарича Морги!... - Мопето беше кисел.
- Стига приказки господа. Време е служителите на Игуана да заиграят казачок. Спешо на покрива, Мопето с мен и дон Хелипе. 
- Да им сритаме задниците - извика Спешо

 Мопето, дон Хелипе и Злодеят излязоха на вън. Колоната наближаваше е караше бавно.
 - Все едно са на погребение - възкликна Хелипе
 - Да приютелю, на своето собствено - каза Злодеят и се прецели.  След секунда първата кола литна във въздуха в пламъци. Дон Хелипе се прецели във втората и тя излетя в небесата оставяйки огнена диря.
  Останалите спряха и излязоха въоражени и маскирани служители на Игуана.
 - Хетчооот - извика Мопето след като повали един.
- Аз го оцелих Моркааа, не тии на-на-на-нанааа - извика от покрива Спешо.
 - Fuck you - показа среден пръст Мопето и продължи на стреля.
  От страна на Игуана също имаше базука и покрива беше оцелен. 
 - Спешо слизай от там, трябваш ни вече тук, че става напечено - заповадя Злодеят.
 - Остави го, нека му опекат топките като се прави на точен - каза Мопето който смени настроението си и беше весел.
 - Много са тези бе Злодъро мен. И всичко това заради Тъпослава. Нима е пускала на всички тези?!?
- Ако беше Тъпослава приятелю тези да са измрели от трипер или сифилис, по скоро е гейлобито на Песо. На кой ли не си е давал задника явно. Да стреляме!
 - Що за име на охранителна фирма е Игуана и защо охранителите им са женчовци? - питаше се дон Хелипе
- Утки с пишки са меххх - каза Мопето и се прецели и към него се присъедини слезлият от покрива Спешо.
 Стрелбата бе дълга, а колоната не свършваше.
- От цялата ли страна дойдоха тези бе, тиквочии - Мопето пак беше кисел.
 - Няма да им се дадем пичове, няма да доставя радост на Тъпослава Нихайлова и на няколко педали.
- Уота дъъ  фака танк, тези имат танк!!! - Мопете пусна пушката и се хвана за главата.
 - Морка сънуваш, къде видя танк бе
 - Не сънува, наистина идва танк! - Злодеят стана сериозен и изражението му предоби каменен израз.  И наистина в далечинана след последната кола на Игуана се движеше огромен верижен танк с оръдие.
 - Да бягаме - извика Спешо
- Аз оставам с Злодъро мен до края - каза дон Хелипе
- Вие ако искате бягайте, крийте се като мишоци. Няма да се дам без бой. С мен ли сте, или сте девочки в мензис?! А? - Злодеят ги гледаше с укор
- Мехх е добре, да си умрем заедно.
- Стига Морка, няма да мреш... Поне докато не те гръмна през три блока в четвърти в квартал Манежда.
  Изведнъж се чу преближаващ хеликоптер.
 - Май това беше, сега ще ти изтрепят от хеликоптер - Спешо взе да си казва молитвата.
- Нее това е Купойко!
 В ниско летящия хеликоптер идващ от Марна летеше бат Купойко, а някаква мацка го пилотираше.
 Видимо усмихнат и весел бат Купойко предържаше огромна картечница и се насочи към колоната и танка.
 - Сбогом тиквочи йеааа - Мопето отново бе весел, а дон Хилипе и Злодеят изстреляха последните си муниции от базуката.
 Бат Купойко метна огромна граната върху танка и бързо се отделичи със своя хеликоптер. Мощен взрив разстресе Ляо Лин. Фирма Игуана или поне част от нея беше унищожена и победена.
 - Е това ли беше? Къде отиде бат Купойко. Няма ли да слезе да пием питие - каза Злодият видимо изненадан.
- Има други задачки, явно ще пиеш питието сам
 - Благодаря приятел. Разбихме ги. Благодаря и на вас момчета. Специални поздрави на Купойко като го видиш, реши мача както се казва - Злодеят беше доволен. Последва приятелско ракостискане, а Дон Хелипе потегли към своето имение и даде мръсна газ на мощния си автомобил.
 - Ай да си ходим, Морка. Чао шефе..
 - Чакайте малко, имаме още работа момчета. С мен в мазето да видим нашият педерастичен "приятел" какво прави.
  Песо беше завързан на един стол който беше свързан с жици.
 Мопето изля кофа студена  вода върху него.
 - Уууу студено, уууу - Песо трепереше
- Сега ще ти стане топло. Спешо минимален волтаж - чу се сериозният глас на Злодея.
 Песо започна да се тресе на стола. Както сами разбирате той бе електрически и влизаше в употреба в краен случай.
 Светна една крушка и Злодият се появи облечен в бяла престилка, ръкавици и маска. В стил като хирург или в най лошия случай като доктор Менгеле. На една масичка отвори куварче с инструменти.
-  Доктор Морги асистирайте ми.
- Не ми викай така шефе
- Е добре доктор Морки.
- Доктор Поркиии хаха - обади се Спешо
- Ей ще ви гръмна - Мопето пак бе кисел.
- Е добре, ще ми асистираш. А сега към нашия пациент.- Злодеят нареди инструментите си и извади едно малко чукче което бе точно до малките клещи.
 - Помощ, какво искате от мен, моите колеги ще ви разбият. Къде ми е подкрепението.
- Не мисля, че могат да ти помогнат. Всички ги излекувахме и отидоха на едно по добро място. Сега е твой ред. Кое пръстче да счупя, да почнем с това. Злодият удари с всичко сила по единият пръст на Песо и той изрева от болка.
- Среден волтаж Спешо!
 Песо отново взе да се тресе от силния токов удар.
- Милоост, милоост.
- Кой ти поръча да организираш нападение над мен? Внимавай с отговора.
- Незнам, незнам, една жена...
- Спешо максимален волтаж докато не спре да се тресе..
 - Чакайте, чакайте, нее е добре ще кажа, ще кажа, милостт - пискаше Песо.
- Добрее, почвай да пееш
- "От утре ще е другоо, голям е бате Тоце"...
- Ти подиграваш ли се с мен бе? Като казах да пееш имах предвид да говориш. Прааас
 Злодият отново смаза пръст на Песо, Мопето изля студена кофа, а Спешо пусна средния волтаж.
 - Милост, милост. Не ви познавам господине. Награди беше, тя ме накара. Дължах и стара услуга. Милост, милост.
- И какво те накара?
- Говори бе женчо, няма да стоя в това мазе цял ден - изрева Спешо и заби юмрук в лицето на Песо в следствие на което окото му стана синьо
- Спешо тук командвам аз, владей се.  Срещу теб в този кашон има водка. Пийни си.
- И аз искам 
- Няма да ти дам гъз
- Тишинаа! И така Песо казваш, че Тъпослава ти е поръчала да ме пребиеш.
 - Дааа милооооостт, не ви познавам господине. Не знаех кой сте. Милооостт.
- Слушай ме добре педалче. Ще те пусна и ще ти дам шанс. Ако разбера, че си се срещал с Награди и нейната компания ще стане лошо. Забравяш за тях, а и за мен. Видя ли те втори път в Ляо Лин или където и да е ще се погрижа да станеш закуска на лъвовете и тигрите в Столичния зоопарк. Момчета взимайте го тоя и го закарайте в Перник и му ударете бой с бухалки та да помни кой е Злодеят от Ляо Лин.
 - Слушаме. Аз ще карам микробуса - каза Спешо
 - Не знам дали имаш книжка но внимавай ей, по живоо, махнете тая утайка от мазето ми-  Злодият прибра инструментите, съблече престилката, взе телефона на Песо и се качи в кабинета си.
 - Да видим какво прави госпожица Нихайлова! - каза и взе да набира номера...

 През това време Награди, Гепи и Слугони бяха в някакво кафене с техните приятели Мени и Манката. Говореха нещо за кодиране, програмиране и прочие неща по които Мени беше запалена. Награди зяпаше, Манката беше недоволен и замислено почесваше козята си брадичка, а Слугони и Гепи водеха някакъв безмислен разговор от който както предполагате се чуваше - хуахуахуахуаа. Телефонът на Награди позвъня.
 - Песо е. Сигурно е пречукал Злодеят както ми наредих.
 - Дано! - Слугони се усмихваше.
 - Алоо Песо какво става, свърши ли работата.
 - Песо е неразположен. Дойде му!
 - Кой се обажда от телефона на Песо? Къде е той?
 - Тъпославааа май не се сещаш с кой разговоряш. Помниш ли шестичката по английскии, уахахах
 - Ужассс, Злодеят ми се обажда от номера на Песо
 Слугони пребледня.
 - Включи високоговорителя Награди, не трябваше ли да отстранен - Слугони взе да писка и да се вайка.
 - Слугониии не ме послуша - чу се зловещ глас от слушалката.- Днес заради вас "дами" много хора плакаха, страдоха..
 - Какво си направил с Песо?
- Няма да закачаш Слугони и брат ми, ще дойда с колелото - нещо измънка Гепи
- Млък свински котлет - отново се чу гласът на Злодея.
 - Мени не разбирам какво е това и какво става, нека да си ходим - каза Манката
- Награди ще ни се разсърди, стой и слушай, стана интересно - размаха пръст Мени.
 - Предстои ви много страдание.Много болка и мъки, ако не вярвате, тези дни идете на свиждане на бедния Песо. Остана с 8 пръста на ръката.
 - Злодеейй, сприии това е кошмар, мразя те! Мразя те!!! - ревеше Слугони , а хората от останалите маси в кафенето се споглеждаха.
 - И аз ви обичам. Чаоо - каза Злодеят и затвори.
-Страх ме е Награди, тази вечер искам да спя у вас.
- Не ние ще дойдем, а Гепи ще ни пази. 
- Хуахуахуа ще взема старата пушка на баща ми.
 - "Родната полиция ни пазиии"" - нашите герои запяха и продължиха със своето нищоправене.
 А вечерта Гепи застана на пост с пушка в ръка пред апартамента на Слугони когато тя и Награди си бяха легнали... да пак в едно легло.
image



 След тежкия ден, Злодеят реши да си почине като изгледа един филм. Към 21 и нещо звънна телефонъм му.
 - Алоо Помаганич, затвори и ме набери ти - траас телефона
 - Къв беше тоя бе, ей човек не може да си почине като хората.
 След половин час отново телефона звънна и отново мазен гласец:
- Помаганиич не знам дали ме помниш.. помагай
- Не те помня, къв си ти бе? Алооо
- Обиждаш ме, аз съм Мазню Използванич, как не ме помниш, четири години те използвах, взимах ти тетрадките, взимах изпити. Черпих те с вафла от 40 стотинки, помагай.
 - Нее само не и този сега, какъв ден. Не и Мазния Мони!....

ОЧАКАЙВЕ ИСТОРИЯТА С МАЗНИЯ МОНИ....




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: razkazitenagrobarq
Категория: Изкуство
Прочетен: 62298
Постинги: 56
Коментари: 10
Гласове: 1769
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031